Маргарита Попова открива Паисиевите четения

Мисия Пловдив

01-11-2012, 11:07

Автор:

Plovdivutre.bg

Всичко от Автора

Вицепрезидентът е патрон на конференцията, посветена на 250 години от написването на „История славянобългарска”

С тържествена церемония утре Пловдивският университет „Паисий Хилендарски” открива Международната научна конференция „Паисиеви четения”.

Тази година форумът е под надслов „250 години История славянобългарска” и ще се проведе под патронажа на вицепрезидента на Република България г-жа Маргарита Попова, която ще присъства на официалното откриване, обяви ректорът на висшето училище доц. д-р Запрян Козлуджов.

Международната научна конференция „Паисиеви четения” се организира ежегодно от Филологическия факултет на ПУ. Участие са заявили 210 представители на 52 научни институции от 15 държави.

Сред поредицата от инициативи, с които Филологическият факултет на Пловдивския университет отбелязва юбилея, е издаването на преписи на Паисиевата история. През настоящата година ще бъде отпечатан първият – т. нар. „Геров препис”, който Националната библиотека вече е предоставила за издаване. През 2013 г. се предвижда да бъде отпечатана „Първа Харитонова преправка на „История славянобългарска“ – ръкописна възрожденска книга, съставена през 1831 г. от монаха таксидиот Харитон Рилец в село Змеево, Старозагорско.

В рамките на „Паисиеви четения” ще се състои кръгла маса с международно участие на тема  „Българската езикова политика в условията на глобализация и европейска интеграция”, както и тържествено честване на юбилея на проф. д.ф.н. Иван Куцаров, един от основателите на филологическото образование в Пловдив и бивш ректор на Пловдивския университет.

Ще бъде открита и скулптурната изложба „Словото на изкуството – изкуството на словото” на „Група 9” – арт формация, в чийто състав влизат девет художници: Иван Ушев, Маргарит Гьорчев, Георги Великов, Димитър Митев, Николай Симеонов, Стелиян Стелиянов, Митьо Митев, Павлин Йорданов и Евгений Григоров. Изложбата включва 48 авторски графични постера с изображения на първобългарски епиграфски писмени паметници, старобългарски азбуки „кирилица” и „глаголица”, съвременни кирилски шрифтове и sms-езика.