Къде отива диверсификацията и какво ще се случи със старата тръба?

"От всичките ми ученици само един ме разбра и той ме разбра погрешно", е казал Хегел. Дали не е на път и българското общество да разбере по същия начин новите газови договори и параметрите по изграждането на газопровода "Южен поток"? Официалният отговор е: Невъзможно! Всичко е публично и прозрачно! Поне така твърдят от няколко седмици шефът на Българския енергиен холдинг и икономическият министър.

Въпреки цялата публичност и прозрачност остават няколко въпроса: за каква цена на руския газ се бори България, какво е готова да даде в замяна, как и защо ще се финансира "Южен поток" и ще може ли някога да спечелим от него?

Какво знаем

Нека първо си изясним какво знаем до момента по руско-българската газова сага.
Първо, ще сключим краткосрочен договор за доставка на природен газ, най-вероятно шестгодишен, защото се надяваме, че след това ще имаме наши източници на синьо гориво и няма да сме толкова зависими от Москва.

В превод краткосрочният договор означава и по-висока цена на газа, защото гарантираме на доставчика потребление за по-кратък период. Второ, договорът ще бъде подписан с един посредник - "Газпром експорт", 100% дъщерно дружество на "Газпром". От веригата отпадат "Овергаз" и "Винтерсхал" (50% собственост на "Газпром").

Трето, ще притежаваме половината в газопровода "Южен поток", който на места ще бъде различен от националната ни газова инфраструктура, тоест ще се построят чисто нови тръби, а на места ще се влива в нея . Четвърто, няма да даваме пари за "Южен поток", а ще се откажем от бъдещите си приходи от тръбата. Пето, търсим вариант как да не допуснем други участници по газопровода.

Всичко това е записано в доклада за развитие на проекта "Южен поток" изнесен от икономическия министър Делян Добрев на заседанието на Министерския съвет през миналата седмица.

Липсващите отговори

А ето и въпросите, които досега не са получили отговор и явно няма да получат до петък, 15 ноември, деня на голямото подписване. Дотогава от икономическото министерство и от Българския енергиен холдинг (БЕХ) отказват да коментират каквото и да било по темата.

Първо, как договаряме цената на природния газ, който ще получаваме от Москва? Досега нито веднъж не е изнасяна информация каква би била изгодната за България стойност на горивото. Споменават се само отстъпки, които впоследствие се оказват по-малки, защото "не са ни били изгодни".

Пример - в началото на годината договорихме с "Газпром" намаление от 11% на природния газ от април или отстъпка от 130 млн. долара. Резултат - намалението влезе в сила от октомври и е за 70 млн. долара, защото очакваме, че след Нова година цената на синьото гориво ще е по-изгодна за нас.

А какво е пречило по-изгодна цена да бъде договорена и през тази година, така че единственото ни хранилище да не бъде полупразно в момента? Отговорът може да бъде само един - или не знаем какво искаме, или не може да го постигнем.

Второ, твърди се, че новият газопровод "Южен поток" ще диверсифицира трасетата за доставка на газ. В същото време докладът на министъра показва, че всички количества синьо гориво, които досега са пренасяни през Украйна, Молдова и Румъния, ще бъдат пренасочени по новата тръба. Това съобщава и шефът на БЕХ Михаил Андонов. Къде отива диверсификацията и какво ще се случи със старата тръба? Засега отговор няма.

Липсващи количества

Трето, заръчаните количества природен газ по новите договори ще бъдат около 1,6 млрд. куб. метра годишно от 1 януари 2013 г. (цитат от доклада на министър Добрев).Те ще се продават по "изгодна за нас цена". Липсващият параметър в случая е откъде ще идват останалите 1 млрд. куб. метра, които се потребяват годишно от българската индустрия и бита и по каква цена ще бъдат доставяни те? Засега любимият напоследък отговор - от местен добив - не е на дневен ред, защото действащите находища нямат такъв капацитет на извличане.

Четвърто, как ще гарантираме на държавния газов оператор "Булгартрансгаз" приходите от транзитните такси по сега съществуващата система и в какъв размер ще бъдат те, след като се промени тръбата, по която ще пристигат в България? В доклада си пред министрите Делян Добрев определя като дискусионен с руската страна въпросът как "Булгартрансгаз" ще запази сегашните си приходи.

Пред медиите шефът на БЕХ Михаил Андонов обяснява как в междуправителственото и в акционерното споразумение за "Южен поток" е записано, че двете страни ще запазят приходите, които са имали към датата на преместване на точката на подаване на газ в България. Но как?

За новите тръби е ясно, че приходи от такси няма да видим минимум 15 години. Минимум, защото дотогава с тях ще се плаща заемът към Газпромбанк за построяването на тръбата. След това от получения дивидент пак ще връщаме заем на руската банка, но този път за финансирането на собственото ни участие в проекта (30% собствен капитал).

И така - кога реално България ще получи изгода от тръбата, която на този етап се очертава като един транспортен проект без транспортни договори?
Пето, участвала ли е и как страната ни в избора на финансираща институция за газопровода? Чували ли сте да е правен конкурс по международни правила? Как е изчислена цената на тръбата? Все въпроси без отговор.

Въпроси и от Брюксел

Шесто, защо Европейската комисия твърди, че не знае нищо за "Южен поток" - нито накъде отива, нито откъде идва? Нали твърдим, че сме запознали еврокомисаря по енергийните въпроси Гюнтер Йотингер подробно с проекта. Не е ясно и защо точно България иска да бъде допуснато изключение за газопровода, така че да не се обявяват свободни капацитети по него за трети доставчици.

В момента "Булгаргаз" пази капацитети по румънската тръба, така че никой друг не може да мине през нея и да доставя газ за България. Под никой разбирай руски фирми. Как ще си гарантираме такива капацитети през Черно море засега не е ясно.В понеделник президентът Росен Плевнелиев каза: "Хиляди умни човека вместо един-двама са взели решението за проекта и то е било направено публично и прозрачно."

Хиляди могат да мислят по даден въпрос и да открият отговора му, но решението обикновено се взема от един. Защото, ако някой ден се окаже погрешно, как ще бъде търсена отговорност от хиляди?