Изверг ли е Влад Цепеш? Набива ли наистина на кол 20 000 души?

Първа част може да прочетете тук

Когато спиш до замък на Дракула, на другата сутрин не помниш много от нощта. И не заради алкохола.

Ако се запиташ защо е така, няма как да не стигнеш до извода, че самият Дракула е бил в леглото ти. Вампир или човек с извънмерна власт, той се е впил във всеки от нас.

На другия ден, някъде към 11, отварям очи и проумявам, че съм паднала в плен. А не трябва. Един репортер никога не се поддава на внушение, та било то и от велик Вампир!

Една от приятелките ми, Галка, признава обаче, че не е могла да мигне. Тя излиза гола, само по прашки, на улицата. Защо пък да не срещне Дракула точно в тази тъй гореща нощ? Когато небето е преди пълнолуние? Е, разходката й довежда до истерия румънците в съседство – те я взимат за истински вампир. То няма какво друго да е!

И когато на сутринта българската група тръгва из района за кафе, румънците спират, кръстят се и кълнат, плюейки в кръг. Те просто разпознават роднините на „своя“ Дракула.

- Човек може ли да стане вампир от едно ухапване? - пита любопитно Галка.
- Не! - отвръща Лилит. - Но то започва да те влече. Търсиш го! Мъчи те жажда.
- А... има ли опасност това търсене да се превърне в агресия?

Добър въпрос! На всички българи са ни поникнали зъбите. И се оглеждаме за вени - за късане...

Всъщност изверг ли е Влад Цепеш? Набива ли наистина на кол 20 000 души?

Както знаете, легендите преувеличават. И ако в тях има истина, тя е исторически оправдана. Защото съдбата готви на младия Влад Цепеш изпитания, достойни за главен герой. Кани се да му нанесе рани - за рицар.

Всъщност Влад се обучава на жестокост не другаде, а в Турция. Защото баща му предава него и брат му Раду в жертва на султан Мурад Втори. Само и само да умилостиви турското нашествие на север.

„Моля да разберете, – пише бащата на Дракула до гражданите на Брашов, - че аз позволих моите малки деца да бъдат убити заради християнския свят. За да можем аз и моята страна да продължим като васали на императора“.

Но Мурад Втори не убива децата. Ако са живи, от тях все ще има полза. И действително! Раду, който за разлика от 13 годишния Влад, тогава е само на 9, приема исляма. Нещо повече – малкият става фаворит и султанът му обещава влашкия престол. От сега братята са врагове.

Защото Влад се противи. Той мъжествено търпи тормоза. И използва ситуацията, за да опознае  турския противник. Дори дава вид, че скланя глава. Защото няма как – в това време унгарците превземат Влахия. Техният войвода Владислав Втори убива зверски големия му брат Мирча, прогонва баща му и сяда подло на топлия му трон.

Какво още трябва да се случи на едно момче, за да не вампиряса? „Още“ има.

През 1445 Влад е офицер от турската армия. Не го мислете за кощунство! Той има кауза - да влезе във Влахия и да превземе столицата Търговище. Успява. После дистанцира турците. Но остава сам и задържа властта си за месец.

Унгарците се връщат триумфално. Влад губи не само битката. Не само е принуден да бяга. Той не знае къде да избяга!

Тук-там, в крайна сметка получава убежище в Молдова и става пръв приятел със сина на Богдан Втори – Стефан. Едно невероятно приятелство, което ще се обърне в още по-невероятно предателство. То ще сложи загадъчен печат дори върху смъртта на Дракула...

Следват безкрайно дълги и мъчителни години –  изгнание. Катарзисът приключва, когато накрая Влад Цепеш си връща властта във Влахия. С помощта, представете си, на унгарския крал. Любопитно е как? Дракула стяга ударен отряд и тайно преминава Карпатите.

Да преминеш Карпатите? По-късно щях да разбера с всичките си сетива какво значи това. Да пречистиш духа си. Да се върнеш готов.

И така, синът на Дракона влиза в бой с Владислав Втори. Унгарецът хуква да бяга, но го откриват. Според някои Влад Цепеш го убива със собствените си ръце. Последният хрип на Владислав е знак, че бащата и братът на Дракула са отмъстени. Влад Цепеш полага клетва за вярност към крал Ласло Пети. Годината е 1456.

- Не от всеки става вампир. - пояснява Лилит. - Защото не всеки може да се справи с новата реалност, в която попада!

Дракула се справя с всяка нова реалност. На нас обаче предстои още много сол да изядем. Защото не сме наясно кой, кога, защо, къде?

На Горан му писва, дава знак и спира Харлито. Оглеждаме полето. Никой не пътува към нас! Залезът е все по-убийствен. Нашата цел - все по-недостижима. Планина никъде няма. А ни трябва висока планина.

Ние сме се загубили, търсейки втория замък на Дракула, който е край някакво си село Поенари. Но се оказва, че села Поенари колкото щеш. Най-малко по едно във всеки окръг. Така че – сложи си джипиес, за да те върне назад!...

А замъкът в Поенари е важен! Има вероятност там Влад Цепеш да е станал вампир. Има и друга вероятност – от там да се е хвърлила и самоубила в реката любовта на живота му. И трета – именно там да са били набучвани жертви на кол. Трябва да бързаме! А ние чакаме.

- Галка е много смела жена! - подхвърля ревниво Горан. - Нощеска отиде на среща с Брад Пит!

Лилит подминава Холивуд с пренебрежение:

- През средновековието по-интелигентните и красиви жени са изгаряни...
- Аз щях да съм изгорена досега! - прошепва Галка.
- Защото си различна от другите. Неповторима. - прошепва Лилит.

Без съмнение Галка е неповторима. Защото лежи върху един гроб край пътя. Най-накрая сме спрели един микробус да питаме накъде да вървим. Но до пътя – кръст. А под кръста – гроб... При това на залез!

- Защо лежиш на гроба на човека? - пита Горан.
- Ти и от мъртъвци ли ревнуваш? - отвръща Галка.

Косата на румънеца, който се канеше най-добронамерено да ни упъти, се е изправила до последния косъм. Той се хваща инстинктивно за кръстовете на врата си. За всеки случай целува и кръстовете – най-разнообразни – които е овесил на обратното си огледало. После вдига бързо прах!

Но за зла участ още по-бързо пада нощта. Тъмна като в рог. Сигурно така е изглеждала тя и при Дракула, защото в румънските села угасва всяка светлинка, всяка душа. От Европа не остава следа...

Решаваме да чукнем на някои врати – дали ако си платим, не можем да преспим?

- Не, не, не! - за пръв път категорично ми отказва мъж.

Сигурно защото не ме вижда? Аз не го виждам също! Всъщност проумявам какво иска да ми каже, чак когато ми хлопва с трясък вратата пред носа.

Всички се надупваме връз картата. Тя е разпъната на капака на колата. Светят ни мигачи. Галка въздиша:

- Обичам ги тия вампири! Ако срещнем сега един дух с елек на Харли Дейвидсън, ще му кажа: „Превърни ме веднага във вампир!“

- Чакай! Ако видиш вампир, няма ли да искаш да го убиеш? Във всички филми се втурват да ги убиват. - пита Лилит. - Така че, ако вие сте от тази раса, ще ви преследват!
- А! Ще им дадем по една ракия! - разсмива ни Горан.
- Хайде, че е нощ! Трябва да спим в Поенари на всяка цена! - изнервям се аз.

Но Галка е тъжна, като омагьосана:

- Красотата на живота е на тъмно.
- Като поживееш 200 години, вече можеш да излезеш на светло! - усмихва се Лилит.
- Ей, след 200 години моето Харли ще е супер антика! - вика Горан.

Добрали се до първия град, паркираме в първия мотел. Изведнъж, зад рецепцията – карта. Частична карта на района. От онзи тип, релефния, от детството. Ние сме малка точка долу, в зеленото. Нагоре – кърваво червена граница. Смъртоносни върхове. Карпатите. Границата, която трябва утре да преминем. Признавам, не предполагах, че тя е гола и червена и наяве...
-----
Как Влад Цепеш отбива нашествието на турците - фанатици? Как ще се справи с болярите – предатели?  Коя жена обича повече – българката или унгарката? На какъв език пише Дракула писмата си до папата? - Следва продължение...

Първа част може да прочетете тук