Синдикатите стягат протест пред сградата на парламента

Във взривоопасна за социалния мир обстановка парламентът на Гърция днес вечерта ще гласува проектобюджета на страната за 2013 г., предложен от коалиционното правителство на Андонис Самарас, пише capital.bg. Под натиска на международните кредитори са заложени едни от най-строгите мерки за съкращения на бюджетните разходи, отбелязват световните агенции.

Днес следобед се очаква гръцки демонстранти и синдикати да се съберат отново пред парламента, където ще бъде гласуван проектобюджетът.

Правителството събра мнозинство от 169 депутати в 300-местния парламент. Бюджетът за 2013 г. предвижда мерки за икономии за шеста поредна година.

"Целта е след толкова години да постигнем излишък през 2013 г., който се предвижда да бъде 800 млн. евро или 0.5 процента от БВП", заяви гръцкият министър на финансите Янис Стурнарас. "2013 г. е ключова за гръцката икономика", подчерта той.

Освен че е бюджет на рестрикциите, държавният дълг ще се увеличи догодина до 189% от брутния вътрешен продукт (БВП), а през 2014 г. – до 192% от БВП. Занижена е и прогнозата за икономически растеж. Това на практика означава, че закъсалата държава ще се нуждае от ново отписване на дълг, което трябва да се поеме от публичните й кредитори. А това засега не се приема от големите държави в ЕС начело с Германия.

Ако бюджетът бъде приет, се очаква на срещата на еврогрупата в понеделник да бъде взето решение дали на Атина ще бъде отпуснат жизненонеобходимият й транш от 31.5 млрд. евро от спасителната помощ, с който да избегне неплатежоспособност.

Приеманетона бюджета става няколко дни, след като парламентът гласува поредния пакет от строги мерки за икономии. Той включва съкращаване на разходи, повишаване на данъци и други мерки, включително улесняване на процеса на наемане и съкращаване на работници, за общо 13.5 млрд. евро.

Гърция вероятно ще получи допълнителна международна финансова помощ освен двата спасителни плана, които тя вече има, заяви предизидентът на Бундесбанк Йенс Вайдман пред германски вестник в събота. Политиците явно са решили да финансират Гърция допълнително, каза той, като предупреди, че помощта има смисъл, ако самата Гърция направи достатъчно. Това е един много важен сигнал не само за Гърция, но и за всички ударени от кризата страни, каза Вайдман.

Президентът на Германската централна банка обаче се обяви против идеята за опрощаване на още гръцки дълг от страните кредитори. Не трябва да се опрощава дълг, а страната изцяло да се реформира, заяви Вайдман. Той не е съгласен Европейската централна банка да участва в евентуална операция по отписване на дълг, защото това би било равносилно да финансира директно една държава, а това е забранено.