Поискаха две български села с жителите и землищата да станат гръцки

Какво ще ни посъветват националните педерасти, ако някой призове да бъде откъснато териториално парче от България, за да бъде подарено после на съседна държава. Гласовете на отцепниците най-накрая се легитимираха публично и поискаха онова, което акълът ни побираше, но слухът ни все се надяваше, че няма да чуе. Поискаха две български села с жителите и землищата да станат гръцки. И сега трябва ли да ги послушаме, за да не стане и тук като в Югославия през 90-те, което е най-любимото педерастко плашило. Неговият сламен мозък не може да осмисли и да реагира на призив като „Вън България от България”. Но за сметка на това сламеният му слух ще долови и ще доложи всеки, произнесъл на малко по-висок глас „Вън турци, цигани, англичани или който и да е друг етнос от България”.

Ако обаче не става въпрос за етнос, а за помаци, искащи да напуснат държавата, но и да изнесат зад граница малко територия – тогава какъв ще е педерасткият съвет. Да ги оставим ли да го направят, защото клишето за помаците е, че са изстрадали хора и към тях винаги трябва да се отнасяме с чувство на вина. Все пак, когато турците са се навъртали около 500 години по нашите земи, християните живот са си живеели, а помаците са страдали от всичко друго само не и от угризения на родовата съвест например. Това обаче е само някаква си история, а от всичко националните педерастки организации (НПО) най-много мразят класическата история, ако не броим урока за възродителния процес. Него толкова добре са го научили, че могат да го рецитират по всякакъв повод. Питаш ги - какви са тези хора с бради и без мустаци, дето ги съдят в Пазарджик, а те заплашват – внимавай какво говориш, помни процеса и до края на живота си изпитвай срам.

Добре, няма начин да не ви послушам и да не направя така. Но какво да правим с онези, поискали онова, което и най-безсрамният перверзник не би поискал от най-закъсалата и развратна проститутка. Да режем ли парчета от България и да ги изхвърляме ли на гръцкия боклук. Понеже в доспатските села Црънча и Бръщен още не се е случила поземлената реформа, местното население от около 2000 души решило заедно с невърнатите си ниви и построените си къщи да мине под управлението на гръцкото правителство. Толкова е нахално, безродно и дупедавско, че чак не е за вярване как някой може да събере толкова помиярска смелост, за да го поиска официално. Още по-помиярското е, че човекът, претендиращ да представлява интересите на това население, е бил зам.-министър в българско правителство. Името му е Васил Войнов и заслужава да бъде проклинато всеки ден, докато някоя сутрин не намерят собственика му удавен в собствените си изпражнения.

Този Войнов е рядко срещан нагъл изменник. Написал открито писмо за отделяне от България, разпратил го до цялата власт и дори до посолството в Гърция, а после се оплаква, че службите го следели заради „подривна дейност срещу държавата”. Ами какво друго, ако не подривна дейност, е опитът да изнасяш държавна териториална собственост зад граница. Всъщност наглецът предлага селата да се присъединят към Гърция, като това стане при „ненарушимост и ненакърнимост на очертаните на карта държавни граници”. Това ще е нещо като нова Тъмръшка република ли или ще е някакво друго модерно лайно на съществуване. Всъщност не ме интересува как си го представя, интересува ме само този Войнов да го отнесе максимално тежко по някакъв член от раздела за престъпления против републиката.

Неговото и на шайката му от безродници нахалство заслужава да се прочуе и да получи голяма кафява слава, защото е провокацията на провокациите към етническия и всякакъв мир. И няма нищо общо с националния нихилизъм на онези, които са обиколили целия свят и когато са се завърнали вкъщи, казали – няма такава абсурдна държава като България, ще емигрирам в Гърция. Където искаш заминавай, вземи със себе си и чантата, и шапката, и гащите, и трабанта, ако можеш – и панелите вземи, но забрави за земята. Забрави въобще да си правиш устата за земята, на която вече е неудобно дори да бъдеш погребван.

Разпасаността ни през последните над 20 години и позата ни на големи умници, получили внезапно правото да отричат не само всяка власт, но и всяко решение на всяка власт, ни докараха дотук – заедно със системата да намразим и държавата по принцип. А когато мразиш нещо, раздялата с него се преживява по-лесно и от хрема. Днес две села, утре един град, после цял регион, в неделя нищо няма да е останало за раздаване на близки и далечни съседи. Но вие нали не го вземате на сериозно. Някакъв си там говорил врели-некипели, трябва ли да му се обръща внимание. В крайна сметка човекът не е казал нищо лошо за нито едно малцинство. Виж, ако беше поискал да гони транссексуалните оттук до Банкок, а трансетническите чак на Марс, различно щеше да е тогава. Когато обаче вика „ВЪН България от България”, можем да затворим прозореца и да си легнем спокойно. Оставете го на мира човека, оставете го да прави каквото иска със селото си. Иначе ще нарушим някакъв мир и ще станем като Югославия.