"Здравната реформа трябва да започне от българския лекар - от подготовката, ангажимента и културата му, а не от администрацията"

- Проф. Чирков, колко пари ще искате за здравеопазването, ако сте министър?

- Всички правителства се въздържат да финансират здравна система, която почти не съществува. И аз бих направил същото.
Ако сега се инвестират дори няколко милиарда евро в българското здравеопазване, при съществуващата кадрова структура и политика парите ще изтекат неизвестно къде. Тромавите държавни институции не могат по централен път да изградят модерно и ефективно медицинско обслужване. На фона на тоталното обедняване на страната, в което е поместено и жалкото ни здравеопазване, дискусиите около това трябва ли да бъде платено, или безплатно са безсмислен фарс.

- Кой ще изведе здравеопазването от мизерията?

- Професионалистите и бизнесмените с предприемачески дух, иновативност и готовност за риск. В сферата на здравеопазването това са водещите лекари. Те подготвят специалистите, изграждат структурите за ефективно медицинско обслужване, създават и база за обучение. Фактически те са работодателите дори в държавни болници, тъй като без тях няма да има съответната здравна единица. Оттук лекарят трябва да има свободата да развива дейността на сектора, в който е.

- 22 години обществото чака реформите, но и днес грижата за здравето на населението е фикция.

- За съжаление стратегията на повечето министри е като продукт на дилетанти, които въвеждат само отделни елементи в здравното обслужване, предизвикани от спешни проблеми. Това заедно с огромната дефицитност на министъра изграждат по-скоро система от хаос, несигурност и рецидивиращ провал в здравното обслужване на хората.
- Какво трябва да се направи?

- Здравната реформа трябва да започне от българския лекар - от подготовката, ангажимента и културата му, а не от администрацията, която е създадена да му помага.

Лекар да започва само след 2 г. практика (с най-ниската лекарска заплата) в академичните болници, които здравният министър утвърждава по предложение на лекарската камара (ЛК).

Качествено лечение да осигуряват само болниците. По-леките случаи може да се лекуват амбулаторно в диагностично-консултативни центрове само със съвети и режим, без лекарства. За сериозни заболявания са необходими комплексна диагностика и лечение само в болница.

- От години настоявате за създаването на лекарска камара. Какво може да промени тя?

- Лекарска камара трябва да се изгради изключително бързо от експерти и да сътрудничи с университетските структури за по-нататъшното обучение на студентите, т.нар. Continuous Medical Education. Именно тази камара заедно с болниците ще изберат
най-добрите за ръководители на клиники, отделения, сектори и т.н.

За организацията на структурата, за ефективността и качеството на лечение отговаря не друг, а ръководителят. Болницата трябва да има законова възможност да лекува и частни пациенти, а 25% от събрания хонорар всеки месец да се заделят във фонд за поощряване на колектива. Това ще мотивира добри специалисти, които донякъде паразитират в болниците на големите градове, да се състезават за ръководни места.
Финансовото мотивиране в провинцията на доценти и професори ще помогне за изграждане на качествено медицинско обслужване в цялата страна, а не само в няколко елитни болници за цяла България, както е днес. Това не е мое хрумване, а система, изпитана и усъвършенствана в ЕС. В Западна Европа изпълнителните директори на болниците не са лекари, а икономисти или юристи, които менажират цялата администрация. Те се назначават не от МЗ, а с конкурс от надзорен съвет към болницата.

- Излиза, че в голяма степен здравеопазването ще се саморегулира.

- Регулаторният орган е Лекарската камара. На 4 години експертите й ще подлагат на изпити всички лекари, за да им издадат нови сертификати. Титулуваните специалисти може да бъдат ресертифицирани от експерти в европейски и световни медицински асоциации, които ЛК ще покани за изпитите. По този начин българският лекар ще бъде признат и доказан в цяла Европа, а доверието на обществото към медицинското обслужване ще укрепне. Ще намалеят и разходите за лечение на много българи в чужбина.

- А как ще върнем лекарите и медсестрите, които избягаха в страните от ЕС?
- Стимулирането им ще става всеки месец с основни и допълнителни възнаграждения, които да са 50% от приходите (в ЕС процентът е 60) на институцията.
Университетските болници ще имат допълнителен бюджет от държавата за научноизследователска дейност, подготовка на студенти и специалисти, клинични изпитания за въвеждане на нови технологии, които след утвърждаване навлизат и в други болници на страната.

- Кой на практика ще финансира такава здравна реформа?

- Две са основните задачи на министъра на здравеопазването. Първо, да изгради качествена профилактика на здравето на всеки. Тя ще повиши жизнеността на народа, а ще спести големи разходи от лечение при закъсняла диагностика. Второ, да инспектира болниците и след проверката да гарантира тези допълнителни средства. Порочна е досегашната практика да се принуждават водещи болници да ограничават разходите си за сметка на качеството на обслужването и на невъзможността лекарите да се усъвършенстват.

За финансиране на съвременно и модерно оборудване и нови технологии в общинските болници грижата пада на кметовете и общинските съвети, които обаче да са
самостоятелни и децентрализирани, както е в ЕС

Защото целта на ЕС е да изгражда не съюз на държави, а обединена Европа на регионите.

- А ролята на НЗОК?

- Финансирането на медицинското обслужване към болниците ще се осъществява в първия етап пак 100% от НЗОК, докато се изгради доверие към други конкурентни здравни каси. НЗОК сключва задължителен договор с личните лекари и болниците независимо дали са общински, университетски, или академични, като преди това провери какви са възможностите им за професионална дейност - квалификацията на лекари и сестри, качеството на медицинското оборудване, инфраструктурата.
Договорите с НЗОК ще могат веднага да сключват и новооткрити болници, без да чакат една година, тъй като от това губи обществото. Цените в болниците се актуализират и предоговарят всяка година с НЗОК. БЛС е основният партньор при преговорите и защитник на интересите на лекарите и сестрите. Заради строгия контрол на качеството и финансите НЗОК ще има право на внезапни проверки от независими експертни комисии, предложени от БЛС.

- Имахте идея да се учреди фонд "Здравеопазване", в който да постъпват пари и от спонсори.

- Да, защото цялата история на човечеството се крепи на дарителството. Например сенаторът Мецен по времето на император Август (27 г. пр. Хр. - 14 г. сл. Хр.) е спонсорирал поети и философи като Хораций, Виргилий и Проперций. Оттам идва и терминът меценатство - спонсорство. Фамилията Медичи във Флоренция през Ренесанса построява канали, църкви, осигурява финансова подкрепа за Микеланджело, а по-късно за Леонардо да Винчи, Галилео Галилей, Ботичели и др. Днес Уорън Бъфет, Бил Гейтс и десетки още милиардери стигнаха до извода, че половината от спечеленото трябва да върнат обратно на обществото. Андрю Карнеги построява над 2500 библиотеки, университети, известния Carnegie Mellon University, Pittsburg. Този път следват и братята Евлоги и Христо Георгиеви, изградили Софийския университет. За университетската болница "Св. Екатерина" 20 млн. долара дариха САЩ и Германия, както и богати българи в чужбина.

- Какво друго може да вземем от здравната практика в ЕС?

- Министерството на социалните грижи и здравеопазването в ЕС се ръководи от политик, а не лекар. Искрено се надявам да се случи и у нас. Министърът не се меси в работата на болниците, а само контролира дали системата функционира добре. Грижата му е да осигури финансиране. През 2009 г. правителството в Германия даде 15 милиарда евро за здравеопазването с една цел - да се оптимизира здравната система и да се осигури стабилност. И ето - от две години в Германия осигурителните каси са на свръхприходи.
След доста разговори с еврокомисаря по здравеопазването Джон Дали и с еврокомисаря по регионалната политика Йоханес Хаан съм убеден, че ЕС ще финансира предложените реформи, а някои може да доразвият техни специалисти. Имам уверението им, че ЕС е готов да спонсорира проекти за реформи в здравеопазването. От нас се иска смелост да ги направим.

- До какво ще доведе една здравна реформа?

- Ще се редуцират проблемите на правителството, защото 95% от случаите ще се решават от БЛС и лекарската камара. Това ще накара министъра да намали огромния си апарат до около 30 човека. Тогава ще има възможност и за обединяване на здравното министерство със социалното и с министерството на екологията. Ще се повиши квалификацията на медицинския персонал и като цяло ще се изгради качествено медицинско обслужване в страната. И ще бъдат спестени на пациентите разкарванията им на стотици километри до големите центрове. Ефектът от всичко това е повишено доверие към българския лекар и медицината въобще. Българинът няма да бъде принуден да плаща за лечението си на черно.
НАП пък ще може да контролира допълнителните приходи от хонорари на лекарите и да се избегне укриването на данъци.
Така реформата само за 2 г. ще направи това, което 22 г. не успяхме - да спрем хаоса в здравната система.