АП описва неволите им

Азра Аджети и останалите сръбски роми са обвинявани, че подават фалшиви молби за убежище в богатия Европейски съюз. Но жената е уверена, че няма нищо мошеническо в желание на семейството й да се спаси от мизерията в бедния сръбски град, в който живее. "Гладуваме", сподели тя в интервю за АП. "Животът тук е ужасен и позорен".

Синът на Аджети е сред близо 60-те хиляди граждани от Сърбия и Балканите, потърсили убежище в Западна Европа, откакто Евросъюзът премахна визовия режим за нациите им. Това се случи преди три години. Мнозина в ЕС обаче определят това библейско изселване като измама, в която предимно циганските мигранти се нагаждат в богатите страни-членки, знаейки, че нямат никакъв шанс да получат одобрение. Тяхната основна цел е да получат храна, жилище и в някои случаи ежемесечни помощи на стойност стотици евро, пише БГНЕС.

В резултат на този продължителен ръст членките на Евросъюза с най-много балкански бежанци – Германия, Швеция, Белгия, Холандия, Франция и Люксембург, обмислят да върнат визите за Сърбия и Македония. Това са двете държави, от които идват най-много молби за убежище.

Мнозина от търсещите спасение сочат расовата дискриминация у дома като причина да избягат от родните си страни. Така те опитват да оправдаят законово борбата си за убежище, коментира Асошиейтед прес.

"Всички искат да се махнат от тук", заяви Аджети, докато продаваше дрехи втора ръка, събрала от контейнерите за боклук в Буяновац. "Ако имах пари за автобусен билет, щях да си стегна багажа и да изчезна още сега".

Сръбкинята твърди, че заслужава убежище, защото не получава обещаната й социална помощ – близо 100 евро месечно за 18-членното й семейство. Тя казва още, че полицията я гони от мръсния паваж, където продава стоката си, "само защото е циганка". Молбата на сина й за убежище в Швеция по-рано през годината била отхвърлена. Днес той също живее в Сърбия.

Тук, както и в по-голямата част от Балканите, ромите живеят в импровизирани постройки, направени предимно от картон. Понякога са обект на тормоз от страна на крайнодесни групи. Живеят най-вече от просия или помощи. Печелят малко пари, като събират метал за скрап и други материали от кофите за боклук.

"Фалшиви или истински кандидати за убежище", коментира Галип Бекири – местен партиен лидер от албански произход, "тези хора напускат, защото са нещастни и отчаяни".

Европейските членки отказват 99% от молбите за убежище от Балканите, тъй като кандидатите не попадат в графата на политическите, етнически и религиозни жертви. Но докато тече разглеждането на молбите им, те имат правото да остават в държавите, където се намират. Така те източват държавни средства, които понякога са от първа необходимост за нуждаещи се от Сирия, Афганистан и Ирак.

"Неприемливо е да имаме два пъти повече кандидати за убежище от Сърбия, отколкото от Афганистан", подчерта Оле Шрьодер – държавен секретар на германското МВР.

Началникът на сръбската гранична политика Ненад Банович също е настроен критично към преселението. "Търсенето на убежище се превърна в професия". Той обясни, че кандидатите с отхвърлени молби в една членка на ЕС често се местят в друга, където преминават през същия процес.

Част от проблема е дългият срок на разглеждане на въпросните молби. Германия е най-популярната страна в това отношение, защото предоставя необичайно щедри помощи и прахосва най-много време за обработка на документите – до 14 месеца.

Европейската инициатива за стабилност – НПО, следяща отблизо балканските кандидати за убежище, чието седалище е в Брюксел, наскоро обяви, че тези хора най-често избират Германия, защото през лятото Конституционният й съд увеличи помощите. Месечните средства за 4-членно семейство вече са 420 евро, което е повече от средната работна заплата в мнозинството от балканските страни. А ако кандидатите купуват сами своята храна и откажат този вид помощ на ЕС, парите скачат на 1100 евро.

Откакто съдът взел решението си, броят на търсещите убежище сърби и македонци нараснал от близо 1000 на 4000 души месечно.

Организацията отбеляза, че Германия може да намали броя на кандидатите, като наложи по-стриктни мерки, което вече сториха редица от съседките й.

В Австрия, например, за същия период от време убежище потърсили едва 380 граждани от Балканите. Броят им станал нисък, откакто Виена поставила всички западни балкански държави в списъка с "безопасни страни". Това означава, че хората от района не могат да бъдат жертви на етнически, политически и религиозни репресии. По този начин обработката на документите отнема едва седмица, обясни организацията.

Същото важи и за Белгия, която някога бе любима дестинация на търсещите убежище. През юни Брюксел реши да скъси процеса за вземане на решения от най-малко 6 месеца на 15 дни.

Напливът към Германия обаче кара Берлин да агитира за връщане на визите.

"Германия агитира за край на безвизовото пътуване... ако те (Сърбия и Македония) не спрат злоупотребите", обяви Ханс Петер Ул – член на управляващия Християндемократически съюз. "Само през т.г. имаме ръст от 72% спрямо същия период на м.г. Дължи се почти изцяло на десетките хиляди роми от Сърбия и Македония"

"Ако погледнете 10 хиляди молби от т.г., ще забележите, че нито една не е била одобрена. При нито един случай не се е стигнало до извода, че лицето е обект на расова, политически и религиозни гонения. Сега всички те трябва да напуснат Германия".

Швеция дава на ловците на убежище, които получават безплатна храна, джобни пари от близо 100 евро месечно. Близо 260 евро пък получават тези, които сами се грижат за прехраната си. Белгия и Холандия плащат на кандидатите да работят, докато чакат решение.

На срещата си този месец вътрешните министри от ЕС призоваха западните Балкани да спрат миграционния поток. В противен случай ЕС ще им отнеме правото на безвизово пътуване.

"Ако искат да бъдат в Европа, трябва да се справят с тези хора", настоя германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих. "Властите там трябва да направят нещо, за да не се чувстват хората дискриминирани".

Белград твърди, че не може да стори почти нищо, за да накара гражданите си да не пътуват. Поне не, без да нарушава основните им човешки права.

"Ако започнем да вадим ромите извън автобусите на границата, ще бъдем разпнати на кръст", коментира премиерът Ивица Дачич.

Напоследък бяха извършени няколко ареста на хора, организирали пътувания до ЕС. Наложен бе по-стриктен контрол по границите и бе стартирана кампания срещу практиката. Но това не оказа почти никакво въздействие на хората в Буяновац и останалите бедни региони на Балканите. Препълнени автобуси продължават да извозват хора от района ежедневно.

Малцинствата на полуострова, в т.ч. ромите и етническите албанци, са сред най-тежко засегнатите от кризата. Правозащитници твърдят, че ромите са третирани като второкласни граждани в повечето държави, където нямат почти никакъв шанс да си намерят постоянна работа.

"Ромите се сблъскват с дискриминация в целия регион", съобщи Хюман Райтс Уоч в един от новите си доклади.

Кенан Раситович – член на циганска организация в Буяновац, подчерта, че бедността би трябвало да бъде условие за получаване на убежище.

"Тези хора просто търсят начини да оцелеят при тази бедност. Постоянни доходи тук на практика няма".