Христо Колев беше светията на локомотивската религия

“Всеки понеделник татко ме водеше на Лаута. Чакахме да мине тренировката и след нея задължително трябваше да се здрависаме с Бащата. Това ни беше кадемът за седмицата. Татко беше сигурен, че докосвайки се до Христо Колев, се докосва до Господ и затова животът му върви. “Няма как да е иначе. Този футболист е правен от Господ, всичко може. Когато обичаш Бащата, обичаш Господ”, разправяше татко.”

Това ми разказваше в казармата един стар войник, когато бягахме през оградата на поделението на ВВС и ходехме на съседния стадион “Локомотив”, за да позяпаме някоя и друга тренировка. Не му вярвах много, докато веднъж не отидохме у тях. Жалко че по онова време нямаше джиесеми, камо ли такива с фотоапарат. Защото това, което видях, беше поразяващо – на стената в хола като светия бе изобразен той, Христо Колев. В едната ръка държеше топка, в другата емблемата на Локомотив, а над главата му – ореол. Ей този ореол, ей този футболист години наред правеха Локомотив Пловдив нещо много по-различно от всички отбори в България.

Заради него през събота хиляди тръгваха още от обяд към Лаута. И гледаха на стадиона като на храм. А в този храм религията беше само една – Локомотив. И светията бе само един – Бащата. Тези, които не са го гледали, наистина не знаят, че футболът може да бъде и друг.

Та Христо понякога дори отказваше да бие дузпи! Защото му се струваше прекалено елементарно да вкара. Затова си искаше своите, дългите дузпи, онези фаулове, които караха цели отбори да треперят.

Под тепетата още разправят за един мач с ЦСКА, когато Георги Димитров искал да си признае, че нарушението е вътре, докато съдията от страх пред четирибуквието го вадел отвън. “Свирни дузпа бе, човек, може да я изпуснат. Докато от тук Бащата ще я вкара”, молел се Джеки. И бил прав.

Аз пък си спомням един друг мач - между двата Локомотива в Надежда. На него гонехме топките, а след мача чакахме за автографи. Идол ни беше Бойчо Величков, нападател, на който, ако играеха тогава, резерви щяха да са и Гара и Мара. Та след срещата Бойчо и Христо Колев си говореха като приятели, като съотборници в националния отбор. Единия го искаше Левски, другия ЦСКА. Оттогава са ми се запечатали в съзнанието думите на Бащата: “Бобър, какво да правя в София? На Армията ще съм само Христо Колев. На Лаута съм Бащата!"

Явно това е пловдивската жилка, това е да си майна, която има самочувствието да прати София на майната си. Двама са го правили. Най-големите, най-великите в историята на пловдивското Локо – Зума и Бащата. Утре те ще са за първи път един до друг в пловдивското дерби. За съжаление няма как да ги видим на терена. За съжаление най-вече на 22-ата, които ще излязат на него.

Дано РТЦ - Пловдив да пази кадри с Бащата. Не са чак от толкова отдавна. Сигурен съм, че всичките онези момченца, които сега са в Локомотив, ще разберат кои са всъщност, само след 30 минути в тв компанията на Христо Колев. Тогава ще осъзнаят, че това тяхното днес не е футбол. Това е издевателство над футбола. За тях външният фалц е забранен от лекарите, защото упражняването му води до луксация. Всяко тяхно спиране на топката е всъщност къс пас. Всеки опит за 30-метрово подаване е среща с неизвестността. Докато за Христо Колев, за Бащата това беше начин на живот. Той можеше с топката онова, което днес някои момчета на Лаута не подозират, че е възможно.

И още нещо за величието на Бащата. Във върха на славата си, във времената, в които, ако щракнеше с пръст, феновете щяха да превземат Парашутния полк, Христо Колев даде едно знаменито интервю. Знаменито за ценителите, за хората, които вярват в непреходните неща. Непреходни като Христо Бонев. Запитан във вестник “Старт” или “Спорт” (забравил съм вече – б.р.) колко още му остава, за да стане като Зума, Христо Колев отговори: “Всяко време си има своите герои. А героят за всички времена на Локомотив е само един – Христо Бонев”.

Колко от вас, от нас, са способни да кажат това за човек, за който под сурдинка се говори, че са в конфликт? За класата, за величието на Христо Колев говори още един факт: той е първият български футболист, продаден за повече от един милион долара! Гръцкият Панатинайкос плаща за него 1 200 000 долара, плюс още 200 000 след спечелената титла и купа на страната. За да разберете колко е чудовищно това, индексирайте сумата. След това ще разберете, че ако днес Христо Колев играеше, цената му щеше да е 10 милиона евро! Според калчомеркато това е цената днес накуп на Ботев и Локомотив. Че и хартисва. Ама много хартисва.

Затова е хубаво Пловдив да знае кого е имал. И кой утре се завръща на пейката в Дербито! На нея ще седне най-големият, негово величество Бащата.