Стотици посрещнаха чудотворната икона "Достойно есть"

Мисия София

27-10-2012, 19:29

Снимка:

БГНЕС

Автор:

Sofiautre

Всичко от Автора

Уникалният дар е свързан с отбелязването на 130-годишнината от полагането на основния камък на "Св. Александър Невски"

Стотици миряни от цялата страна се стекоха, за да посрещнат копието на чудотворната икона на Пресвета Богородица "Достойно есть".


Уникалният дар е свързан с отбелязването на 130-годишнината от полагането на основния камък на Патриаршеската катедрала ставропигиалния храм - паметник "Св. Александър Невски" и 100-годишнината от неговото построяване, както и във връзка с изпълването на 98 години от рождението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Максим.
С литийно шествие иконата беше внесена в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" и ще остане завинаги в храма. Сливенският митрополит Йоаникий отслужи празничен молебен, след което започна вечерня. Духовници от цялата страна се събраха, за да посрещнат този безценен дар за българския народ.


Около храма имаше засилени мерки за сигурност. Това е третото официално копие на иконата, направено в Света гора. Първото е изработено за Финландската православна църква, а второто - за Грузинската патриаршия. Българското копие е дело на атонския зограф йеромонах Ефрем от манастира "Есфигмен". Кивотът (свещеният сандък) за иконата е изработен от художника - дърворезбар Ивайло Елшишки от София.


Иконата ще бъде с нас вовеки - веков, за да удовлетвори просбите на всички, които прибягват към нейното благодатно застъпничество и ходатайство пред Бога, заяви пловдивският митрополит Николай. "Ние знаем, че света Богородица е кърмителка на гладните, утеха на наскърбените, изцеление на болните. Тя е спасение за всички нас", допълни дядо Николай. Той обясни, че това е иконата, пред която атонският монах се е молил и св. Архангел Михаил му е благовестил текста на песнопението, което и до днес Светата православна църква изпълнява в прослава на Света Богородица.


Българите най-вече се надяват иконата да им донесе здраве, щастие и чудеса. "Очаквам иконата да донесе на българите мир на първо време, благоденствие на нашия народ. Да имат работа, да имат поминък, да се раждат много деца. Да пребъде българският народ", заяви пред БГНЕС Снежана Атанасова, която е дошла специално от Кюстендил, за да посрещне иконата. Величествена е нашата черква. Българите да обичат България, призова тя. Очакваме да донесе повече вяра, надежда в доброто и промяна на хората към добро, заяви Стефка, която е дошла от Бургас, за да посрещне чудотворната икона на Божията Майка. Очаквам иконата да донесе на българите здраве, мир и по-добро положение, заяви Мария от София.


През утрешния ден ще бъде отслужена съборна св. Литургия от архиереи на Българската православна църква, представители на Поместни православни църкви и свещенослужители от Св. Гора. В понеделник, на 29 октомври, ще бъде отслужена съборна св. Литургия, от представители на Поместни православни църкви, архиереи на БПЦ - БП и свещенослужители от Св. Гора, в края на която ще бъде извършен благодарствен молебен за здравето на Предстоятеля на БПЦ – БП.
Патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" е една от най-известните забележителности на София и неин символ. Построена е в памет на 200 000 воини, дали живота си за освобождението на българския народ от османско иго през Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.). Затова е храм-паметник. Посветен е на св. Александър Невски, покровител на руското войнство през Руско-турската война.


Основният камък на катедралата е положен на 19 февруари 1882 г. Заедно с него в храмовите основи са поставени и два текста: единият е гравиран върху метална плочка, а другият е написан на пергамент. В тях се увековечават събитията от 1877-1878 г. Строителството е завършено през 1912 г., но поради избухването на няколко поредни войни освещаването не става на предвидената дата (02.08.1912 г.), когато трябва да се чества 25-годишният юбилей от възцаряването на княз Фердинанд. Тържественият звън на най-голямата храмова камбана оглася София за първи път през 1913 г. (след победата на българските воини при Одрин), а официалното освещаване на храма се прави едва през 1924 г.