Европа ще следи всеки цент похарчен от България

Животът

12-11-2012, 18:28

Снимка:

Plovdivutre.bg

Автор:

Петя Коленцова

Всичко от Автора

Ивайло Калфин, докладчик на ЕП по бюджетната рамка на ЕС за 2014-2020 директно от Брюксел

Битката за определянето на европейския бюджет за 2014-2020 г. между държавите-членки, Парламента и Съвета е в разгара си в Брюксел. Изходът от преговорите не е ясен и е загадка, дали ще приключат до края на 2012 г. Всяка страна дърпа чергата към себе си. Това че Кипърското председателство поиска да намали бюджета с 50 млрд. евро или 5 % от всички пари в размер на 1, 033 млрд.) не е най-лошата новина за България.

Още повече, че 7 от най-влиятелните държави-членки настояват за 10 % по-малък бюджет – от около 1 000 милиарда сумата ще падне на 900 милиарда. Те са и тези, които пълнят в най-голяма степен хазната на ЕС. Вече не са съгласни да натоварват националните си бюджети заради общия. Германия, Холандия, Дания, Швеция, Австрия, Люксембург и Велкобритания са на мнение, че по-богатите страни не може вечно да плащат на останалите. Тропат с крак за строга финансова дисциплина, за различни санкции при неспазването й или при лошо усвояване.

Не е изненада, че България е сред страните, нарекли се "Приятели на кохезионната политика", които не желаят да се намаляват парите за догонване. Компанията се допълва от Чехия, трите Прибалтийски републики, съседката Гърция, Португалия и Испания, Полша и Унгария, Малта, Словакия, Словения, Румъния и Кипър.

Две седмици преди срещата на върха за решаването на Многогодишната финансова рамка, на която Европейският парламент и Съветът би трябвало да си стиснат ръцете, стана ясно, че България най-вероятно ще получи същите пари. Харченето им обаче ще е все по-трудно.

На среща с родните медии в Европейската столица евродепутатът Ивайло Калфин, докладчик на Европейския парламент по бюджетната рамка, бе категоричен, че Европа ще постави пред страната ни нови изисквания, по-строг контрол на проектите и по-високото им качество.

За 7-те предходни години, които изтичат, Бълагрия можеше да усвои 7 милиарда плюс 4 милиарда евро за земеделие. Общо пакетът за 2007 – 2013 е 11 милиарда 113 милиона евро.

По думите на Калфин усвояемостта ще е ниска.

Проблемът според евродепутата е, че не може да обсъждаме национален бюджет, без да има конкретни числа. „Няколко пъти поисках разчети от Финансовото министерство, но от българска страна така и не ми ги дадоха“, коментира той.

При посещението си в Брюксел външният министър Никлай Младенов се е изненадал от това. Поел ангажимент да изпрати писмо до Симеон Дянков и Мирослав Найденов да изпратят бюджета. До днес това не се беше случило, потвърдиха за Plovdivutre от офиса на Калфин в Брюксел.

„До сега щом имаше пари по някой фонд, достатъчно беше да се представят документи и фактури, за да се усвоят парите и толкова“, коментира Калфин. През следващите 7 години ще ни следят изкъсо как изпълняване поетите ангажименти.

Чака ни и въвеждането на макроикономическа условност – един от основните приоритети на Германия. „ЕП е против това искане, а германският канцлер Ангела Меркел държи на него. Не знам до колко ще успеем да се преборим срещу новата мярка“, съмнява се евродепутатът. Нововъдението ще изисква да се спазват условията, предписани от Комисията как точно да изглежда националният бюджет.

В противен случай ЕС ще започне да намалява средтсвата по фондовете, изброени са 8 показателя за ограничения. „Преклаено много са и те ще попречат на Бълагрия“, опасява се Калфин.

Парадоксът е, че ако се върнат инвеститорите у нас и икономиката бележи растеж, това ще доведе до търговски дисбаланс. Разликата между внос и износ ще се увеличи и тогава от ЕС ще намалят средтсвата ни в резултат на новата условност.

Изискванията към нас в следващия програмен период няма да спрат до тук. България трябва да покаже, че действително развива регионите, оживяват се, съзадава работни места, конкурентността се повишава.

Развитието на селскоте райони ще пострада малко повече. 500 хиляди лева ще е таванът за преките плащания за земеделците, научи Plovdivutre от офиса на Калфин. Въпрос на държавна политика е как ще се разпредели земеделския фонд – за големите в бранша, или и за по-дребни производители.

Поставят се и куп условия и новости в регионалното развитие. Ще има предварителни договори, които ще се сключват между правителството и Европейската комисия. ЕС ще очаква резултати. По думите на Калфин пренасочването на евросредства от един проект в друг няма да са възможни както се случва сега. Той разкритикува решението на правителството 500 млн. евро от изграждане на водоснабдителна инфраструктура да бъдат пренасочени към градския транспорт в София за закупуване на автобуси. „След 5 години няма да са нови, а за същите пари за водоснабдяване и канализация няколко селища щяха ги ползват поне 50 години“, коментира докладчикът. За добро или лошо при следващия програмен период правителството няма да има тази свобода.

25 % от общия бюджет Парламентът иска да се заделят за европейския социален фонд, а регионалната политика да се занимава с иновации, наука, научни излседвания. Програмите за наука и образование се сливат в една. Еразъм се преобразува в „Еразъм за всички“.

Това означава, че за по-малко средтсва ще има много повече кандидати, а конкуренцията ще бъде много по-жестока.

Част от програмите ще минат централизирано към европейско управление. Нововъведение е създаващият се офис за свързване в Европа, който ще борави с 36 милиарда евро. Средствата ще се харчат само за инфраструктира от европейско значение.

60 % от тях ще предназначи за жп инфраструктура, а другите за енергийна и телекомуникационна. Ако искаме да се борим за тези пари, инфраструктирните ни проекти трябва да са готови до 2014 г. и да са на такова ниво, че да се изправим срещу проектите на Франция например. България теоретично е с предимство, защото оттук преминават важни европейски коридори. „Това не трябва да ни успокоява – за инфраструктурния фонд със зъби и нокти ще се борят всички страни членки, защото парите през следващите 7 години са по-малко“, категоричен е евродепутатът.

 

 



Снимка на Деня

Красотата на парк "Кайлъка"