Интервю с председателя на Асоциацията на банките в. "24 часа"

Тенденцията е с подобряването на икономиката лихвите по депозитите и кредитите да вървят надолу

- Г-н Хампарцумян, всички говорят за данъка върху лихвите по депозитите. Дълги години у нас те не се облагаха - има ли финансов и икономически аргумент за това?

- Политиците, управляващите и фискът решават кой доход да се облага и кой - не. В много европейски държави приходите от лихвите се облагат. Основният въпрос е - въвежда се нов данък, този данък е върху прихода от лихви. Трябва да се напише дефиниция какво се облага, как се облага, кога се облага. Въвеждането на нов данък е това, което е. Няма как да е популярно.

- Да не би идеята преди години да е била да се насърчават спестяванията?

- Не. И в момента има алтернативи на депозитите. Но депозитът е много сигурно вложение, защото има защита до 100 хил. евро, а има и относително добра доходност в България. Честно казано, високата доходност по депозитите не е позитивна за икономиката, защото означава, че и кредитът е скъп.

Тенденцията е с подобряването на икономиката лихвите по депозитите и кредитите да вървят надолу. По-полезно за икономиката ще бъде да се намаляват лихвите. Парадоксално, но в Чехия, където лихвите по депозитите и кредитите са по-ниски, маржът, т.е. печалбата на банките, е по-висок, отколкото в България.

- Защо повечето реакции на банкерите бяха резервирани към данък "лихва"?

- Защото банките не са част от процеса на вземане на това решение. Те са технически изпълнители на решението.

- Мярката ще има ли някакъв ефект върху банковата система освен администрирането на данъка?

- Зависи как е формулиран окончателно текстът за данъка. Но депозитите са гарантирани, което ги прави изгоден продукт.

Освен това изтичането на депозити в чужбина трудно може да се случи, защото лихвите са значително по-ниски в големите, по-сигурни икономики. До ден днешен това не се е случвало и не вярвам да се случи.

По някакъв начин шумът около данъка върху дохода от лихви е малко изкуствен. Когато въвежда нов данък, отговорността на един политик е да излезе и да каже защо го прави и как ще използва този приход.

- Тоест според вас са преувеличени прогнозите за намаляване на депозитната база?

- Да, защото депозитът на домакинствата в България е около 33 млрд. лв. към края на септември. Той би се раздвижил, ако хората се чувстват по-уверени да инвестират и да харчат. Но това не е свързано с данъчната политика.

- Според вас трябва ли да се премахне възможността с новия данък да се облагат и лихви по депозити, сключени преди януари 2013 г.?

- Това трябва да го каже законодателят и този, който внася предложенията. Докато не видим окончателните текстове, написани с ясни дефиниции, нищо не можем да кажем. Важно е да се спази принципът, че това, което се запише, трябва да е съобразено със законодателството в страната и с конституцията.

- Премина ли вече пикът на лошите кредити?

- Имаше слабо понижение, почти незабележимо. Но се надявам пикът да е отминал. За целта трябва да проследим ситуацията в продължение на няколко тримесечия. Очевидно е, че банките в последните години са значително по-внимателни, когато отпускат кредити, а кредитополучателите са много по-внимателни, когато вземат кредит.

Натрупаните кредити с проблеми от предишни години полека започват да намират своето разрешение. Реализират се обезпечения, преструктурират се кредитите. В някои от случаите се налага и отписване на част от дълга.

Това е най-лошата хипотеза от наша гледна точка, но когато се наложи, и това го правим.

- Защо кредитите с фиксирана лихва за по-дълъг период идват на мода, левовите заеми за покупка на жилище също стават все по-популярни?

- Фиксираната лихва дава известна предсказуемост, но разбира се, тя е по-висока от променливата. В променливата лихва се отчитат само тези рискове за повишаване на лихвения процент, които се реализират. Изборът между фиксирана и променлива лихва винаги е съществувал.

- И все пак явно има причина тези продукти да стават все по-популярни.

- Това е въпрос на избор на потребителите. Нашата работа е да предложим избор. Като в един супермаркет - едните продукти са малко по-скъпи от другите, но пък са по-вкусни, по-трайни и т.н. Идеята е това предлагане на продукти да е достатъчно атрактивно и ясно за клиента.

- А за ипотечните заеми в левове?

- Курсът лев - евро е устойчив, гарантиран е от борда. Хората явно печелят в левове и искат да си плащат кредитите в левове. Лихвите се изравняват и вече няма преимущество, ако кредитът е в евро. Още повече че се спестяват и трансакционните разходи. Така че това е въпрос на личен избор. Хубавото е, че избегнахме манията в Източна Европа да се вземат кредити в швейцарски франкове. Тук БНБ изигра много съществена роля, като предупреди всички да не го правят.

- Комисията за защита на потребителите направи проверка на общите условия на банките по кредитите. Как си обяснявате, че 24 от 25-те банки с такива продукти се оказаха с по няколко неравноправни клаузи?

- Мисля, че драматизирате. Това, което направи комисията, е преглед на потребителските кредити и специално на общите условия. Те са част от договора и са написани по начин, по който ние се опитваме да се защитим от всички възможни рискове, което е естествено.

Някои от тези текстове звучат доста общо, неясно и при прегледа всъщност ставаше дума тези текстове да се прецизират и да се направят по-разбираеми, по-предсказуеми. На всяка една от банките комисията направи своите коментари и забележки. Тези неща се коригираха или са на път да се коригират в кратък срок, защото трябва да минат през управителните съвети.

Това беше много професионален разговор, полезен и за банките, защото ние нямаме интерес клиентите ни да смятат, че ги заблуждаваме. Иначе понятието "неравноправни клаузи" е юридически термин. На обикновен език това означава "неясни условия" или "прекалено общи условия".

- Да разбирам ли, че вече лихвите ще се променят по ясни и обективни критерии?

- Те винаги са се променяли според ясни и обективни критерии. Това беше повече медиен шум. Днес лихвените нива по естествени пазарни причини са по-ниски или сравними с лихвените нива отпреди кризата. Това не става с декрети, става по пазарни причини.

- Но по новите кредити.

- Лихвите по старите кредити са такива, каквито са. Ако някой е взел по-скъп кредит в някой критичен момент, може да го предоговори.

- Вашата банка също беше дала прозорец от няколко месеца, в който клиенти са могли да си предоговорят лихвата по заема.

-Това са търговски решения. Само в УниКредит Булбанк имаме над 50 кредитни продукта с различни условия. Идеята е, че трябва да предложим избор на клиента. Въпросът е този избор да бъде информиран. Ние нямаме никакъв интерес да заблуждаваме клиентите, защото те иначе никога няма да се върнат при нас. А ние имаме интерес от дългосрочни отношения с клиентите си.

- Депутатът от ГЕРБ Емил Радев предлага да се въведе 10-годишна абсолютна давност за задълженията. Как ще го коментирате?

- Ако някой не е в състояние да си върне кредита - и тук говорим не само за задължения към банки, но и за комунални услуги, телефони и т.н., това трябва да се отрази на кредитния му рейтинг. Това е справедливо от гледна точка на добросъвестните кредитополучатели, защото иначе ще излезе, че част от хората получават облекчение, бидейки недобросъвестни, нарушавайки договора за кредит, който са подписали, и ще трябва добросъвестните да платят вместо тях.

Разбирам, че има житейски ситуации, в които човек може да изпадне в невъзможност да си обслужва кредита. Но трябва да има кредитен регистър от другата страна, който да каже, че този човек оттук нататък вече няма да участва в кредитната система, т.е. няма да може вече да вземе кредит. Или ако вземе, кредитът му ще струва например 250 единици при 100 единици цена за добросъвестните кредитополучатели.

В страните, в които съществува т.нар. персонален фалит, давност и други подобни инструменти, съществуват сериозни санкции за хората, които са се възползвали от тези възможности. Днес законът е доста ясен - ако не искаш да наследиш задължение, можеш да се откажеш от актива, който е обезпечение. Така че и в сегашното законодателство има избор. Въпросът е да се избере рационално решение по начин, по който е станало в по-развитите икономики.

- Усеща ли се още липсата на добри бизнес проекти?

- Усеща се. Предприемаческата активност е по-добра, отколкото преди две години, но е слаба. Чуждите инвестиции са на доста ниски нива. Тази година те са доста повече от 2011 г., но говорим за ниска база. Всъщност идеята с чуждите инвестиции е много ясна. В България няма много натрупан капитал и днешният стига, за да растем с 1-2% на година.

Ако искаме по-голям растеж, у нас трябва да има приток на капитали и съответно чужди инвестиции и трябва да създадем средата това да се случва. Регионът ни загуби тази привлекателност, която имаше преди 10 години. Инвеститорите вече гледат към новите израстващи сили като Виетнам, Бразилия и др.