Лично мнение на Калин Терзийски за патриотизма. Мисли, породени от честването на 100 г от Балканската война.

Ха, ха. Ще се пръсна от смях!

На 42 години съм и наистина ми е време да стана мъж! По дяволите всички тия несмели български мъже! Които се съобразяват с кого ли не. Които навеждат глави пред кой ли не. Които – за да запазят статуквото или както едно време се казваше – хлебеца си – стоят и мачкат олиселите си калпачета с треперещи ръце. В началото на 21 век. Жалка работа.

Сега ще ви кажа какво имам предвид. Тия дни се честваше стогодишнината от Балканската война. И аз си казах – ето сега е моментът аз да изиграя ролята си на келяв български мъж. И да наведа глава. Някоя дърта културтрегерка, някоя главна редакторка, някой корумпиран нещастник и съвест като гащи на болен от дизентерия... някой точно такъв точно сега може да ми се обади и да ми каже – напиши нещо патриотично! За една шепа стотинка.

И аз – хипито и миролюбецът от върха на пръстите на краката до върха на дългата си коса – ще стисна зъби и ще напиша някаква патриотична, фалшива, гнусна бълвоч. В началото на 21 век! Защото така се очаква от мен. И защото играя ролята на мъж – тоест човек, който просто си изкарва прехраната; без значение колко недостойно.

Но е време да съм мъж. И да кажа така: Докато идиотите празнуват някаква касапница като Балканската война – касапници винаги ще има!

Докато държавите полутайно се противопоставят една на друга и разказват по площадите си с глупашки възторг за кръвопролитията – войни винаги ще има.

Докато по площадите се строяват армейски части и охранени държавници ги поздравяват със салюти – откъснати от пехотни мини крайници винаги ще има.

Докато солидни белокоси лицемери – министри – поздравяват глупавите момчета и момичета, излъгани с някой и друг лев да станат професионални войници – кървави бани винаги ще има.

На всеки един мислещ и чувстващ човек от пръв поглед му е ясно, че цялата тая смешка – с войните, с величието на нациите, с величието на историята и с патриотизма – е една пълна идиотщина, която е само прах в очите на бедния народ.

Патриотизмът е сурогат, с който богатите хранят бедния народ; за да не се сети той да поиска истинската си храна. А истинската храна за народа е една: благоденствието и свободата!

На 42 съм и ми е време да стана мъж. И да кажа: Тъпанари - престанете! Не искам децата на моя народ да растат там, където има хора с оръжие по площадите. Нито официално, нито неофициално. Там, където някой излиза с автомат "Калашников" официално под звуците на маршове, там ще излезе и неофициално – за да стреля с ерпеге по някого, който не му харесва.

Като мъж и бивш психиатър мога да дам само такъв съвет: Всеки човек с оръжие трябва да бъде прибран за лечение в психиатрия.

Не искам да съм свидетел на тая жалка инерция от едно кърваво и гнусно минало, което трябва да помним само за да не го повторим никога. Да го помним - но с голяма доза срам.

Аз съм на 42 и искам да съм вече мъж. И да кажа така: Цялата кървава история – на България, на Европа и на човечеството – е нищо друго освен гнусен извор на срам. Нищо повече. Кръв и насилие.

Искам да вярвам, че идва ново време, в което ще имаме шанс това повече да не се случва. Нито Балкански, нито Междусъюзнически, нито каквито и да било други гнусни войни.

Ето с какво искам да поздравя всички мислещи и чувстващи хора, за да усетим, че не сме сами.

IMAGINE

Представи си

Представи си, че няма рай
Лесно е, ако опиташ
Никакъв ад под нас
Над нас - само небе.
Представи си всички хора,
живеещи за днешния ден.

Представи си, че няма държави.
Не е толкова трудно да го направиш.
Нищо, което да убива, или за което да умираме.
И никакви религии също.
Представи си всички хора,
живеещи в мир.

Можеш да кажеш, че съм мечтател.
Но аз не съм единственият такъв.
Надявам се някой ден ще се присъединиш към нас.
И светът ще бъде като едно цяло.

Представи си да няма владения.
Чудя се дали можеш.
Няма нужда от алчност и глад.
Братство на хората.
Представи си всички хора,
споделящи целия свят.

Можеш да кажеш, че съм мечтател.
Но аз не съм единственият такъв.
Надявам се някой ден ще се присъединиш към нас.
И светът ще бъде като едно цяло.

Джон Ленън