Найлоновите торби отиват в историята
Хартиени има само в екомагазини и бутици
Европейската комисия може да забрани напълно използването на найлонови торбички в общността, за да се намали замърсяването на околната среда.
„Обмисляме инициатива, която ще се превърне в инструмент за забрана за използването на полиетиленови торбички“, заяви Джордж Кремлис от Генерална дирекция "Околна среда" на ЕК. На семинар за управление на отпадъците експертът поздрави България, че е предприела реални мерки за намаляване на пликовете за еднократна употреба.
Според статистиката всеки европеец използва средно по 500 торбички годишно. Освен пълната забрана евродепутатите обмислят и възможността за налагане на такса, каквато страната ни въведе.
„Единствената цел на еконалога е да намалим потреблението. В момента в България се изхвърлят над 1,2 млрд. плика от найлон годишно, които виждаме по земята, дърветата, в реките”, обясни министърър на околната среда и водите Нона Караджова. Кабинетът реши да облага с продуктова такса само еднократните чанти с дебелина под 25 микрона, т.е. най-тънките. Така от 1 октомври клиентите вече плащат по 35 стотинки за всяка торбичка. Според зам. министърът на околната среда и водите Евдония Манева ще са нужни няколко години, за да се въведе абсолютна забрана на найлоновите торбички. Причината е, че не всички страни – членки имат готовност за тази стъпка. „България вече е реагирала. Ние наложихме ограничение за използване на найлонови торби като въведохме плащане за най-тънките. Така че първата крачка към ограничението е направена”, заяви пред “Монитор” Манева.
„От влизането на забраната хората по-често си носят торби за многократна употреба“, отчита продавачката в квартално магазинче Йорданка Петрова.
Българите плащат за найлоновите чанти още от 2011 г., когато Министерството на околната среда и водите обложи с такса продуктите с дебелина под 15 микрона. В резултат на това от Българска асоциация "Полимери" изчислиха, че търсенето на торбички тип потник е намаляло наполовина за една година. Не всички клиенти обаче се смущават от факта, че прозрачната чанта увеличава сметките им с 35 стотинки.
„Свикнала съм с тях. Дори да се увеличат на 50 стотинки, пак ще ги използвам“, категорична е Галя Стоянова. Както „Монитор“ писа, според екоминистъра най-добрият заместител на найлоновите пликове са тези от хартия.
Производителите обаче са категорични, че алтернатива няма. „За да се направят от хартия, се отсичат дървета. Освен това в тях не може да се сложи сирене или сурово месо например“, смята управителят на браншова фирма Йордан Вълков. Проверка на „Монитор“ показа, че само екомагазините предлагат на клиентите си хартиени пликове. На пазара могат да се намерят и царевичните торби, които са биоразградими, също трудно могат да бъдат алтернатива на найлоновите, смятат експерти. Причината е, че у нас няма разделно събиране на биоразградими отпадъци и индустриален компостер, в който да се рециклират. 1/3 от торбите, които предлага една от големите фирми у нас, са изградени от разградим полиетилен или дегрален. Чантите от този материал се разграждат за 12 или 24 месеца. От МОСВ обаче отричат този продукт, защото пликът не се разлага, а се разпада на парчета. Според еколозите тези торбички са особено опасни за водните животните.
Фирмите отлагат съкращенията
Новата 2013 г. може да започне с уволнения в бранша на найлонови торбички. Според собствениците едва в началото на следващата година ще се усетят последиците от увеличената на 35 стотинки екотакса. „Дотогава ще сме заредили магазините с по-дебелите пликове и реално ще се видят последиците“, обясни пред „Монитор“ управителят на една от фирмите за полиетиленови чанти Йордан Вълков. Все още обаче фирмите не могат да преценят с колко от служителите си ще се разделят. В компанията на Огнян Ангелушев редуцирането на персонала вече е започнало.
„Съкратените със сигурност са по-малко от очакваните 20%, но това се дължи на факта, че ние изнасяме продукция и за чужбина“, обясни Ангелушев. Според него фирмите, които работят само за нуждите на българския пазар, ще уволнят повече служители. Причината за съкращения са, че от 1 октомври компаниите в сектора спряха производството на пликове, за които трябва да се плаща екотакса. „Не е рентабилно са се произвеждат пликчета, които струват 35 пъти над себестойността си“, обясни шефът на пловдивска фирма Асен Караиванов. Реално, за да създадат найлоновия продукт, фирмите влагат 1 стотинка, а трябва да платят 35 стотинки такса. Затова предприемачите са се насочили към производството само на дебели полиетиленови торби и ще трябва да намалят служителите си. В края на септември от бранша и правителството се споразумяха екотаксата да важи само за торбите под 25 микрона. Първоначалната идея на Министерството на околната среда и водите беше всички полиетиленови чанти да се плащат по 35 стотинки. Производителите обаче излязоха на протести с аргумента, че ако това се случи, потреблението ще се свие и между 3000 и 6000 души ще останат без работа. Според наредбата на екоминистерството от 1 януари 2013 г. продуктовата такса за най-тънките пликове ще се увеличи на 45 стотинки, а през 2014 г. ще стане 55 стотинки.
Пестим 400 лв. на година при спазване на ограничението
Между 300 и 400 лева на година може да спести едно домакинство, ако не купува найлонови пликове. Това пресметна екоминистърът Нона Караджова. Между 3000 и 10 000 лева пък е санкцията за търговци, които не са платили екотакса за най-тънките торбички. От регионалните инспекциите по опазване на околната среда и водите започнаха проверки в магазини и аптеки за некоректни търговци. От екоминистерството дадоха едномесечен срок на търговските обекти, за да платят таксата от 35 стотинки за всяка тънка торбичка. Сумите от продуктова такса постъпват в Предприятието за управление на средствата за опазване на околната среда (ПУДООС). От тези пари фирмите производители могат да получат безлихвен кредит, който да инвестират в проекти за пренастройване на производствените им мощности.
Пенсионират и чашите за еднократна употреба
Платнената торбичка за пазар, която е на път да измести найлоновите заради вдигането на цената им, е вредна, защото текстилът се замърсява и бъка от опасни за човека зарази. Това твърдят производители на опаковки. „За да не се замърсява околната среда и да е по-екологична от найлоновата, платнената чанта трябва да се използва 131 пъти. А това причинява бактериални зарази”, обясни директорът на фирма за торбички Огнян Ангелушев. От всички алтернативни варианти торбите от плат са най-популярни сред българските потребители. Те струват около 2 лв. и се предлагат във всевъзможни цветове и размери. Екоминистърът Нона Караджова също носи сгъваема торба за пазар в дамската си чанта. На фона на опитите за ограничаване на използването на полиетиленови торби, които замърсяват околната среда, производители са категорични, че найлоновите изделия са най-природосъобразни. За фирмите и крайните потребители обаче най-евтино излизат найлонови пликове. За 1 тънка полиетиленова чанта бизнесът влага 1 стотинка, а на пазара хората я купуват за 35 стотинки. Продуктите от дегрален и царевично нишесте са 2 пъти по-скъпи от обикновения полиетилен. За направата на хартиен плик са нужни инвестиции от 15 стотинки, а клиентът дава 50. Чаши, чинии, прибори за хранене от пластмаса също ще попаднат в ограничителния списък на екоминистерството. От ведомството обмислят да въведат такса за всички продукти за еднократна употреба. Засега обаче това е само намерение, около което предстои да се започне обществена дискусия. На този етап обаче от министерството на околната среда изчакват българите да си създадат навика да използват по-малко полиетиленови торбички и едва след това да намалят употребата на пластмасови чаши и чинии.
