Банкерите не могат да седят върху неработещи пари, казва Левон Хампарцумян

Мениджър на годината е банкерът Левон Хампарцумян. Наградите на списание "Мениджър" бяха връчени на бляскава церемония на 26 октомври. Лесно ли е да си начело на най-голямата кредитна институция в България и какви качества (или недостатъци) са необходими да си най-добрият, попитахме главния изпълнителен директор на УниКредит Булбанк.

- Господин Хампарцумян, какво означава да си най-добрият мениджър по време на криза?

- В България има много добри мениджъри, в това няма съмнение. В случая по-подходящо е да се каже пръв между равни. Обикновено като наближи края на годината, започват да се правят най-различни класации, които създават положителни емоции. Пък е и добър повод да се видим, да обменим мисли, идеи.

- Тази година призът бе присъден на банкер, защо? В тежки години банка по-трудно ли се управлява, отколкото промишлена фирма например?

- Не бих казал, че е по-трудно. Банките са по-силно регулиран бизнес заради това, че работим с чужди пари. Към нас има куп изисквания по отношение на стабилност и прозрачност в действията. Доста нови регулации са свързани и с пране на пари. Всичко това означава значителни разходи, но от друга страна, ни прави много по-внимателни.

- Един регулиран бизнес, от една страна, е по-лесно да се управлява, защото правилата са ясни. От друга страна, не е ли по-трудно в кризисно време, защото не може да се проявява гъвкавост?

- Със сигурност се изискват повече усилия и е по-скъпо. Дали е по-трудно не знам. Този бизнес е такъв, какъвто е. Знаете поговорката, че, който се плаши от мечки, не ходи в гората. След поредната криза степента на регулиране на банките отново ще се повиши, ще се променя към по-консервативни стандарти.

- Кое ваше качество или недостатък ви е от полза като мениджър?

- Според мен не отделни качества или недостатъци имат значение, а цялостното представяне на личността. Сигурно имам достатъчно качества и недостатъци, но всъщност успехът на една фирма като УниКредит Булбанк е да изградиш силен и мотивиран екип. Ние сме се събрали не да си хвалим качествата, а да си компенсираме взаимно недостатъците със силните си страни.

- Доволен ли сте от екипа си, успяхте ли като главен мениджър на банката да съберете най-правилните хора за съответните длъжности?

- Като водеща институция в банковия сектор у нас УниКредит Булбанк по естествен начин привлича най-доброто от пазара на труда в бранша и съответно се опитваме да създадем най-добрата среда за работа на този екип.

- Трудно ли е да си добър мениджър в България? Ние сме свикнали да смятаме, че нещо, което е добро за Европа и целия свят, при нас не работи.

- Защо трябва ние и Европа да се самоизключваме? България е част от Европейския съюз, наистина по-неразвита част, може би понякога и с по-груби политически нрави, с голям, но неразвит потенциал. Независимо от това в никакъв случай не трябва да се изключваме от Европа. Трябва да спрем да казваме "европейците и ние". Ние СМЕ европейци. Оттам нататък именно като европейци трябва да вземем достойна позиция, без да се поддаваме на комплексарски и нихилистични уклони, че сме едни или други. Просто трябва да започнем да си подреждаме икономическата, политическата, социалната среда, административните услуги - всички тези неща, които трябва да бъдат на нивото на Европа. И, разбира се, като всяка по-бедна държава трябва да създадем всички условия за насърчаване на предприемчивостта. Защото именно предприемчивостта създава ново богатство, а не опити за преразпределяне на съществуващото.

- Мит ли е, че българинът е предприемчив? Или още не е излязъл от кожуха на Андрешко?

- Аз не се наемам да обобщавам, защото градските легенди за българина не са сериозни. Успехът не се произвежда с декрети, а с предприемчивост. Въпросът е да създадем общество, в което полезните качества да бъдат толерирани позитивно, да бъдат насърчавани.

- По-малко ли спи мениджърът на годината от редовия шеф на компания?

- Мисля, че по отношение на съня ЕГН-то има много по-голямо значение, отколкото титлата "мениджър на годината".

- Наемате ли се да направите прогноза каква ще бъде зимата за България - за банките, за бизнеса?

- Ще бъде като всяка друга зима, като изключим евентуални непредсказуеми външни шокове. Очевидно не можем да очакваме някакви решителни реформи в предизборна година, а и реформите никога не дават незабавен ефект. Зимата ще бъде такава, каквито са били лятото и пролетта. Очевидно нямаме спад в икономиката, но растежът е толкова малък, че почти не се усеща като резултат.

- Доколко банките и предприемачите са партньори, когато става въпрос за оцеляване?

- Въпросът е да подкрепим икономиката, успешните проекти и успешни бизнеси, дори и временно да изпитват затруднения. В тези случаи сме партньори на 100%, защото банките не могат да бъдат по-добре от своите клиенти. И обратно. Свързани сме като скачени съдове. Банкерите не могат да седят върху неработещи пари. Склонни сме заедно да излезем от трудностите, да разсрочваме заеми, да увеличаваме гратисен период, но не на всяка цена. Нашето разбиране трябва да стига до там, където свършва икономическата логика. Финансовото посредничество има смисъл, когато е изгодно и за двете страни. Вие не бихте искали като наш депозант да дам парите ви за проект, който няма да ги върне. Конкуренцията между банките за добри клиенти е много жестока. Тези, които се оплакват, че нямат достъп до кредити - или имат проблеми във финансовата си история и в отношенията с банките, или бизнесът им не е достатъчно устойчив. Достъпът до кредит не е право, той е възможност, която не получава всеки. Въпреки че всички усещаме трудната икономическа обстановка, България технически не е в криза, според макропоказателите от миналата година има растеж, макар и малък.

- Какви са прогнозите на банкерите за въвеждането на данък лихва върху депозитите, как ще се отрази на банките, на икономиката, на хората?

- На банките няма да се отрази, защото в случая те са просто администратори, които ще събират едни пари в полза на държавата. Уравнението е много просто и то се преподава във всички престижни западни университети, учи се и във всички икономически техникуми - спестяванията са равни на инвестициите. Самият данък не е много висок в сравнение с повечето други европейски държави. Има страни, в които той стига до 25-30%. Но това е мярка, която потиска инвестиционната активност в бъдеще. Ефектът няма да е драматичен, но е фактор, който работи обратно на възможностите за инвестиране.

- На пръв поглед в България има безпрецедентен бум в спестяванията. Но като се погледне тяхната структура, над 80% са в сметки около 1000 лв., малко на брой хора държат стотици хиляди или милиони. Това не е ли също отказ от инвестиране?

- В България все още кредитите са повече от депозитите. Т. е. всички пари в графата "депозити" вече фактически са раздадени като кредити, даже са привлечени и външни средства. Докато инвестиционният климат не се подобри, докато потребителското доверие не нарасне, няма защо да се учудваме, че депозитите растат. От една страна, увеличаването на депозитите е положително, защото създава база за нарастване на кредитирането. От друга страна, обаче това показва неувереност в бизнес средата.

- Какви продукти ще предложите за компенсиране на намаления доход на вложителите, след като данъкът влезе в сила?

- Няма да правим кампании срещу данъка, но ще дадем на хората възможности за избор на законни алтернативи. Когато видим дефиницията на това, което се облага, ще се опитаме да предложим на клиентите си съобразени със закона алтернативни решения. Дотогава не мога да влизам в подробности, защото ще бъде некоректно. Цената ще бъде компромис и от двете страни.