Според Михаил Константинов на референдума няма да излязат 4 млн. 346 хиляди души

Промяна в конституцията поискаха математикът Михаил Константинов и социологът Юлий Павлов на първата конференция на Българска асоциация по изборни системи – БАИС, вчера.

По думите на Константинов през първата половина на 1991 г. България избира пропорционалната избирателна система, която определя развитието на българската държава и до днес. С въвеждането й нямало начин да се прави политика у нас извън партиите. Според математика много грешки са заложени в конституцията от 1992 г., където „изборите са уредени лошо”. Един от дефектите е допускането на 50-месечен цикъл в мандата на парламента, докато в други държави той е 48 месеца. Това предизвиква дрейф в датите за редовни парламентарни избори. По думите на Константинов по тази логика следващите парламентарни избори може да проведем през август.

„Тогава гласовете на други хора ще определят съдбата ни”, каза математикът. „На онези, които не ходят на море”, уточни глас от залата.

„Германия например има 48-месечен цикъл на парламентарния мандат, като всеки вот се провежда през октомври и ние с г-н Павлов от 12 години се опитваме да убедим парламентаристите да уредим този въпрос.”, коментира математикът.

Дискусия предизвика въпросът откога се смята валиден мандатът на депутатите. Според Юлий Павлов в конституцията трябва да бъде записано, че мандатът тече от изборния ден. По думите на изборния експерт Димитър Димитров, за начало на мандата трябва да се смята денят на обявяването на изборните резултати от ЦИК.

Социоложката Мира Радева говори за референдумите в България и заяви, че на допитването до народа през януари догодина много трудно ще се достигне границата от 4,3 млн. участие.

Според проучване, което Радева цитира, 32% казват "да" за Белене, а 22% - "не", 46% не отговарят на този въпрос. През 2010 г. поддръжниците на АЕЦ "Белене" са били 68%, сега са 32% - двоен спад, подчерта Радева.

Аргумент против референдума е неизправността на избирателните списъци. Според ЦИК избирателите са 7 млн., а според последното преброяване - 7,3 млн.

Привържениците на властта били по-мотивирани да не отидат до урните на референдума, защото дори и против, гласувалите ще вдигнат избирателната активност.
Юлий Павлов напомни, че в закона за референдумите има праг – 20-процентовото участие. 20% от избирателните списъци са 1,4 млн. избиратели. Ако такова участие бъде постигнато на референдума, Народното събрание ще трябва да разгледа въпроса.

Според него не е без значение дали участват 21 или 42 процента. Така че този референдум ще бъде важна подготовка за изборите. По думите на Павлов
не е случайно, че председателят на парламента Цецка Цачева заяви в Плевен, че ще гласува с „да” на референдума. При всички случаи този референдум няма да е провал, а важна стъпка към парламентарните избори, заяви Павлов.

„Цяла Западна Европа се повлия отрицателно от Фукушима, но в крайна сметка мрачната рекапитулация беше – 0 жертви на радиация, в пъти пъти повече жертви на цунамито. Независимо че централата е много занемарена, не се стигна до верижна реакция и масово заразяване", каза Юлий Павлов.

Според Михаил Константинов на референдума няма да излязат 4 млн. 346 хиляди души. Най-много да са 1,5-2 млн. В Австрия и Италия с такива енергийни референдуми закриха реактори, заяви Константинов. “У нас питаме искаме ли нови мощности - е, искаме. Но нито това, нито следващото, нито по-следващото правителство има пари да изпълни „да”–то юза новата мощност. Така че този референдум с нищо не задължава когото и да било."

Според политолога Димитър Димитров референдумът е заради БСП, която не може да влезе във формата Тройна коалиция, затова трябвало да измисли нещо по-интересно. “За мен то е абсолютна провокация към демокрацията. Това е начин на манипулация на демократичните процедури”, каза той.

Социологът Кольо Колев се обяви против профанацията на идеята за референдум, както се случвало с настоящия.