Ако учителят е чиновник, няма как да се случи промяната

Късмет е в днешно време да имаш „даскал” във възрожденския смисъл на думата. Такъв, който въпреки умората и претрупаните учебни програми успява да изгради от децата личности - със свободен дух, с интелект и собствено мнение. Да ги подтиква да участват в процесите на деня. Ако се замислим, разликата между учителите е голяма. Единият се раздава докрай, защото живее с проблемите на школото и учениците си. Той не остава безразличен към тях дори когато се прибере вкъщи. Другият е обикновен чиновник, който намира часовете за досадни, тийнейджърите за трудни, заплатата си за мизерна. И „съблича учителските си дрехи” още щом излезе от двора на сградата. Затова са щастливци тези, които могат да общуват с истински даскали. 

Ще се върне ли възраждането в българските училища, или думата реформа стана клише.

Ако трябва да вярваме на министъра на образованието Сергей Игнатов, професията става все по-привлекателна, тъй като е една от малкото сигурни във времето на икономическа криза. Дори изживявала своя разцвет. Тези думи звучат смело, но като че ли за първи път можем да говорим с капчица оптимизъм, а не със срам за българския преподавател. Доказателство за това е и че през последните две години около

60 души кандидатстват за едно учителско място . От Нова година пък заплатите в сферата ще нараснат с 11%, а стартовото възнаграждение за младите педагози става 500 лева. Дори синдикатите този път казаха блага дума и заявиха, че няма как да не са доволни от мерките, тъй като това е максимумът.

И наистина, не можем да отречем, че за последните три години заплатите в сферата скочиха с 12%. И промяната вече започва да се усеща. Средното възнаграждение на учителите у нас вече е 730 лв., а в някои професионални гимназии дори е над 1000 лв.

Непрекъснато говорим за страха от реформи, тъй като истинските промени болят. И всеки се пита дали някога ще завее вятърът на промяната в българското образование. Може би този път мерките ще събудят преподавателите - ще ги направят по-мотивирани, със самочувствие и удовлетворени от работата си. Вярно е, че да си учител в България си е истинско предизвикателство.

Сигурно е прекалено самонадеяно да си мислим, че предприетите стъпки ще върнат статута на педагозите и те отново ще станат истински даскали. Най-важното е професията да стане по-атрактивна за младите. На всички е ясно, че кандидатстващите влизат да учат педагогика в университета само в краен случай, колкото да вземат тапия за висше образование. Дано тази порочна практика остане в миналото и да има повече желаещи да работят в училище. В противен случай средната възраст на съсловието ще си остане предпенсионната, а костеливият орех на системата няма да бъде счупен.

Вярно е, че заплатите на учителите ни са вторите най-ниски в сравнение с колегите им от целия Европейски съюз. По-ниско платени са само в съседна Румъния. Средната годишна заплата на учителите в началното и средното училище у нас е 10 405 евро, в Румъния - 9614 евро. В Люксембург, където преподавателите са най-добре платени, тя е 75 741 евро. В Гърция педагозите получават два пъти повече от българските си колеги, а в Португалия – над три пъти. Данните дават повод за размисъл и може би съвсем не звучат оптимистично за повечето хора. Но нека погледнем другата страна. Всъщност заради кризата учителските заплати са били намалени или замразени в повечето страни от ЕС. У нас обаче се получава обратното и в бюджета са заложени 20 милиона за възнаграждения

Също така образованието е сред секторите, които ще получат най-голямо увеличение на средствата. Това е от изключително значение за привличането на нови кадри в системата, както и добра мярка за задържането на най-добрите. Освен това е важно класните стаи да са модерно оборудвани, за да могат учителите да използват по-атрактивни методи на преподаване. Факт е, че вниманието на младите хора се задържа трудно. Необходими са какви ли не трикове, за да спечелиш децата на своя страна. Затова е необходимо осъвременяване на учебните програми, които да са в крак с времето, в което растат учениците. Колкото и да е трудно, новото българско образование трябва да пасва на предпочитанията на новото поколение

В противен случай те ще продължат да бягат в своята виртуална реалност и ще си останат пасивни граждани на страната ни. Още от училище, от ранна възраст, децата трябва да осъзнаят, че са личности, от които зависят демократичните процеси. Само така ще имат желание да са част от т.нар. гражданско общество, което все повече липсва. Но това може да стане само когато учителят вдъхва респект и показва всеотдайност в работата си. Право на всяко дете е да бъде обучавано от най-добрия, който да му отвори вратите на живота и да му даде насоки за пътя, който да извърви, да му даде съвет и едновременно с това да му бъде приятел. Ако не направим така, ще продължим да си разказваме онзи виц, в който учителката попитала децата колко е високо училището. Тогава едно момченце отговорило „1 метър и 30 сантиметра”, „Защо мислиш така?”, попитала госпожата. „Ами аз съм висок 1 метър и 50 сантиметра, а училището до гуша ми е дошло.”Късмет е в днешно време да имаш „даскал” във възрожденския смисъл на думата. Такъв, който въпреки умората и претрупаните учебни програми успява да изгради от децата личности - със свободен дух, с интелект и собствено мнение. Да ги подтиква да участват в процесите на деня. Ако се замислим, разликата между учителите е голяма. Единият се раздава докрай, защото живее с проблемите на школото и учениците си. Той не остава безразличен към тях дори когато се прибере вкъщи. Другият е обикновен чиновник, който намира часовете за досадни, тийнейджърите за трудни, заплатата си за мизерна. И „съблича учителските си дрехи” още щом излезе от двора на сградата. Затова са щастливци тези, които могат да общуват с истински даскали.