Какво е нужно, за да се върне вярата у българина

Преди броени дни от този свят си отиде българският патриарх Максим. Скръбната вест се разнесе мълниеносно. По всички информационни агенции веднага бяха публикувани материали с кратка биографична справка. Прочита на този текст обаче може да накара читателя да се замисли не само за делото на духовника, но за религиозната култура на българина. Като начало справката е взета директно от „Уикипедия” – какво означава това – явно, че знаем за биографията на дядо Максим, колкото и за тази на Франк Лойд Райт примерно. Какво да се прави, живеем в модерни времена. В този смисъл има какво да се желае от Българската православна църква.

В същото това житие на дядо Максим се споменава, че приживе той е бил протосингел,  хиротонисан и е заемал още важни постове, които обаче връзват на панделка езика и ума. Надали обикновеният българин има и най-бегла представа какво означават тези думи. Това показва колко е далеч църквата от хората. Явно е нужна реформа или най-малкото мащабна разяснителна кампания, която да покаже какво точно означава да си духовник освен да пееш и да размахваш кръст. За църквата младите знаят само, че се ръководи от едни „мъже в черно”, които карат лъскави коли и анатемосват публиката на концертите на Мадона и Лейди Гага. Време е духовенството да слезе от троновете си и да види, че заплахи му не вършат работа. Те заклеймяват и безбрачното съжителство, но въпреки това близо половината от децата у нас се раждат в подобни връзки. Какво мисли Светият синод по наболели обществени теми вече е полутайна – тоест никой не знае, но и никой не се интересува. Ако искат някой да ги чуе, духовниците трябва да застанат на равна нога в обществения дебат и да осъзнаят, че проклятията не са аргумент.

В биографията се споменава и за оспорената легитимност на патриарх Максим и намесата на Политбюро на Централния комитет на Българската комунистическа партия, което води до разкола в църквата и създаването на втори синод. Ако не искаме тази история да се повтори трябва много внимателно да се подбере човекът, който предстои да се качи на престола. Феодалните старчета в клира по традиция се считат за първите кандидати за поста. После бе предложено да е някой по-млад и енергичен, като бързо започна да се спряга и името на дядо Николай. Заговори се дори за смяна на устава на Светия синод, който да улесни и либерализира избора. За този пост обаче не е толкова важна възрастта или опита, а сърцето.

Ако ще се променя устава, то защо патриарх не се избира от народа, защо да не могат да кандидатстват и редови духовници, като отец Иван например. Защо да не е някой, който познава несгодите на миряните, някой с черно под ноктите и мазоли по ръцете вместо с Ролекс. Такава десница може и да не е много приятна, но би била достойна за целуване. С подобен избор вместо само да повтарят библейските притчи за това как последните ще станат първи и т.н. нашите духовници ще извършат едно чудо. А именно това ни е нужно, за да се върне вярата у българите и да се спре духовната емиграция към секти, дрога и тотален нихилизъм.