Технологията е на малка френска компания

Извличане и на най-малката следа от злато или друг благороден метал от водата, изхвърляна от промишлеността: това е технология, която предлага малката и нова френска компания Магпи Полимерс /Magpie Polymers/.

"Ние няма да оставим дори микрограм на литър. Това е еквивалентът на бучка захар в басейн с олимпийски размери", заявява холандецът Стив ван Цютфен, основал компанията миналата година заедно със своя френски партньор Етиен Алморик. И двамата са на около 30 години.

Инсталирана в помещения на малко поостарялата фабрика Сен-Гобен в Сен-Пиер-ле-Немур, на около 80 км от Париж, компанията е в челните редици на технологичния процес разработен в Политехниката /Ecole Polytechnique/ през 2007 г.

Микроскопични капчици пластична смола, специално обработена, през която минава водата, съдържаща много малки количества от метали. Злато, платина, паладий, родий - най-скъпите метали в света - постепенно се залепват за капчиците и този начин са отделени от водата.

Само един литър от тези патентовани смоли позволява да се обработят 5-10 кубически метра промишлена вода и да се извлекат от 50 до 100 грама от благородните метали. "Или 3000-5000 евро", изчислява Етиен.

Мобилни телефони преминали през каталитични конвертори, безброй продукти използвани в ежедневието съдържат благородни метали.

Но след като са изхвърлени, извличането е предизвикателство. "Сложното е, че количествата са малки и е трудно да се съберат", каза Стив.

След като са разглобени, натрошени, някои промишлени отпадъци трябва да се разтворят с киселина във вода. След това е необходимо да се отнемат металите от водата – които е възможно и са ценни, предаде БГНЕС.

"Има много съществуващи технологии за извличане на метали от водата, още от деветнадесети век. Идва време, когато съществуващите технологии не са вече ефективни или стават твърде скъпи", казва Цютфен.

Първият пазар, в който са се прицелили двамата предприемачи: "рафиньорите", специалистите по възстановяване на благородни метали, като британската Johnson Matthey, френско-британското Cookson-Clal, шведския Boliden ...

Но технологията може да привлече и минните компании или френските гигантите обработващи води Veolia и Suez Environnement.

Контекстът е благоприятен, движено от спекулации, подхранвано от кризата търсенето на злато се покачи, съчетано с недостига на средства за платина и подобни, цените на тези метали се вдигнаха. Изправени пред изчерпването на залежите 50% от платината, използвана на планетата вече е от вторично рециклиран произход.

Технологията позволява също да се премахват от водата токсични метали като олово, живак, кобалт, уран ...

"Възможностите са много по-големи, но проблемът е, че никой не иска да плаща" за нещо, което изхвърля", признава Стивън Алморик.

Малката фирма, която има 6 души персонал има оборот от почти един милион евро през миналата година./ в. Новинар