Движението стартира добре познатата си предизборна кампания - консолидиране на електората чрез етническо противопоставяне

Няма какво да се лъжем - най-запомнящият се момент от честванията на 100-годишнината от Балканската война се случи в края на миналата седмица в Кърджали. Местното ДПС отказа да почете ген. Васил Делов, освободителя на града по време на войната, с почетно гражданство. Всички фойерверки и фанфари от тук насетне ще отминат почти незабележимо.

Със своето поведение в Кърджали ДПС създаде, или по-точно задълбочи, два сериозни проблема. Първият е чисто партиен. Колкото и велики политици да са Ахмед Доган и компания, те никога няма да бъдат нещо повече от водачи на скромна етническа партия. Вярно, за ограничения потенциал на ДПС има и обективни причини. Към турците у нас продължават да съществуват предразсъдъци и притеснения. Те са лесно обясними с факта, че само допреди 134 години нашите земи са били османска провинция. Освен това ще е силно преувеличено да се твърди, че днешна Турция, държава с несравнимо по-голям ресурс и потенциал от нашия, е забравила този факт и не се интересува от това да възстанови влиянието си тук под някаква форма. Проблемът на ДПС обаче е, че по време на цялото си съществуване тази партия не свърши почти нищо, за да намали поне малко тези предразсъдъци и притеснения. Вярно, в отделни моменти активът на движението е правил някои жестове и дори негови представители са се опитвали да се изкарат най-големите патриоти. Но важните мигове, като този с обявяването на ген. Делов за почетен гражданин на Кърджали, в които ДПС не е успявало да демонстрира истинска привързаност и лоялност към българската държава, са доста повече. Лоялност, каквато са демонстрирали мнозина турци през Балканската война, оставили костите си по бойните полета в служба на своята родина.

Вторият проблем, който отдавна съществува и за пореден път бе актуализиран от ДПС в Кърджали, засяга обществото ни като цяло. Въпреки толерантността и хармонията в отношенията между българи и турци у нас на битово ниво напрежението между тях продължава да съществува и избива на повърхността по време на избори. И за това отговорността на политиците - не само на тези от ДПС - е огромна. Винаги когато дойдат избори в смесените райони, турците се консолидират с приказки за нов възродителен процес. А българите са плашени, че, видите ли, турците идат - като че ли не са там от столетия. Не е нужно да си пророк, за да прогнозираш, че подобни явления ще има и по време на предстоящата предизборна кампания. В Кърджали те всъщност започнаха доста по-рано от обикновено. Докато това клокочещо напрежение съществува и докато то продължава да избива в уродливи форми по време на избори, никой не може да твърди, че у нас има устойчив етнически модел, който се основава на уважение към другия, на взаимна толерантност между хора от различни етноси и религии. Това, че християните ядат баклава на Байрама, а мюсюлманите похапват боядисани яйца по Великден, е добро начало, но съвсем не е достатъчно.

В случая с почетното гражданство на ген. Делов отговорността на ДПС за проскърцването на етническия ни модел е неоспорима. Няма как да си обясним иначе факта, че през април те са подкрепили инициативата за почетното гражданство на ген. Делов, а през октомври се отметнаха. Кьорав да си, пак ще видиш, че това отмятане е заради наближаващите избори. А подобна акция навръх честванията на 100-годишнината от Балканската война ще настрои до крайност българите срещу ДПС и съответно ще консолидира турците.

Точна рецепта за преодоляване на проблемите между българи и турци у нас едва ли има. Пътят, по който трябва да се върви обаче, е горе-долу ясен: преодоляване на капсулирането им в рамките на една партия и отварянето на реални възможности пред тях за развитие във всякакъв смисъл - личностно, кариерно и т.н. Трябва да се признае на ГЕРБ, че тази партия се опитва да върви по този път, да даде реална алтернатива на мюсюлманите в смесените райони и дори отбелязва известни успехи в това отношение. И герберите обаче най-вече се активизират, като наближат избори, което не е особено добър подход.

Взаимните подозрения и притеснения между българи и турци имат вековна история и трудно ще бъдат преодолени. Това обаче не е невъзможно. Турците, за разлика от други малцинства у нас, са хора, които са свикнали да се подчиняват на държавно устройство, обществени порядки и т.н. А уважението им към личния авторитет и институциите е далеч по-голямо от това на българите. Въпросът е дали ще се намерят политици и общественици, които да стъпят на тази основа и да изградят наистина солиден етнически модел. Към този момент отговорът на този въпрос е отрицателен.