В САЩ много дами задават на първата среща въпрос за годишния доход

В една смесена компания се получи интересен разговор. Една по-възрастна жена, с дълъг семеен стаж, деца, наставляваше една по-млада, неомъжена: “Трябва да внимаваш при избора на партньор и съпруг, защото в началото мъжете се прикриват.” Аз зададох въпрос: “Ами жените, те в началото не се ли прикриват?” Отговорът беше: “Да, даже понякога повече.” Друг мъж се обади: “Аз преди да се оженя, жена ми – маценце, пиленце… като се оженихме и мина малко време – няма нито маценце, нито пиленце – има свърши това, направи онова…” Включи се и трети: “То затова сега стават толкова разводи, защото всеки много се прикрива в началото и след сватбата и мъжът, и жената си викат – за тоя ли се ожених – и хайде развод.

Замислих се. Разсъжденията действително са правилни. Анализирайки ги обаче, установих, че тук могат да се приложат поне три икономически модела.

Първият е по отношение на прикриването. Това е развито от икономиста Джоузеф Стиглиц и се нарича “Модел за асиметричността на информацията”. За него той получи Нобелова награда. Използва се най-често при отношенията между купувач и продавач. Двамата имат нееднаква информация, продавачът има много за стоката, а купувачът – съвсем оскъдна.

Един наш пример. Продавате старата си кола. Пред потенциалния купувач не разкривате всички магарии, които тя ви е вършила през годините, всички неща, които ще изскочат в скоро време за ремонт, защото или няма да вземете достатъчно добра цена или изобщо няма да ви купят колата. Купувачът обратно, той може да я огледа, да почука ламарината, да направи едно кръгче и на база на тази повърхностна информация да я купи. И след като я купи – ела гледай какво става.
Така е и при свалката. Жената знае много за себе си,

но показва съвсем малко

пред мъжа, и то най-доброто от себе си. Защото иска да го свали. Обратното също важи. Мъжът също знае много за себе си, но показва само най-доброто, защото иска да я свали. Т.е. и двамата искат да се “продадат” един на друг.

В процеса на свалката обаче според мен се наблюдава още един икономически модел. Това е моделът на икономиста Нисканен за отношението между политика и бюрократа при взимане на решение, например за големината на бюджета на институцията, ръководена от бюрократа. Бюрократът е под политика, политикът е над него. Всеки от тях има монопол.

Бюрократът има монопол върху информацията – каква информация ще подаде към политика (за присъщите разходи на неговата институция, дали ще ги раздуе и т.н.). Политикът пък има монопол върху вземането на решение. Дали ще каже да или не. Дали ще гласува с “да” бюджета на бюрократа.

Тук нещата стават интересни. Първо в ролята на бюрократа е жената. Тя има монопол върху информацията за себе си. От нея зависи, като ходи на дискотека или на коктейл, колко дълбоко деколте ще сложи, колко къса пола ще избере. За да излъчи информация към мъже х, у, z, за да решат тези мъже, че искат да я свалят. Тя има монопол върху информацията, а мъжете – върху вземането на решение. Вземат ли решение, запознават се, искат й телефона и я канят на среща. Сега вече е обратното, като излязат на среща, мъжете имат монопол на информацията – как ще се облекат, как и какво ще говорят,

колко умни, забавни или сериозни

ще се покажат, за кои от навиците си ще разкажат и кои ще скрият, колко щедри ще бъдат. (Един приятел се върна от САЩ и каза, че там много жени още на първа среща питат какъв му е годишният бюджет.) На тази база пък жената си вади заключение и взима решение – ще бъде ли успешна свалката или не. Ще кажем, че има и вариации – мъжът може да търси скромна жена и определена жена със своята скромност да го привлече. В този случай жената също е разкрила, макар и може би без да иска, от монопола върху информацията за себе си – колко скромна е. Има и трети вариант – секси жените се правят на скромни, скромните се правят на секси… Стратегиите са много…

Има и друг вариант на нашия модел. Първо мъжът разкрива информация за себе си. Облича се добре, в скъпи дрехи,

показва социален статус

– коли, скъпи часовници, златни пръстени. Или пък демонстрира мускулесто тяло, или пък разказва интересни неща в компания и демонстрира интелект, или комбинация от предходните. На база на това жената "х" решава, че той е интересен.

Започва да флиртува с него, с думи и/или отношение (дела) му показва, че е желан (разкрива му част от монопола си върху информацията). Ако не се познават, му “мята” погледи, закачливи усмивки и други “иширети”. Това е, докато мъжът вземе решение, че иска да я свали. Кани я на среща и… ето ни пак в гореописания модел. Той трябва да разкрие допълнителна информация за себе си, а жената да вземе решение.

Внимавайте с монопола върху информацията

Стигаме до брака и семейството. Жената например, като роди дете, има силен майчин инстинкт, той става определящ. И тръгва от изискванията и нуждите на детето. Затова, докато тя гледа детето, иска мъжът да свърши това-онова, да нацепи дърва, да изкара повече пари и т.н.. И за “маценце” и “пиленце” май много не остава време. Тук пък виждаме модела на Маркс, който казва, че битието определя съзнанието. За да няма обаче разрив и развод, всеки трябва да има предвид казаното от икономиста Лудвиг Ерхард за участниците в пазара при определянето на цените: “Всичко с мярка”. Изискванията към съпруга (та) също. И пак трябва да се намира време за добро отношение към другия.

И за да няма развод поради несходство в характерите, да спазим и съвета на Уил Смит, който играе специалист по свалки във филма “Хитч”. В своя съвет към кавалера преди първа среща казва: “Бъди себе си. Жената може да не иска да види цялата истина при първа среща, но иска поне част от нея.” Това важи и за мъже, и за жени. Защото народът казва “На лъжата краката са къси.” Т.е. във времето лъжата не стига далеч, бива разкрита и последствията са лоши. Така че внимавайте с монопола върху информацията – нека всичко да е с мярка.