Специално интервю за Plovdivutre.bg

Госпожо Робева, дойдохте в Пловдив, за да подкрепите кампанията „Народните будители и Аз“. Ще изнесете и благотворително своя спектакъл „Среща в спомена”. Това ли е мисията на вашите представления – да съхранят и възродят българския дух?

Първоначално започнахме с идеята да се противопоставим на чалгата, да запознаем специално младите хора по модерен начин с фолклора, с традицията. Да им покажем, че това не е нещо ретроградно и остаряло, а непреходно и красиво. За щастие имаме все повече и повече млада публика. Неочаквано за мен, голям интерес проявиха и възрастните поколения. Може да звучи нескромно, но тези, които веднъж са били на наш спектакъл, стават редовни зрители и вече не пропускат изявите ни. Така направих и спектакъла „Забравени” по творбите на нашите големи революционери и патриотични автори като Ботев, Вазов… писмата на Левски.  Това е един от начините не само да припомним великите, но позабравени личности на България, но и да се докосне широката публика до таланта на автори като Ботев и Вазов, които до голяма степен са отречени от днешните псевдоинтелектуалци. Това не са халтури, насочени единствено към печалба. Тук не става дума само за пари – тях можеш да ги спечелиш по много начини, толкова колкото са ти необходими, макар и никога да не стигат. Важно е да се работи в тази посока, за да знаем кои сме, кои са нашите прародители, откъде сме тръгнали кога сме спирали и започвали отначало.

А какво ви костват тези спектакли – пари, време, нерви?

Вече 12 години играем, а сме имали само 2-3-ма спонсори при изграждането на спектаклите. Иначе се издържаме само с продукта, който правим, само чрез нашата публика. Щом сме още тук, значи се справяме. Да, ако имах театрална или каквато и да е друга сцена, аз щях да правя по-различни спектакли. Но реално на сцена ние заставаме направо на премиерата, в другото време работим в спортна зала. Ако имах повече пари щях да задържа повече хора, които за съжаление в момента приемам, изграждам, те стават изключителни и след това тръгват да търсят по-добра реализация и повече пари – в чужбина или по кръчмите.

Значи има търсене на българското изкуство?

Българското е желано, българското е търсено, но не е само това. Ние не представяме само българското – имаме например и един спектакъл „Готови ли сте?” с хип-хоп, брейк и рап изпълнения. В други са вложени и примери от световна естрада и танци. Хората отново ги харесват, защото са с много позитивно послание. Това дава самочувствие на хората. Те си казват: бе щом такава голям трупа може  да се издържа без държавна подкрепа, значи може нещо да се прави в България. Срещаме еднакво голям интерес и в най-малкото селце и на най-големите сцени. Това ме радва, значи поне засега сме на верния път.

Ако вие бяхте сред пловдивските ученици, за кой български будител щяхте да подготвите тема?

Аз съм по-запозната с будителите, с които работя. Като започнем с Димитър Маринов – човек, който от град на град, от селце на селце е обикалял и описвал българските народни обичаи, религиозни вярвания, бита на българите - само и само да ги запази за бъдещите поколения. Тук мога да наредя Михаил Арнаудов, братя Миладинови, дядо Славейков. Левски, за когото ние не знаем толкова много, колкото би трябвало. Ние само си мислим, че знаем, защото често го споменаваме и то основно по футболни мачове. Подобно е положението с Ботев, чиято поезия е позната, но той има и изключителна публицистика, която е неизвестна. Същото е със Симеон Радев, с д-р Иван Селимински - един възрожденски автор, който аз безкрайно харесвам. Той пише първата си книга на гръцки език, защото е бил в тамошен колеж, а в последствие става радетел за българщината. Той още в средата на по-миналия век казва: Тежко на нация, чийто млади хора бягат – такъв народ няма бъдеще. Но колелото се върти и България пак я има. Сега сме в тежки времена, но както и да се опитат да ни смажат, въгленчето остава. Това е било, е и пак ще бъде. Както е написал дядо Вазов:

Тирани, всуе се морите!

Не се гаси туй, що не гасне!

Лучата, що я днес гасите,

тя на вулкан ще да порасне.

А има ли нужда от подобна кампания и за спорта?

Има изключителна необходимост от добра подготовка на учителите по физическо възпитание и спорт. Ако нямаме педагози – няма да имаме нищо. В спорта, в историята и литературата са ме въвели моите учители, които бяха прекрасни и умееха да ме увлекат. Днес много често в залите се сблъсквам с разплакани деца. Защо? Първо Министерството на спорта трябва да посочи от каква възраст децата трябва да влизат в големия спорт. Не може на 8 години деца да се пускат на състезание, да се разгарят низки страсти. Амбициозни родители морят децата си, притискат треньорите, които допълнително мачкат малките. Отвращават ги от спорта. Затова трябва да изградим добре подготвени учители-треньори в малките възрасти. Има нужда от програма, съобразена с детския организъм – психика и физика. Тя трябва да бъде разработена от знаещи и можещи хора. Държавата да каже – няма да се правят състезание под 10-годишна възраст и това да секне. Тогава ще има игри и всички ще се награждават. Така трябва да бъде.

Имате ли желание да се върнете в голямата политика и какъв пост бихте искали да заемете?

Аз искам да съвместя няколко длъжности – следовател, прокурор, съдия и надзирател. И ще изпратя всички там, където им е е мястото. Това в кръга на шегата. Нали знаете – на бодлива крава Бог рога не дава. Нашите политици и партии страшно много се пазят от хора като мен. А и на мен ми омръзна да се занимавам с тях и да пълня страниците на жълтите вестници, когато настъпя някой по мазола. Аз съм на 66 години. По-добре да правя това, което ми е дадено, както трябва и дотогава, докато е рекъл Господ. Оттук нататък аз не мога да кажа: Аз ще направя. Нищо не се знае – такава ми е възрастта.

Имаше протести с призив за духовна революция. Какво според вас трябва да се промени в мисленето на българина?

Това е много тежък процес. 22 години вече променяме мисленето си и докарахме хората до пълно безсмислие. Те са обхванати от апатия и недоверие. Има едно стихотворение от Вазов. Такова е и заглавието – „Апатията”. Там се казва, че няма нищо по-страшно от нея. Каквито и призиви да отправяме, ако всеки един от нас не се залови с малкото, което може да направи, то не може да очакваме чудеса. Когато сме отчаяни, казваме, че няма да отидем да гласуваме. Но не сме склонни да изберем един независим депутат. Например явява се един честен човек и заявява: аз съм независим, зад мен не стои партия. А българинът си казва: а той е сам, значи нищо не може да направи. И така ние оставаме в ръцете на група хора, които се грижат само за своите собствени интереси. Тази клика няма интерес  народът да е образован и това не им е приоритет. Партиите имат нужда от опростачен докрай човек, който е гладен, за да му подхвърлят по унизителен начин 5 лева преди избори и той да ги последва….

Коментарът Ви за предстоящия конгрес на федерацията по гимнастика и очертаващият се конфликт Раева-Гигова?

Не мисля, че ще се стигне до конфликт. Но би трябвало наистина някои неща да си припомним и да си ги кажем. Да разберем защо сме стигнали дотук и какво ще правим в бъдеще. Нашата художествената гимнастика падна и много неща трябва да се променят. Не знам обаче дали те ще успеят и дали имат волята затова, или всичко, което се казва, не са предизборни алабалализми.