Идеите на предприемачите невинаги са свързани с продажби или с печеленето на пари.

През последните дни се обсъжда идея за въвеждане на обучение по предприемачество в началното и прогимназиалното образование. Тя е в съзвучие с новите тенденции поне в образованието в страните от ЕС, но е важно да бъде внимателно обсъдено какво стои зад нея.

Като държавна политика акцентът върху обучението по предприемачество е относително нов. В Европа първите подобни акценти са от началото на 21-и век. Но като концепция, развивана от независими организации, историята на този вид обучение може да бъде проследена назад до първата половина на миналия век, а и още по-рано, ако не търсим да открием непременно самия термин предприемачество.

Една от дискусиите, които обичайно се водят в контекста на обучението по предприемачество, е дали това трябва да бъде отделен предмет, или нещо, вградено в другите предмети. Има най-различни начини, по които обучението в предприемачески умения може да бъде организирано. Съвсем логично е да се мисли, че ако не съществува като обособен учебен предмет, то трябва да бъде част от обучението по различни социални науки като историята и географията. Това обаче невинаги е така и в някои страни то е част от обучението по природни науки, математика или дори музика и изкуства.

На пръв поглед този списък изглежда объркващ. Ако се замислим обаче, ще си дадем сметка, че дори да съществуват специфични предприемачески умения те винаги се прилагат в конкретна професионална сфера, към която човек има интерес. Изборът на един млад човек обичайно не минава през избора да бъде предприемач по принцип, последван от избор в какво точно. Човек избира професия, която обича, след това понякога я променя, веднъж или няколко пъти в живота си и имайки предприемачески умения и нагласи успява да бъде иновативен, да не се бои от промените, да има успех. 

Не е задължително това да става чрез управлението на собствен бизнес или упражняването на свободна професия, макар че, разбира се, тези, които създават нови фирми или работят като самонаети, са предприемачи и когато успяват, и когато конкретни идеи търпят провал (всичко това е част от развитието на предприемача).

Но какво всъщност е предприемачеството? Дали е нещо, което може да се учи. Някои биха казали, че това е дарба или талант – които могат да се развият или не, но не могат да се появят от нищото. Тези идеи са като цяло трудно съвместими със създаването на обучение по предприемачество и опитът и изследванията сочат, че те са по-скоро погрешни. Предприемачеството, не само като набор от конкретни технически умения, изглежда, е действително нещо, което може да се научи.
Типичното обучение по предприемачество, разбирано като базисна финансова и икономическа грамотност, позволяваща на човек да създаде и управлява собствен малък бизнес, възниква в момент, когато индустриализацията започва да губи инерция в най-развитите страни за сметка на сектора на услугите. Тогава се отваря изобилие от възможности за процъфтяване на нови малки фирми в сектора на услугите, които са силно локални и с относително невисока производителност на труда. 
Бръснарят и кварталният магазинер са класически примери за това в икономическата литература от поне няколко столетия. 
България в момента е в преход към ново състояние на икономиката, когато ще се случи тъкмо обратният процес, голяма част от работните места в сектора на услугите и дребното земеделие ще изчезнат, както и някои големи предприятия в умиращи сектори на добива и тежката индустрия (те вече изчезват – погледнете статистиката за безработицата). Атернативата е трудно да бъде предвидена с точност, но тя ще бъде вероятно предимно в нови производства, по-чисти и по конкурентни в международен план, и в нови, експортно ориентирани услуги. Т.е. илюзия е да си представяме икономиката на предприемачеството като икономика на самонаетите и стотиците хиляди еднолични предприятия в сферата на търговията, транспорта и услугите и още няколкостотин хиляди, преживяващи от дребно земеделие. 

Новата предприемаческа икономика ще бъде икономика на образование инициативни хора, които се вписват в променяща се и иновативна среда.  Затова е много важно обучението по предприемачество да не се ограничава до придобиването на базисна финансова и икономическа грамотност, а да насърчава създаването на качества като иновативност, независимост, увереност в собствените възможности, което стои в основата на способността да се поема разумен риск. Това са качества, полезни не само в бизнеса, те могат да помогнат във всички професии и занятия. 
Идеите на предприемачите не е задължително да са свързани с продажби на един или друг пазар или с печеленето на пари. 

Духът на предприемачеството е дух на обновлението, креативността и неконформизма.

В този смисъл предприемачи има в науката, обществения сектор, включително общественото образование (аз лично познавам учители предприемачи, които заслужават също толкова уважение и признание, колкото успелите в бизнеса). Реформите в публичния сектор също могат да се разглеждат като форма на предприемачество. В ЕС все повече се говори за социално предприемачество и социални иновации. Които всъщност ще бъдат основен приоритет във финансирането на европейските фондове от 2014 до 2020 г.

Социалното предприемачество, освен че постига пазарни резултати, има и други позитивни ефекти, например чрез осигуряването на работа на хора, принадлежащи към уязвими групи, чрез инвестиции в обучение или по друг начин. Социалните иновации пък са свързани със създаването и прилагането на нови подходи за решаване на важни социални проблеми. Европа всъщност, дори да изостава напоследък в икономическата конкурентоспособност и в развитието на науката и технологиите, спокойно може да претендира за глобално лидерство именно в социалните иновации. За справка ще напомня само, че пенсионната система, моделите на социалното осигуряване, помощите при безработица и социалното подпомагане, платените отпуски по болест и годишните отпуски и огромна част от модерните социални услуги са европейски изобретения, попадащи в категорията на социалните иновации. Тяхната роля в изграждането на света, такъв, какъвто го познаваме днес, в никакъв случай не е по-малка от ролята на големите научни открития, новите технологии и създаването на най-успешните световни компании.

В обобщение - въвеждането на обучение по предприемачество е една добра идея, която като всяка добра идея може да има обратен ефект при лоша реализация.

При създаването на програмите за обучение по предприемачество трябва да се мисли стратегически, което не е никак лека задача, като си представим, че голяма част от сегашните деца в 1-7-и клас ще бъдат на пазара на труда след повече от десетилетие, а следващите поколения, които ще минат през евентуално обновената ни образователна система (а тя има нужда от обновяване), ще се появят там още по-късно. Т.е. икономическият ефект от днешните промени в училищното образование може да се почувства след десетилетия. Въпреки това може да се дадат няколко общи насоки, които изглеждат смислени към днешна дата предвид очакванията за процесите в икономиката в обозримо бъдеще. Обучението по предприемачество може да включва обичайните модули по базисна финансова грамотност и основни знания за икономиката и управлението. Те са полезни, дори човек да няма собствен бизнес, за да може разумно да организира домашния си бюджет, да прецени кога и какви потребителски кредити да взема, да има усещане за рисковете, когато планира дългосрочните си разходи, потреблението и спестяванията така че да е подготвен за трудни житейски ситуации. Няма да е добре обаче, ако червената нишка на това обучение носи посланието, че създаването и управлението на собствен бизнес е единствената (масова) платформа за предприемачество. Трябва да се наблегне върху дълбоките предпоставки за развитие на основните умения и лични качества, свързани с предприемачеството и предприемчивостта. И децата да добият в рамките на цялата учебна програма убеждението, че в един бързо променящ се и непредвидим свят е много важно човек да няма страх от промените, да мисли автономно и да експериментира, но с чувство за отговорност към околните (това е смисълът на лидерството, което е неразделна част от културата на предприемачество) и с разумна преценка на рисковете.