Направената допълнителна проверка е разкрила проблем в методологията, "който прави крайно неточни данните за броя туристи".

Смут настана в европейската статистическа служба Евростат заради българската статистика. От Евростат се принудиха да променят официалната си публикация за разходите на туристите по време на ваканции м.г., като вчера премахнаха от нея данните за България. Националният статистически институт (НСИ) пък е принуден отново да проверява числата си.

Евростатистиците получили многобройни запитвания как така хората от най-бедната държава членка на ЕС харчат за ваканции повече от гражданите на Германия, Франция и още 24 държави на Стария континент.

Според данните на Евростат, публикувани в понеделник, България се нарежда на 4-то място с 2092 евро средно на човек, изхарчени за воаяжи през м.г. Преди нас в класацията са Люксембург (с 6493 евро), Дания (4379 евро) и Норвегия (2553 евро). Освен България, вчера от таблицата с данни е била премахната и Дания, обърнаха внимание от НСИ пред "Труд".

"Подобни неща са се случвали и друг път. Прави се проверка, която е регулярна. Докато тя приключи, данните за България са свалени, защото е имало запитвания от български журналисти. Методиката, по която НСИ работи, отговаря на изискванията на Евростат. Ако се наложи промяна, ще ви уведомим, но това едва ли ще се случи" , заявиха от НСИ пред "Труд".

Само че според обясненията от Евростат пред сайта "Офнюз" направената допълнителна проверка е разкрила проблем в методологията, "който прави крайно неточни данните за броя туристи". Средната сума за почивка у нас се получава, като общите разходи на българските граждани за ваканция с над 4 нощувки през 2011 г. (870 млн. евро) са разделени на броя туристи (416 250). Числата са подадени от НСИ и са от изследване на домакинствата, проведено в страната.

От НСИ признаха пред "Труд", че данните за разходите се отнасят за всички пътувания през годината от едно лице на 15 и повече години. Това означава, че тук се включват и разходите на хора, които отиват на гурбет, да учат и т.н.

За да стане още по-интригуващо разминаването, преди ден от германския институт за пазарни проучвания GfK обявиха, че България е в дъното на класацията по покупателна способност на човек от населението. Средното равнище за 42 държави е 12 802 евро, а за България е 2850 евро. Това е малко повече от изхарчените уж само за туризъм 2092 евро.

Освен в данните за туризма огромно разминаване има и в статистическите данни за младежката безработица в България. Според Агенцията по заетостта през септември тя е 20,5%, а според Евростат, който ползва данните, подавани от НСИ - 29,7%. Според специалисти разликата и тук идва от методологиите.

Първото различие е, че Агенцията по заетостта определя като младежи хората до 29 г., а според Евростат това са лицата под 25 г. Освен това българската институция измерва дела на безработните млади от общия брой на всички регистрирани в бюрата по труда. А Евростат изчислява безработните младежи като процент от икономически активното население до 25-годишна възраст.