Средно по 1,5 л ракия купува едно българско домакинство на година. Това показват данните на Националния статистически институт за м. г. Преди 10 години българинът пак е купувал малко - средно по 2,3 литра ракия на домакинство. Въпреки това нашенецът не е въздържател. Доказва го и и изследване на Националния център за изследване на общественото мнение, направено през септември т.г. На въпрос от какво бихте се лишили при финансови затруднения, пълнолетните българи изреждат: от дрехи - до 79% от анкетираните, от обувки – 78%, а от алкохол - само 30%.
За разлика от ракията, по официални данни у нас расте консумацията на вино. Със 17,1% са нараснали реализираните количества вино на вътрешния пазар - до 68 505 993 литра, което в сравнение със същия период на 2011 г. е увеличение с 10 023 856 литра. Това сочат последните данни на Изпълнителната агенция по лозата и виното.
Повечето официално декларирани покупки на вино се дължат и на ниската му цена.
Литър в големите търговски вериги може да се намери и по 2,50 лв. – 3 лв., докато най-евтината ракия в магазините е 10-11 лв. литъра. В данните на статистиката за нищожните продажби на ракия едва ли има грешка. Публична тайна е, че българинът масово пие домашна, направена в задния двор на вилата, без да плати и стотинка акциз на държавата. Докато за виното държавата не събира такъв налог.
Проверка на “Труд” показа, че ако нашенец извари 100 литра ракия, то всеки литър заедно с платения акциз ще му струва по 7 лв. Ако обаче си спести този данък, литърът излиза 4 лв. На книга държавата трябва да събира акциз по 2,20 лв. за първите 30 литра 40-градусов алкохол, и 4,40 лв. за всеки литър отгоре.
По данни на Агенция “Митници” внесеният акциз за м.г. от домашна ракия е едва 557 197 лв., а до 31 юли т.г. - само 93 924 лв. Регистрираните казани в цялата страна са 1354, а до средата на т.г. в страната са засечени общо 24 нелегални спиртоварни.
“Ходим по сигнали, когато някой ни алармира, че съседът му вари в домашния си казан. Но тук се явява друг проблем - отиваш в частен двор и хората имат пълното право да не те пуснат да влезеш. Обикновено обаче съдействат. Влизаме, виждаме казан, който е ясно за какво се ползва, но не хващаме човека, че вари. Как да го глобим?”, разказа пред “Труд” служител на Агенция “Митници”, пожелал анонимност.
При покупка на домашна ракия обаче трябва да се има едно наум. Качеството на домашния алкохол, продаван най-често в пластмасови шишета по пазарите, не се контролира от нито една институция. В промишлените винпроми качеството се контролира от министерството на икономиката. От началото на т.г. досега били направени 33 проверки и пробите показват, че всичко е в норма.
Фабрика за щастие радва цяло село
“В нашето село всичко рухна - закриха шивашкия цех, ТКЗС-то го разграбиха, даже хоремага стана склад за зърно. Остана ни само “Фабриката за щастие” - казана - той ни топли! Там отивам!” - обяснява нисичък жилест пенсионер, помъкнал разбрицана количка с два бидона в нея. Грапавата уличка на монтанското село свива към двор с варосана постройка. От комина се носи дъх на дъбови цепеници.
- Айде бе, Иване - трябва вече да палим казана! - махва с ръка от постройката около 70-годишен мъж и двамата вмъкват бидоните вътре.
- Това е нашата “Фабрика на щастието”! А това е директорът Андро! - кимва собственикът на бидоните. Казанджията Андрей пресипва еликсира в медния казан бавно - други клиенти няма.
По това време в Северозапада ракия почти не се прави. Местните първо изпиват виното в буретата и после варят джибрите на ракия. Иван обаче е бивш старшина от армията, дълги години е обикалял гарнизоните в Южна България и е свикнал да пече ракията от младото вино, обяснява казанджията. От мерло и каберне става страшна ракия, най-важен е обаче казанът и майсторлъкът, допълва Андрей. Той е строител, преди 10 години се прибрал в родното си село и вдигнал казана. Вари ракия за себе си и приятели.
“Казанът не е регистриран - защо да давам пари на държавата? Цял живот блъсках по строежите, здравето ми отиде, а ми дадоха смешна пенсия. С казана си докарвам някой лев, на по-бедните даже пари не вземам. Ако почерпят - добре!” - споделя Андро. Докато говори, постила дъното на казана със слама, покрива я с ламарина и я затиска с два камъка.
- Да не загори материалът! Ако вместо слама се сложи балканско сено, ракията ухае на планински билки, казва майсторът и пали огъня.
Придърпани от дима на казана на вратата цъфват още двама пенсионери. Нямат ракия за печене, ама казанът е като бръснарница - да се видят и да разменят някоя дума. Макар че е нелегална “Фабриката за щастие” е лъсната като за проверка от ХЕИ. “Чистотата е много важна за хубавата ракия, всеки месец мия казана с лимонтозу! - обяснява Андро. От радиото на масата някой говори за новия бюджет и мъжете се заслушват.
- Ей, Дянков обещава повече пари догодина!, подхвърля единият.
- Тоя знае само да взема, не да дава! Скоро ще сложи десятък и на ракията ни. На всеки 100 грама 10 да отсипваме за него! - пали се старшината Иван.
- А, за политика тук не се говори! Ще вгорчите ракията! Приказвайте за жени или нещо друго хубаво, срязва ги майсторът.
Споменаването на жените раздвижва компанията и бившият старшина подкарва спомени от казармата, когато на ученията викали циганки от близките села да им палят печките във фургона, че много разбирали от огън.
- То и за ракията огънят е много важен. Човек трябва да може да говори с огъня, да го направлява, за да изкара хубава ракия! Огънят трябва да е равномерен, а ракията да тече като нишка прежда, включва се и казанджията Андро. После мъжете започват да разказват за деца и внуци и за зетя на кмета - ирландец, дето взел шише сливова и се обадил на тъста, че уискито пет пари не струва пред българската ракия. По улиците вече защъкват хора, струйката потича от казана и Андро подлага кофата. Първият литър ще изхвърли - много е вреден, 12 вида отрови има в него, а другото ще се точи поне 7 часа, обяснява той. Благите приказки продължават да се вървят заедно с ракията. А през половин час в казана наднича по някой - за малко - ей, така - да поеме въздух от “Фабриката за щастие”.
