Финансовата криза изважда наяве призраци от миналото

Финансовата криза, която се вихри в Европа, вече не е просто икономически проблем, а взривяването на единната валута далеч не е най-сериозният удар, който би могъл да претърпи Старият континент. Дори и хипотетичното разпадане на Европейския съюз, в който се кълнат редица западноевропейски лидери, не е най-страховитият сценарий. На социо-политическия хоризонт се задава бедствие, достойно да изправи косите и на най-хладнокръвните правителствени ръководители.

Ако до този момент Германия, Финландия и Австрия се оплакваха, че Брюксел източва богатството им, за да поддържа платежоспособността на страни като Гърция, Португалия и Испания, то напоследък все повече се наблюдават тенденции към сепаратизъм в рамките на самите държави членки.

Провинция Каталуния в Испания, наред с Баден-Вюртемберг в Германия, Рона-Алпи във Франция и италианската Ломбардия са известни като „четирите двигателя на Европа”. Ако бяха една държава тя щеше да е четвърта икономика на Стария континент. Сега обаче в условията на криза, при която властта рязко се съсредоточава в националните столици, богатите европейски провинции са поставени пред дилемата дали да продължат да издържат своите сънародници, или да ги оставят да се оправят сами.

Първа в обектива на международната общност попадна Испания. Страната е залята от безработица, а благоденстващата и различна в езиково отношение провинция Каталуния, на която централното правителство в Мадрид упорито отказва да даде по-голяма финансова автономия, все по-настойчиво иска независимост. Каталунците, на които им е омръзнало да субсидират останалата част от страната, очевидно изпитват към своите сънародници същото възмущение, с което германците се отнасят към гърците. Само че за обременената с дългове и тънеща в рецесия Испания далеч не е изгодно един от най-развитите и богати региони, осигуряващ 1/5 от БВП, да разполага със собствено финансово министерство, което само да определя какъв дял от доходите на провинцията ще се отчислява за централното правителство.

Каталуния може да се превърне в катализатор на мощна сепаратистка вълна, а по стъпките й вървят Шотландия и Фландрия. Икономическата криза очевидно изважда на преден план стари недоволства. Шотландия планира референдум за независимост през есента на 2014 г., който ще съвпадне със 700-ата годишнина от битката при Банъкбърн – решаващ епизод от първата война за независимост на Шотландия. Макар че постигнаха почти пълна административна и езикова автономия, фламандците в белгийската провинция Фландрия все още негодуват срещу продължаващата хегемония на франкофоните от Валония и се оплакват, че внасят значително повече пари в националната хазна, отколкото получават.

Самата Германия продължава да бъде забележително имунизирана срещу антиевропейски вълнения във време, когато финансовото бреме на общността пада върху нейните данъкоплатци. Но фактът е налице: икономическият натиск, който досега изглеждаше, че заплашва сцеплението между европейските държави, сега създава разломни линии и в самите тях. Тази тенденция обърка лидерите на континента, които се съсредоточиха върху спасяването на еврото, сякаш избавянето на символа на единството е равнозначно на запазването на самото единство.

Ключова роля тук играят не толкова парите, колкото историческите недоволства. Призраците от миналото се завръщат. Въпреки че икономиката е важна, в крайна сметка хората гласуват със сърцата си. Създалото се положение в етническите провинции на Испания, Великобритания и Белгия води дотам, че генетичната неприязън, изострена от икономическите трудности, кара търсещите решения за проблемите граждани да се замислят за моментната рецесия. А заинтересуваните политически сили умело използват сепаратистките настроения в обществото.