В последните три години бюджетът е на дефицит, фискалният резерв е намален, а правителственият дълг - увеличен.

- Защо смятате, че в бюджета за 2013 г. няма политики, г-н Орешарски? Той дава повече пари за образование, инфраструктура, с което очертава приоритетните сфери за правителството. В същото време запазва макроикономическата стабилност и повишава доходите.

- Защото аз не свеждам политиките до ръстове. Рационализиране на публичните дейности може да се прави дори ако се намаляват средствата, и обратно - увеличените средства не гарантират, че ще се подобри тяхното управление. Погледнете за пример здравеопазването. Ако погледнете неговото финансиране сега в сравнение с нивото му от 2000 г. (началото на реформата в този сектор), ще видите един от най-големите ръстове по години в целия публичен сектор. Което не означава, че днес качеството на услугата е по-добро, отколкото преди 12 години.

Но да се върнем на това, което обозначавате като приоритети. Ръст на финансирането на образованието за следващата година от около 4% при прогнозирана инфлация от 3,4% практически запазва реалното ниво на средствата. По отношение на доходите дори властите се свенят да използват термина повишаване и се ограничават с индексиране. А както е известно, индексирането не увеличава доходите, а възстановява тяхната покупателна сила до нива от предшестващи периоди. Друг е въпросът, че в нашия случай това индексиране на пенсиите е частично.

Да се пази макроикономическата стабилност, е задача пред българските правителства от кризата през 1996-1997 г. насам. Колко е запазена тази стабилност, е друга тема - в последните три години бюджетът е на дефицит, фискалният резерв е намален, а правителственият дълг - увеличен.

- Кабинетът на ГЕРБ провеждаше политика на замразяване на доходите и строги икономии. Сега обаче развързва кесията. Защо според вас - заради изборите догодина или защото този модел е изчерпан?

- Имате интересно хрумване с опита си да облечете хаотичното поведение на властите в модел. Ако е така, аз се затруднявам да коментирам, защото не съм добре запознат с теорията на хаоса.

Струва ми се обаче, че случаят е по-прозаичен. Приходите на правителството не достигаха, за да обезпечат какъвто и да е ръст на доходите и то не обезпечаваше такъв. Нещо повече, дори и завареното равнище на доходите правителството финансира с поддържане на бюджетен дефицит, т.е. харчене на наследените фискални резерви и вземане на нови заеми. Приходите няма да достигат и следващата година, затова ще вземат още заеми - нови 1,1 млрд. лева. Но очевидно изборите са силен мотив за частични индексации на пенсиите.
Когато говорим за индексации на доходи, трябва да отчитаме факта, че обичайно те се правят на годишна база, а при ускорена инфлация и по-често. Ако замените едногодишния цикъл с четири годишен и той съвпада с политическия цикъл, опитите да се каже, че изборите нямат нищо общо са дори обидни.

- Според КНСБ над 1,6 милиона домакинства у нас са бедни. Къде са корените на тази бедност?
- Корените са доста по-дълбоки от опитите ни да ги коментираме между другото. По-важното е да не елементаризираме темата по начина, по който подхождат властите. Първо ни обясниха как за няколко години ще достигнем средноевропейски доходи, после ни увериха, че следващата година вече няма да бъдем последни по доходи в ЕС...

Интересно ми е кого и как ще изпреварим. Дори и силно задлъжнелите страни са на сериозна дистанция пред нас. Вижте и други статистики - според Европейската комисия рискът от бедност у нас достига 42% при малко над 20% средно за общността. Безработицата в последните три години е с рекордни за ЕС темпове - от 6% през 2009 г. на 12,5% понастоящем. Младежката безработица е близо 25% - при двойно по-нисък среден процент за страните членки. Повечето данни показват, че в последните години проблемът се задълбочава, вместо да се смекчава - при обща за всички страни неблагоприятна икономическа среда.

- Облагането на лихвите върху депозитите разтревожи всички - дребните вложители с това, че ще им вземат нещо от скътаните за черни дни пари, едрите - с това, че може да се разкрие банковата тайна. Как ще коментирате идеята за новия данък?

- Вече няма нищо изненадващо във факта, че правителството винаги намира с какво да ни изненада. До вчера отричаше, че приходите в бюджета са планирани с данък върху лихвите по депозитите, днес вече е обратното. На това властите му казват прозрачност и предвидимост. И пак изтърканата пропаганда - било данък върху богатите, но големите суми в бюджета ще дойдат основно от облагане на лихвите от дребни депозити, каквито са преобладаващата част от спестяванията.

- Каква е целта на правителството с този данък и какво ще се постигне на практика според вас?

- Целта е да вкара някой лев в бюджета. Този данък няма други цели освен фискални. В чисто икономически план той санкционира спестяванията, а това значи инвестициите и растежа. Щяло да се насърчи потреблението! Дали е по-добре обществото ни да си купи още малко китайски стоки и да се възстанови натискът върху текущата сметка на платежния баланс, или да продължим да спестяваме, като обезпечим ресурси за финансиране на стопански начинания и по този начин съдействаме за икономическото развитие? Не съм забелязал китайски компании да теглят кредити от българските банки, но ако си извадим спестяванията и им придадем потребителска насока, със сигурност китайците ще ни продадат стоките си.

Наскоро високопоставен представител на правителството (б.р. - премиерът Бойко Борисов) мечтаеше на глас да "раздвижи" милиардите спестявания на българските граждани. Вероятно той си представя как тези пари са подредени в сейфовете и мухлясват, не разбирайки, че отдавна са раздадени като кредити. Дори банките са привлекли външни спестявания, защото кредитите надвишават размера на депозитите ни. Какво ще раздвижваме?!

- Симеон Дянков направи едно революционно изказване преди време, в което се обяви за облагане на доходите от хазарт, от фондовата борса, а през следващия мандат - за въвеждане на прогресивно подоходно облагане, както и налог за доходите от земеделска аренда. Съгласен ли сте с него?

- Не виждам нищо революционно в намеренията да се обложи всичко, което все още мърда... Желая успех в тези му бирнически увлечения. Очевидно отново се възражда забавлението с данъците - слабост на настоящите власти. Да ви припомня как преди не много време бирниците летяха с хеликоптери, за да облагат богатите, които така и не бяха обложени, как намалиха осигурителните вноски, за да ги вдигнат още на следващата година, как през ден сваляха и вдигаха ДДС, че накрая дилърите се шегуваха, питайки се един друг днес колко е ДДС ставката. С това ли да се съглася?

- В момента бюджетът дава пари на НОИ, защото събраните от осигурителни вноски не стигат за пенсиите. Хазната дотира и здравеопазването по същата причина. Как може да се реши този проблем?

- За да се балансира бюджетът на НОИ, осигурителните вноски трябва да се вдигнат с над 50%. Това е очевидно нерационално действие, защото няма кой да плаща такива размери. Затова и в обозрима перспектива не би следвало да се поставя въпросът за дефицита в осигурителната система.Този дефицит е закономерен. Ниските осигурителни вноски имат за цел да поддържат благоприятна инвестиционна и бизнес среда, т.е. обезпечават базата на данъчното облагане, а с част от тези данъци се финансира недостигът в НОИ. Сегашното управляващо мнозинство пише в програмата си, че ще намали още осигуровките с до 5% - очевидно то възприема концепцията. Друг е въпросът, че нищо не е намалило.

Сходна е ситуацията и при здравеопазването. Здравните услуги навсякъде по света са много скъпи. При всички случаи - по-скъпи от нашата здравна вноска.

- Съжалявате ли, че като финансов министър не успяхте да внесете законопроекта за публичните финанси - нещо, което ГЕРБ направи?

- Аз и не бързах да го направя, дори в един момент напълно се отказах от вариантите, по които работихме с експерти на холандското Министерство на финансите. Имах причини за това, които не бих коментирал. В същото време действащият устройствен закон за бюджета не ми пречеше в нито един аспект на дейността.

- Парламентарните избори са догодина. Ще се кандидатирате ли отново за депутат?

- Досега съм бил кандидат само за една позиция - за асистентско място в катедра "Финанси" на УНСС преди много години. Радвам се, че тогава го спечелих.