Неин автор е Исмен Реджепов, който се хвали, че е бил много близък с писателя Николай Хайтов

Книга срещу освободителния характер на Балканската война се разпространява тайно в джамиите на Родопите.

Неин автор е Исмен Реджепов, който твърди, че е бил много близък с писателя Николай Хайтов, пише БГНЕС.

Книгата със заглавие "Балканските войни в Родопите 1912-1913 г." е първото издание на основаната неотдавна неправителствена организация "Европейски институт Помак".

Историческото изследване защитава тезата, че войната не освобождава българите мохамедани, а е насочена срещу тях. Турция била готова и е отстъпила доброволно Родопите на България, но българите християни извършили геноцид над "помаците", като клали, прогонвали и палили цели села, се подчертава в него.

Читатели на книгата я определят като странна, тъй като според тях тя съдържа и промарксически тези, които съжителстват с проислямски. Авторът Исмен Реджепов твърди, че "в основата на исляма е заложена ценностна система, която е превръща в световна господстваща система". Той обявява българите-мохамедани за потомци на скрили се в планината прабългари, бягащи от налагането на християнството по времето на княз Борис Първи. Подобна теза отстоява и председателят на "Европейски институт Помак" Ефрем Моллов.

Авторът определя Балканската война като най-голямото бедствие за "помаците". Той привежда спомени, които обаче се оказват реминисценции на събития от османско време, но с нов прочит, който ги свързва с българската войска: "В селото било изиграно най-жестокото хоро, най-кървавото хоро, оставило неизлечими следи в паметта на хората от това време като черен спомен за нечуваните издевателства на една свирепа армия от бандити, която за кощунство на преживелите трагедията се нарича армия-освободителка на поробените братя в Родопите."

Според автора Реджепов, и днес българските управници продължават политиката на предшествениците си от времето на Балканската война. "Тази мъст проличава в етнорелигиозното прочистване на региона чрез провеждането на методичен икономически и духовен геноцид в родопския край", подчертава той.

За разпространението на книгата неотдавна алармира академик Георги Марков, поради което тя е вече недостъпна за широката публика. Възможно ли е именно тезите в нея да са провокирали общинските съветници в Кърджали да откажат подкрепа за посмъртното почетно звание за генерал Васил Делов, освободителя на града, остава да се чуе от самите тях.