По Нова година Флинстоун официално ще се засели в подножието на Белоградчишките скали. "През 2013-а сменям адреса си в София с този в Извоз и си вадя нова лична карта", заканва се ексцентричният архитект Георги Георгиев. От 2007 г. той си строи дом а ла Флинстоун в селото. И прекарва повече време в сянката на Мадоната и Конника, макар да се води софиянец.

"Какъв чудак!", казват си преди 5 г. в Извоз, когато 56-годишният софиянец си купува гола поляна в селото им. Днес обаче всички са убедени, че Георги Георгиев е не само добър човек, а и талантлив архитект, чиито експерименти ще ги прославят. "Заради него станахме известни, хора от близо и далеч ме молят да ги заведа на мястото да видят неговата странна къща", разказва кметицата на Извоз Савина Спасова.

Георги, който е проектирал няколко хотела на Боровец и доста сгради в София, с радост показва дома си. "Като на Флинстоун е", шегува се архитектът. Защото е дом от минали епохи. В Египет такива къщи са оцелели 8000 г. Видял е, че в постройки, градени преди 3500 г., там още живеят хора. Те са вечни, казва архитектът. Но не са нови и за България. До началото на миналия век са преобладавали из нашите села. След това обаче са изоставени. Индустриалното строителство ги е помело, а технологията на изграждането е била забравена.

"Нищо ново не измислих, аз просто възстанових този начин на строеж на жилище. При него се използват само три вида материали - кал за кирпича, дърво и камък", обяснява арх. Георгиев. "В моята няма нито грам хоросан, бетон или печена тухла. Не съм използвал кофраж за врати и прозорци. Дори и куполът на банята е направен без кофраж - тухла по тухла. Покривът има керемиди само по краищата, за да се изнесе капчукът извън стените на сградата. Останалото са чимове. Вече приличат на поляна - през есента по тях се полюшкват макове и жълтурки доволен е архитектът.

От година Георгиев живее в новата си къща. Готови са спалнята и банята й. В стаята му с компютъра му съжителстват птички. Докато е поставял покрива, няколко са свили гнезда по ъглите. През това лято Георги усърдно е довършвал дневната и кухнята, които са в общ тракт. Полуготово е мазето, което вече е приютило първата зимнина на стопанина.

Преди 5 г. всичко започнало с избор на място за реализиране на идеята за жилище по стар образец. Арх. Георгиев обиколил доста села из Странджа и Еленския балкан. Именитият му колега Кръстан Каракашев, който е от Белоградчик, го насочил към града на скалите. "Търсих красива природа, а мястото тук надмина очакванията ми", признава той. Всъщност, то е една от вилните зони на Белоградчик и е известно с името Крупец. От него пред погледа му се разкрива част от веригата феноменални скали, гледани от север. Пейзажът е уникален - от височината, на която е къщата на Георгиев, червените камъни изглеждат като великани, застинали в стройни редици. Червена на цвят се оказала и земята на неговата поляна. "Като глина е, а това е важно за градежа", обяснява мъжът. Смесена с вода и малко сено, става чудесна тухла.

Тя се прави обаче със специална преса. Земята се сбива до гладкост и задължително съхне на слънце 5-6 дни. Едва тогава се зидат стените. Вместо с хоросан - с кал от глина и вода.

В началото Георгиев е планирал и вътрешното измазване да бъде направено с глина. Сега е видял, че то не е нужно. Кирпичът се лъска до огледална повърхност и само фугите се запълват добре.

Трегерите също се правят от тухли, обърнати по височината им. Със същата техника е направен и куполът на банята. Изпробвали го - квадратен метър издържал тежест от 430 тона

За таваните са използвани греди от съборена 100-годишна къща в селото. Дървена е и конструкцията на покрива, на който след хидроизолация са поставени чимовете трева. Те са взети от поляната наоколо. Основите са от камъни, които също са се търкаляли в тази част на местността. За кирпича е използвана земята от изкопа за основите. "Нищо не е доставено от друго място", горд е арх. Георгиев./ в. Стандарт