Психологията е важен елемент при манипулирането

Демокрацията чрез избори е на повече от 2500 години. На толкова са и опитите да се манипулира изборният процес. Така че „няма нищо ново под слънцето”, както е казано в библейската книга Еклесиаст. Особено забавни и доста съвършени са опитите в това направление след Втората световна война. Днес теорията и практиката на изборните измами са отбелязали значителен прогрес и вече позволяват да се издаде „Наръчник на изборния дилър” със съвети и препоръки.
В Италия християндемократите първи въвеждат практиката „лява обувка-дясна обувка” в бедните и потънали в разруха италиански градове след войната. Идеята е гениално проста. Преди изборите минават едни хора и раздават леви обувки на избирателите. Ако след изборния ден резултатът е „правилен”, т.е. в подкрепа на партията, раздала обувките, следва раздаване и на десните обувки. Няма съмнение как при тези условия е гласувало оголялото и обосяло население. Ако обаче минат дилърите и на друга партия и също раздадат обувки, печели партията, която предложи по-добро качество. Тук и класиците на свободния пазар Адам Смит и Давид Рикардо няма какво да кажат.
Описаното е класически пример за купуване на гласове, при което се осъществява контрол над гласуването и се плаща само за реално „свършена” работа. В България на мутрите и на някои политици им трябваха години, докато им светне как става тази работа. Днес методът е уточнен и изборните дилъри го прилагат масово. Дилърът преговаря с тартора на общността на разбираем и убедителен език: „Ако след вота в тази избирателна секция има 500 гласа за когото трябва, имаш по 50 лева на глас, т.е. 25 000 лева. Ако са 400 гласовете, имаш по 30 лева. За по-малко от 400 гласа не плащам”. На свой ред тарторът вика избирателите и им казва, че ако гласуват масово и правилно, ще има по 25 лева на човек. Ако не гласуват масово и правилно, вместо пари ще има бой и други наказания. Избирателите може да са мургави, но не са глупави и много ясно разбират кое е по-добре за тях: да вземат по 25 лв. или да ядат бой. В резултат от тази добре организирана работа 500 избиратели взимат по 25 лева, а тарторът прибира над 12 000 лева – тартор е все пак.
За борба с този изборен алъш-вериш се прилагат различни техники. Примерно районни преброителни центрове, в които се броят гласовете от няколко избирателни секции. Така няма пряка връзка между дадена секция и резултата от гласуването. Тази прогресивна техника беше приложена у нас през 2009 г. в община Бобошево. Но и тук има начин за контрол над вота. Няма обаче да го споделям, за да не подстрекавам бъдещи нарушители на закона.
Описаната случка се отнася до купения и контролиран (реално или само в съзнанието на избирателите) вот. Тук има една интересна модификация, а именно купен и съвестно упражнен вот. Става въпрос за възрастни и честни хора от малките населени места, които са взели пари от дилъра, обещали са да гласуват „правилно” и наистина го правят.
Не защото някой ги контролира, а именно защото са съвестни и изпълняват своята част от сделката. Тази своеобразна „честност в беззаконието” заслужава специално изследване, включително с методите на социалната психология.
Изобщо психологията е важен елемент при манипулирането на вота. Това е естествено, защото според някои философи светът е само в главите ни и следователно всичко е въпрос на психология. Примери в това отношение много. Често четем в пресата как някакъв дилър бил заловен с пачки пари и с наръч лични карти на избиратели. За парите е ясно, макар че собствено заради тях властите не могат да го пипнат – има пари човекът и си ходи с тях, законът не му забранява.
Но за какво са му личните карти
Та нали всеки гласува със собствената си карта? Често са ми задавали този въпрос. Отговорът е елементарен. Личните карти се събират не защото това има някакъв фактически смисъл при гласуването, а за да се внуши на избирателите, че са под контрол.
Именно внушението за контрол на избора е важен механизъм за манипулиране на изборния процес. За това даже не са необходими пари. Казва се на избирателя, примерно баба Гинка от Гинци, че виждаш ли, бабо, те в секцията ще ти дадат белязана бюлетина и после ще знаят как си гласувала. Така че си опичай акъла и гласувай правилно, щото инак няма дърва за зимата. И бабата, дори да е убедена, че няма да я хванат, за всеки случай гласува правилно. Че знае ли човек!
В тази деликатна материя е лесно, вместо да изпишем вежди, да извадим очи. Имаше например предложение да се сложат в тъмните стаички камери та да не могат избирателите да снимат с телефона си как са гласували (това с телефоните също е пълна глупост и внушение). Ако това беше станало, резултатът щеше да е пълен психологически тормоз и контрол на вота. Просто дилърите щяха да кажат на бабата, че именно с камерата ще видят как тя е гласувала.
Но и без камери психологическият фактор действа. Просто на бабата се казва, че бюлетините са номерирани и комисията ще разбере как тя гласува. Тук, без да искат, неособено грамотните иначе дилъри, са познали как се гласува във Великобритания. Тя е от малкото държави в света, където тайна на вота няма. Бюлетините са номерирани и по принцип се знае кой как е гласувал. Но тайната на вота се разкрива само в специални случаи и по решение на съдия.
Към принудения вот анализаторите отнасят също корпоративния, етническия и – отскоро, социалния.
Корпоративният вот е ясен макар че е трудно да бъде инкриминиран. Има примерно едно селище до мината, в което живеят миньорите и техните семейства. Криза е, хората треперят за местата си, да останеш без работа е кошмар. И тук преди изборите директорът свиква работниците и им обяснява колко държи на тях собственикът. Но за да продължи работата, е необходимо партията Х да влезе в парламента. Защото в противен случай едни лоши хора ще затворят мината. Миньорите също не са прости хора и всичко разбират. И гласуват правилно. Те и техните семейства. Друг е въпросът, че понякога това не е достатъчно, както видяхме на миналите избори.
Етническият вот също е ясен. Хората се плашат с несъществуващи врагове и им се внушава да гласуват по един или друг начин. Масивен етнически вот имаше на отминалите президентски избори в САЩ. Макар че не е политически коректно, все пак медиите отбелязаха, че
96% от чернокожите американци подкрепиха новия стар президент. А тази подкрепа не е само трогателна солидарност на угнетените и оскърбените. А и голяма беда, засега в зародиш. Двамата кандидати за поста след тези избори говориха за единството на великата американска нация, но това прозвуча като „дано, дано, ама надали...”. Интересно, дали те самите си вярваха?
Отскоро открито се говори и за принудения социален вот. С това политкоректно название се визира вотът на хората, живеещи от помощи, за които Мит Ромни по време на кампанията спомена (и то може би му струваше поста). Хората, получаващи помощи, гласуват за политиците, които им обещават още повече помощи. Тази помощ на пръв поглед е хуманна, но на втори показва, че така се декласират цели поколения. Завърта се порочна спирала, която унищожава ресурс, лишава хората от достойнство и перспектива и разкъсва деликатната тъкан на обществената солидарност. Знаем до какво води това в локалните общества. Какво би се случило в глобалното общество е тема, която старателно се отбягва. Но зариването на главата в пясъка не може да бъде дълготрайна стратегия. И краткотрайна – също.
Гласуване до дупка
Барак Обама спечели изборите, за които се твърди, че са участвали хиляди починали избиратели, а и нелегитимни също. В България рекордът е на един, гласувал 20 пъти. В САЩ едно момче се похвали пред камерите, че е гласувало ... 76 пъти! Има тоест на какво още да се учим от по-старите демокрации.
А иначе световните борси замръзнаха и дори леко запълзяха надолу в очакване на количествените улеснения на Федералния резерв - това е политически коректният термин за печатане на пари в САЩ. Златото също замръзна и се приготви за скок. Всички знаят, че шоуто скоро ще избухне. Да се помолим Бог да запази България!