Археологическата 2012 - злато, мозайки и фрески

Най-доброто от печата

10-11-2012, 07:58

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

От солидите в Аква Калиде до "Възкресението на Лазар" в Пловдив

Стана традиция постиженията на българската археология да са в центъра на общественото внимание. 2012-а не бе изключение. Нашите учени бяха навсякъде - и по многобройните строителни площадки из цялата страна, но и по редовните разкопки, разкриващи богатата история на нашите земи. Авторът на тези редове също имаше своя скромен принос с разкриването на златното монетно съкровище от Перперикон, на поредното светилище на Великата тракийска богиня майка край р. Ропотамо, на средновековния манастир "Урвич" и на ред други неща. В тази статия обаче ще отдам дължимото на своите колеги, посветили цели месеци от живота си.
Не мога да изчерпя всичко свършено и затова ще направя само няколко акцента. Лично на мен най-голямо впечатление ми направи невероятното изображение на сцената "Възкресението на Лазар", открито при разкриването на семейна гробница в Пловдив от археоложката Мая Мартинова. Тя е част от Южния некропол на древния Филипопол и се датира в самото начало на IV в. Става дума за буквално първите години от приемането на християнството и това личи отлично в стила на стенописите. Те са изпълнени в 5 цвята - бяло, черно, червено, зелено и охра. Това е едно от най-ранните изображения в света, 
представящи как Христос сътворява чудо и съживява мъртвия Лазар
Край него се виждат рисунки на антични съдове с по два пауна встрани, символизиращи извора на живота. Според Мартинова такива фрески има само в катакомбите на Рим. Откритите няколко скелета очевидно са на богати хора, можещи да си позволят подобна гробница.
Пак с финала на античното изкуство са свързани мозайките от времето на римския император Константин I Велики (280-337), проучени край Западната порта на Сердика. Макар да са чисто орнаментални, те впечатляват с богатия си колорит, подчертаващ чудесно белия цвят на базиликата, където се намират. Идеята е тази част на столицата да допълни великолепието на центъра на древна София.
Годината ще бъде запомнена и с няколкото монетни съкровища, открити по нашите земи. Освен споменатата находка от Перперикон на златни монети са натъкна археоложката Цоня Дражева при разкопките на Аква Калиде или Термополис в района на Бургаските минерални бани. Там се намират едни от най-известните лековити терми от Античността и Средновековието. Затова не е чудно, че в тях се откриват аристократични накити като сребърните и позлатените мъжки пръстени от проучванията през 2012 г.
Големият удар обаче са седемте византийски златни солида от VII-VIII в. Най-ранният е на император Константин IV Погонат (668-685), а останалите са сечени около 708 г. от сина му - Юстиниан II. Цоня Дражева с основание свързва монетите със събития от българската история. Първият василевс е този, който среща войските на хан Аспарух и губи позорно сражението с него, вследствие на което е основана българската държава. Вторият пък се връща на престола след детронирането си в 695 г. благодарение на помощта на хан Тервел.
Друго голямо монетно съкровище ни отвежда хилядолетие назад. При проучването на резиденцията на тракийския владетел Кортодзунтос край Синеморец Даниела Агре изравя от земята глинен съд, запечатан с оловна плоча. Разкопките от последните години показват, че този цар е живял в III в.пр.Хр. и е владеел вътрешността на Странджа. Когато отварят гърнето, археолозите ахват от изненада. Вътре се намират 
над 200 сребърни тетрадрахми, споени в обемисто кълбо
Общата му тежест надхвърля 4 кг.
В момента тракийските монети се изследват от нумизмата Иван Карайотов, който ще даде крайното заключение, кога точно е заровено съкровището. Вече се знае, че там са представени тетрадрахми на Александър Велики и наследниците му Лизимах, Антиох, Селевк. Невероятно ценни са паричните знаци на тракийския владетел Мостис, оформящи най-голямата позната досега колекция от негови монети. Според Карайотов особено важно е, че съкровището не е разграбено от иманярите и така запазва изключителна историческа стойност.
И тази година не мина без важните проучвания на средновековните български столици Плиска, Велики Преслав и велико Търново. От различните находки ще отделя тези на Ангел Конаклиев, изследващ района около Дворцовата църква на втората столица. В един септемврийски ден металният детектор дава сигнал и от земята излизат споени в неголяма топка бронзови предмети. Когато ги разделят, се оказва, че това са две закопчалки на ръкописни книги и 11 писци, всеки чертаещ линия с различна дебелина. Няма съмнение, че става дума за пълния комплект писци, загубен някога от един от художниците миниатюристи от великата школа край българския цар Симеон I Велики.
Буквално в последните дни на разкопките в старопрестолния град Конаклиев открива и гроб на средновековен епископ от ХIII в. Че това е висш духовник, се съди по полуседналата поза на скелета в зиданата камера, символизираща положението на тялото върху владишкия трон. През ХIII-ХIV в. преславският епископ е втори по ранг в българската църква, стоящ в йерархията непосредствено след патриарха във Велико Търново. 
Възможно е това да са останките на епископ Сава I 
който по времето на цар Калоян приема регалиите от папа Инокентий III, на Марко, докарал при цар Иван Асен II мощите на св. Петка в България, или на споменатия в Троишкия надпис голям ктитор Сава II. 
Така или иначе 2012-а отново бе изключително успешна за българската археология. Неслучайно тя вече играе основна роля в развитието на културния туризъм у нас. Държавата непрекъснато увеличава средствата, като се акцентира на маршрутите, които са особено перспективни като туристически дестинации. Добър пример е т.нар. "Виа Понтика", където целево бяха финансирани десетина обекта по Южното Черноморие. 
Но такова начинание е невъзможно без добрата реклама. В това отношение огромна роля играе кампанията на "Стандарт" за "Чудесата на България". Вече втора година българите избират чрез електронно гласуване приоритетите на културното наследство. В 2011 г. те посочиха като най-важни паметници Созопол, Перперикон, Несебър, Татул и др., а сега излъчиха и нови кандидати за листата на ЮНЕСКО. Нека пожелаем на вестника да продължи родолюбивото си дело.