Допълнителни условия ще направят по-трудно и по-скъпо за страните членки да използват европейски средства

Предложените от Кипърското председателство на ЕС намаление с 50 млрд. евро на дългосрочния бюджет на ЕС за 2014-2020 г. не е добра новина за Европа и за България. Това коментира българският евродепутат Ивайло Калфин, докладчик на Европейския парламент по следващата бюджетна рамка на ЕС.

Вчера Кипърското председателство на ЕС публикува предложение за преговори, което предвижда намаление поне с 50 млрд. евро спрямо проекта на европейските разходи за следващите седем години, подготвен от Европейската комисия и одобрен миналата седмица от Европейския парламент за 1,033 трилиона евро. Предлага се въвеждане и на допълнителни условия, които ще направят по-трудно и по-скъпо за страните членки да използват европейски средства.

Съкращенията засягат най-силно средствата, на които се разчита да стимулират европейската икономика и заетост и да помогнат на Европа да се съвземе от кризата. Предлага се с 11% или с 18 млрд. евро да се свият разходите за наука, изследвания, конкурентоспособност, младежки политики.

"След 16-месечни преговори по политиките и целите на ЕС до 2020 г., сме разочаровани да видим, че предложението, което получихме означава, че ролята на европейския бюджет като инструмент за генериране на икономически растеж и на работни места, ще бъде силно засегната.

Политиката за сближаване, на които разчитат най-много по-бедните държави членки, се предлага да бъде намалена с 12,5 млрд. (3,7%). Орязва се и максималната сума, която държава може да получи: от 3% от БНД на 2,36%. Запазва се предложението за създаване на нов, междинен тип региони, които ще могат да разчитат на европейско финансиране. Това означава, че най-бедните, където са шестте български региона, ще делят парите с повече участници по-малка сума", коментира Калфин.

Евродепутатът призова българските власти да публикуват изчисления за сумата, на която страната може да разчита през следващия бюджетен период въз основа на огласеното днес предложение за финансовата рамка на ЕС.

Предлага се намаление и на авансовите плащания по кохезионния, социални и регионалния фонд да се намалят от 10% сега до 1-2% или въобще да се прекрати предварителното финансиране.

Въвеждат се и осем типа условия, чието неизпълнение ще води до спиране на еврофондовете, включително на плащанията по вече приключили проекти. Сред тях са спазване на строга бюджетна дисциплина, реформиране на трудовите пазари, задължение за поддържане на малък държавен дълг.

Средствата за земеделие и развитие на селските райони се свиват до 379 млрд., с 8 милиарда спрямо изчисленията на Европейската комисия. Председателството обаче предлага да се намали с една трета разликата със средните нива в ЕС за държавите, които сега получават по-ниски директни плащания на площ. По отношение на фонда за развитие на селските региони намаленията не са значителни, но се предвижда да се увеличи националното съфинасиране по проекти.

На този етап Европейският парламент смята предложението на председателството за "неприемливо, тъй като то няма да е достатъчно, за да се осигури финансиране за всички ангажименти, поети от ЕС".

За да бъде приет, европейският бюджет за 2014-2020 г. трябва да получи одобрение от всички страни членки и от Европейския парламент. Европейските лидери се събират на извънредна среща в Брюксел на 22 и 23 ноември, за да се опитат да постигнат съгласие по размера на бюджета и политиките, които ще се финансират през следващия бюджетен период.