270 гласа за победа - чудноватата американската система

Днес В Съединените щати ще се състоят избори за президент, за Конгрес, за губернатори - в 11 от 50-те щата и за щатски събрания - в 44 от 50 щата.

Избирателите гласуват за членовете на избирателната колегия - общо 538.  За да бъде избран, кандидатът трябва да получи най-малко 270 гласа в избирателната колегия.

270 гласа за победа - чудноватата американската система

Гражданите на САЩ не избират пряко своите президенти и техните заместници. Те на практика излъчват упълномощени лица, които влизат в избирателна колегия.

Ето как тази неповторима система, наложена още от създателите на страната, работи:

– Всички 538 гласа на Избирателната колегия са разпределени между 50-те щата и Федералния окръг Колумбия (столицата на САЩ).

– Кандидат-президентите трябва да спечелят 270 гласа, за да получат ключовете за Белия дом.

– В случаи на равенство, т.е. всеки кандидат притежава по 269 гласа, следващият държавен глава се избира от Камарата на представителите, която понастоящем се управлява от републиканците.

– Всеки щат и Федералният окръг Колумбия има по най-малко три гласа в Колегията. Тези с най-многобройно население получават най-много.

– Калифорния разполага с 55 гласа в Избирателната колегия. Следвана е от Тексас – 38 и Ню Йорк и Флорида – 29.

– Близо 40 щата се считат за бастиони на демократите и републиканците. Това означава, че кандидатите на практика се борят за едва няколко ключови щата с различен брой гласове в Колегията.

– Най-големият колеблив щат е Флорида. Следват Охайо с 18 гласа, Северна Каролина с 15 и Вирджиния с 13.

– Кандидатът, който спечели изборите в щата, получава и всичките му гласове в Колегията. Единствените изключения са Мейн и Небраска, които разпределят гласовете.

– Политическите партии (или независимите кандидати) във всеки щат подават в местния главен избирателен орган списък с лицата, които ще подкрепят техните кампании. Броят им е равен на гласовете на щата в Колегията.

– Демократите и републиканците избират тези лица на партийни събрания в отделните щатове. Това понякога вършат и местните партийни лидери.

– Избирателите, както са известни още те, ще се срещнат в столиците на своите щатове на 17 декември 2012, за да изберат окончателно следващия президент на Съединените щати.

Критиците твърдят, че Избирателната колегия понякога не отразява волята на американския народ. През 2000 демократът Ал Гор спечели повече бюлетини от своя съперник, но републиканецът Джордж Буш-младши в крайна сметка получи 271 гласа в Колегията, след като победи с крехка преднина във Флорида.

До момента социологическите анкети показват равенство от 48% подкрепа за двамата кандидати за Белия дом - сегашният президент демократ Барак Обама, който се бори за втори мандат, и кандидатът на републиканците, бившият губернатор на щата Масачузетс Мит Ромни.

Кандидат за вицепрезидент в двойката на демократите е досегашният вицепрезидент Джо Байдън, а на републиканците - конгресменът Пол Райън.

Анкетите обаче сочат незначителна преднина за Обама в т.нар. решаващи щати (сега 13), където никоя от двете партии нямаше ясно надмощие в предизборната кампания.

В досегашния Конгрес републиканците имат мнозинство в Камарата на представителите, а демократите - в Сената.

В изборния ден американските избиратели ще се произнесат в 174 референдума по въпроси от най-различен характер - от данъците през легализирането на канабиса до хомосексуалните бракове.

Резултатът от изборите за президент обикновено става известен около 5 ч. бълг. време на следващия ден.

13-e собственици на Белия дом след 1941 г.

Общо тринайсет президенти – седем демократи и шестима републиканци, са наричали Белия дом свой дом, откакто САЩ влязоха във Втората световна война през 1941.

– Франклин Рузвелт (демократ) – от 1932 до 1945 г.

Избран за общо четвърти път през 1940. Таванът за президентските мандати влиза в сила през 1951 г. Рузвелт умира на 12 април 1945, по-малко от месец преди края на военните действия в Европа.

– Хари Труман (демократ) – от 1945 до 1952 г.

Той поема държавното кормило след смъртта на Рузвелт. През 1948 е преизбран за втори мандат.

– Дуайт Айзенхауер (републиканец) – от 1952 до 1960 г.

– Джон Кенеди (демократ) – от 1960 до 1963 г.

Загива при покушение в Далас на 22 ноември 1963 г.

– Линдън Джонсън (демократ) – от 1963 до 1968 г.

Влиза в Белия дом като вицепрезидент след смъртта на Кенеди. Преизбран е за втори мандат през 1964.

– Ричард Никсън (републиканец) – от 1968 до 1974 г.

През 1972 получава право на още един мандат, но две години по-късно подава оставка след скандала "Уотъргейт".

– Джералд Форд (републиканец) – от 1974 до 1976 г.

Получава ключовете за Белия дом след оставката на Никсън. До този момент той е единственият американски президент, който не е избиран от народа. През 1976 губи от Джими Картър.

– Джими Картър (демократ) – от 1976 до 1980 г.

– Роналд Рейгън (републиканец) – от 1980 до 1988 г.

– Джордж Буш (републиканец) – от 1988 до 1992 г.

– Бил Клинтън (демократ) – от 1992 до 2000 г.

Клинтън е единственият демократ от края на Втората световна война, изкарал два цели мандата в Белия дом.

– Джордж Буш-младши (републиканец) – от 2000 до 2008 г.

– Барак Обама (демократ) – от 2008 до днес.