Очаква ни вял и скучен вот на недоверие с предизвестен резултат

В играта на карти изобщо не ме бива. Не съм търпелив, не следя раздаванията, не чувам “виканията”, разсеян съм. Ако играем белот, моят партньор отсреща си скъсява престоя на земята с всяко раздаване. “Ти нормален ли си”, е реплика, която чувам най-често в такива ситуации.

Обиграните картоиграчи обаче са мъдри хора - едни своеобразни философи. Мъдростите им са гарнирани с доста пиперливи псувни, но са университет. Например ако при раздаването получиш някой силен коз, пази го за точното време. Да държиш в ръцете си силна карта, означава, че можеш да обърнеш играта дори другите да имат инициатива. Силно оръжие! Също като инструмента “вот на недоверие” в парламента.

След дълги години на апатичност и вяла политическа игра ДПС извади коз и със сила удари по масата. Започнаха консултации за вот на недоверие към управлението на ГЕРБ за цялостната им политика. Откъде се взе този коз? Какво следва?

За мен това или е политическа грешка, или има скрит контекст. Ако намеренията на ДПС са сериозни, това наистина е грешка. Точно като да изчистиш силен коз в най-неподходящата ръка. Ако пък има скрит контекст, следствията може да са много опасни, най-вече за здравето на държавата.

Да видим сега кои са на масата и какви са картите.

Ситуацията е следната: Козът “вот на недоверие” е важен политически инструмент. По принцип той рядко има успех. Ако обаче се играе в правилното време, на правилното място, той може да нанесе сериозни политически, морални и рейтингови щети на противника. Вотът е повод опозицията да критикува, да разобличава, ако щете да карикатури и дори маскари управляващите. Висшата форма на парламентарен контрол.
При вота на недоверие, особено за цялостна политика, може да се отвори рана, която трудно би зараснала, особено ако се направи в края на мандата, когато доверието към министрите се търкаля надолу. Проблемът на този политически коз е, че ако веднъж е използва, не може да бъде игран в следващите 6 месеца. Простата сметка показва, че ако в следващите седмици бъде внесен вотът, мотивът “за цялостно управление” може да бъде повторен в края на май месец или началото на юни догодина. Тогава обаче вече ще е започнала кампанията за парламентарните избори. Като драснем чертата, това е последният вот към правителството. Поне за цялостна политика, но най-вероятно и за секторните политики.

Защо ДПС избра точно този момент? Какво се случва наоколо? Това са важни въпроси. Нека започнем с обстановката.

Ноември месец е топъл. Няма парно, няма високи сметки за ток, виното е готово, ракията е в мазетата, а там е пълно и с буркани.

По Би Ти Ви вървят турски сериали, по Нова телевизия предстои финалът на “ВИП брадър”, а веднага след това започва и “Биг брадър - всички звезди”. Хората се вълнуват от изборите, но не за политици, а за кого да гласуват - за Багата, за Златка, за Къци Вапцаров, за красивата Никол или за Фънки. Това са познатите имена в публичното пространство, а не тези на депутатите. Сурова, неподправена истина. Има хляб, има зрелища, за политиката няма място през ноември. Парламентът не е конкурентна програма в момента. А предстоят и светлите коледни празници. Скътаните пари си търсят екскурзия, избират между Турция, Гърция или Египет. (Не, там има тероризъм.) А може би Испания. Емигрантите - любимите баща, брат, дете - се връщат.
О, забравих: ами какво ще кажете за двете велики политико-църковни риалити шоупрограми - избора на патриарх и на главен прокурор? Не са ли гениални формати за забавление, а?

Е, да, днес се живее по-тежко, отколкото миналата година и още по-тежко, отколкото преди няколко години. Но тези карти, тези мотиви и аргументи на опозицията имат нужда от сцена и най-вече от аудитория. Такава сцена е парламентът по време на дебатите по вота на недоверие. А за аудиторията не трябва да има конкурентно шоу по телевизията. Трябва да е студено, трябва вече да си взел първите пари назаем, за да платиш сметките за ток, топло, храна, бензин. Това е февруари, това е март, когато зимата изглежда дълга, а лятото - далече. Тогава гневът е заседнал в гърлото и би чул нечии аргументи, които да ти обяснят защо живееш зле.

Тези месеци обаче са задраскани, защото ДПС прави консултации за вота днес, в този момент, в този топъл ноември. И ще дебатира по вота в парламента през празничния декември, когато най-вероятно ще бъде и гласуването. Това се нарича вот по никое време. Защо от опозицията си проиграват козовете?

Не искам да правя спекулации, но от този вот няма да спечели нито ДПС, нито БСП, а само управляващата партия ГЕРБ. Както и да го гледаш, изглежда сякаш те сами са си поръчали вота, за да не се занимават повече с това скучно парламентарно упражнение през пролетта. Управляващите получават коледния си подарък по-рано. Очевидно ни очаква ни един вял и скучен вот на недоверие с предизвестен резултат.

Когато казах, че ако има контекст, това е опасно, имам предвид следното: През пролетта най-вероятно ще има какво да се дебатира, но лошото е, че няма да има подходяща трибуна.