Това, което гърците преживяват, е една детска приказка в сравнение с онова, което ние изживяхме

Иван Пушкаров е роден на 1.12. 1938 в с. Челопеч, Софийско. Завършва Висшия икономически институт "Карл Маркс".

От края на 1989 г. е член на възстановената Българска социалдемократическа партия (БСДП), която от 1990 г. е част от Съюза на демократичните сили (СДС). Участва в Кръглата маса. Министър на индустрията, търговията и услугите в коалиционното правителство на Димитър Попов. През 1991 г. е избран за народен представител в 36-ото народно събрание и за министър на индустрията и технологиите в правителството на Филип Димитров. Кандидат за депутат в 37-ото Народно събрание от Център за нова политика. След неизбирането му се оттегля от политиката и започва частен бизнес. Сега е пенсионер.

Дълги години Иван Пушкаров не даваше интервюта. Сега се съгласи да говори само пред "24 часа" и много неща споделя за първи път.

- Г-н Пушкаров, къде на 10 ноември 1989 г. ви завари новината, че Тодор Живков е паднал от власт?

- На околовръстното шосе. Чух новината по радиото в колата. Спрях и слязох. И други шофьори направиха същото. Беше наистина невероятно и сега изтръпвам, като си спомня. Сблъсъкът с тази емоция беше неочакван за мнозина, макар че във въздуха витаеше усещането, че нещо ще се случи.
Тогава работех в икономическия институт на БАН, старши научен сътрудник, в секция "Капиталовложения, инвестиции и икономически растеж".

- А как влязохте в политиката?

- В един разговор Груди Панчев, тогава секретар на БСДП, ми каза: "Що не дойдеш при д-р Петър Дертлиев? Много ни трябват млади и подготвени хора особено в тази ситуация."
Трябва да призная, че по нагласа имам доста силни социални тежнения, социално ориентиран
човек съм. Социумът за мене значи нещо, колкото и изтъркана да е тази фраза. И в този смисъл социалдемокрацията беше най-близо до моите разбирания за прехода и за начина, по който политически да се осъществи.

Заради това отидох на среща с д-р Дертлиев. Проведохме разговор и така влязох в политическата каша. Участвах в Кръглата маса през януари 1990 г. Не бях на първата писта, съветвах д-р Дертлиев по икономическите въпроси.

- Бяхте депутат във Великото народно събрание. Лесно ли влязохте в парламента?

- Поставиха ме на сравнително избираемо място в Софийска област, в която е и моето родно село Челопеч. Хвърлих се активно в битката, спечелих доста гласове и станах депутат. През март ме избраха и в ръководството на БСДП, отговарях за икономическата политика.

- Стигаме до кабинета на Димитър Попов...

- Енигмата на прехода. (Смее се.)

- Доста трудно се състави този кабинет. Защо?

- Изключително трудно. Соломон Паси спря часовника в 12 без 5. Най-сложно беше с избора на вътрешния министър. В последния момент Попов убеди своя приятел Христо Данов.

- Вас д-р Дертлиев ли ви нареди да влезете в това правителство?

- Не. Между мен и доктора вече се бяха появили огромни различия. Бях активен участник в икономическата група на СДС. Създаде я и я ръководеше Митко Луджев. В нея бяха Венци Димитров, Огнян Пишев, Румен Аврамов, Ренета Инджова, Боян Славенков, Венци Антонов и др. Тази група разработи икономическата програма на СДС Преди това една по-малка група икономисти написа много силен материал за либералния преход. Той стана основата за формиране на групата, оттам и за разработване на програмата на СДС.

- На икономическа основа ли беше сблъсъкът ви с д-р Дертлиев?

- В БСДП доминираше изцяло и пълновластно старото поколение социалдемократи. Бяха си останали във времето на 30-те и 40-те години на 20-и век и не се получаваше никакъв разговор с тях. Наблягаха на теми и спорове, които са се водили още по времето на Карл Либкхнет и Роза Люксембург. Не ги обвинявам за това, разбира се, но те вземаха политическите решения.

Не можах да преодолея това капсулиране на ръководството на БСДП и започнах да се отдръпвам от него и от лидера Дертлиев, когото вече наричахме Кайзера. Моята концепция беше да направим крачка от социалдемокрацията към либерализма. Което е основата на всички съвременни социалдемократически партии и движения.

Тоест да се отива към социален либерализъм. Той е компромисът между двете идеологии и даваше възможност ляво ориентираната България сравнително бързо да излезе от дупката, в която се намираше. Дупката беше чудовищна.

- По-голяма ли от сегашната в Гърция?

- Това, което гърците сега преживяват , е една детска приказка в сравнение с онова, което ние изживяхме. Наложи се да вадим с голи ръце кестените от огъня. Ние фалирахме, докато гърците още не са.

Видя се, че Луканов и със второто си правителство няма да успее да изправи страната на крака. Той ме покани да участвам в него, но отказах. Отварям скоба: моя милост, Иван Костов и икономистът Венцислав Антонов се срещнахме с Луканов и го съветвахме да скача в дълбокото. Той беше абсолютно грамотен икономически човек и знаеше, че няма други варианти освен бързо стартиране на реформата, но нямаше политическата воля и решителност
да го направи.

- Освен това не би получил и подкрепата на партийните си другари...

- Точно така. Но има и друго - искаше да остави други да операт пешкира. В това отношение беше гениален манипулатор и играч. Стана ясно, че предстои неговото оттегляне от управлението и че ще се прави коалиционно правителство. Постигнато беше политическо споразумение между СДС и БСП за национално съгласие.

То имаше за цел да формира правителство на националното спасение от двете основни конфронтиращи се политически сили. По решение на Координационния съвет (КС) на СДС
синята група се водеше от д-р Дертлиев.

Моето име фигурираше във всички варианти, които се обсъждаха за новото правителство. Дълги и драматични преговори бяха.

Групата на комунистите водеше Александър Лилов. Полека-лека се стигна до някакъв поносим състав на бъдещия кабинет. През цялото време участвах като предложен министър в правителството от името на СДС. И д-р Дертлиев защитаваше тази позиция. Веднага след съставянето на правителството на третия или четвъртия ден той ме изключи от БСДП.

- Преди това не ви ли казваше, че не иска да влезете в правителството?

- Не. Въобще не е имало такъв разговор. Той води преговорите за правителството, съгласява се със състава му, в който съм и аз, и след това ме изключва от партията. Този парадокс не мога да го приема и не мога да го преживея. Аз не бях уведомен, научих, че съм изключен, от вестниците, които четях в колата на път за Министерския съвет. Много тежко го преживях, защото това е политически удар, който не можеш да отразиш. Нататък вече много неща пред мене бяха с повишена трудност.

- Как реагираха членовете на БСДП на вашето изключване?

- Преди да излезе решението, никой не се обади поне да подскаже какво ми се готви. След това обаче много хора искаха среща с мен, за да обясня какви са ми политическите различия с д-р Дертлиев. И това вървеше месеци по различни клубове. Но тайно от Кайзера. Той пращаше свои агенти и настъпи една такава криминална история... (Смее се.)

- В кабинета "Попов" вие бяхте министър на индустрията, търговията и услугите. С какво започнахте най-напред?

- С най-тежките проблеми. Пред мен те бяха още по-големи, защото буквално трябваше да закрия три министерства и Комитета за планиране. Имаше много специалисти, трябваше да им се направи подбор. Отпадналите отиваха на улицата.

Тръгвам сам след решението на Народното събрание и положената клетва и отивам пред сградата, която тогава най ми харесваше и която беше най-близко до финансовото министерство, тоест до Костов.

- Защо ви е трябвало да сте близко до Костов?

- Тогава двамата с него бяхме изключително свързани - и идейно, и приятелски, и т.н. Та отивам в сградата на ул. "Славянска", тогава там беше Министерството на машиностроенето.

Милиционерът на пропуска ме спира с въпроса: "Вие къде?" Чудих се, чудих се какво да му отговоря и накрая казах: "Виж какво, момче. Аз съм твоят нов министър. Недей да започваме с лошо..." Момчето направо щеше да падне от изненада. Похвалих го, че си върши добре работата, качвам се по едни пусти стъпала и коридори. В кабинета на министъра никой не ме посреща, никой не демонстрира елементарно джентълменско отношение.

- Какво направихте най-напред?

- Смених двете секретарки и деловодството. Започнах да си формирам ръководния състав на министерството. Познавах някои от хората там, но по-важно беше да направя екип от хора, които споделят моите ценности. Но това са битовизми. Първата работа на МС беше да научи от финансовия министър Иван Костов колко е държавният резерв.

- И колко беше той?

- 60 милиона!? Цялата държава беше оглозгана до 60 милиона, дори за аспирин нямаше. Направо ни се разтрепераха краката. А само преди година резервът е бил 2 милиарда. След обявения от Луканов мораториум по дълга бяхме в пълна изолация, никоя държава не искаше да преговаря с нас. Андрей Карлович, бог да го прости, беше наистина гениален злодей
и направи няколко абсолютно цинични неща. Бяха спрени доставките на мазут от Русия през януари 1991 г. Стотици детски градини, болници, училища останаха на студено. Невероятна история...

- И защо го направи?

- Трябваше да питате него... Моето обяснение е в неговата абсолютна жажда за власт. Той беше болезнено ревнив на тема власт. Всяко участие на други хора в нея за него беше посегателство. Луканов не се интересуваше толкова от парите. Политическата игра и властта бяха всичко за него. Трябва да признаем, че я играеше много добре, но... видяхме докъде стигна.

Започнах да правя реорганизации. Бяха закрити министерството на снабдяването, търговията, машиностроенето и Комитетът по планиране, прехвърлях хора... Някакъв ад! И това ставаше денонощно, нямахме никакво време.

Но най-важната задача беше да осигурим гориво. Срещнах се с руския посланик, един генерал от КГБ, и той каза, че по изключение неговата страна ще прати кораб с 50 000 тона мазут. Цяла седмица го товариха, цял месец пътуваше към България. Аз бодях на картата малки флагчета докъде е стигнал.

- Не потърсихте ли помощ и от други държави?

- Ще кажа нещо, което досега не съм споделял никъде. Обърнах се към няколко други посолства за помощ. До вечерта при мен дойде турският посланик Ялчън Орал с решение на правителството в Анкара да изпрати до края на седмицата 40 000 тона мазут.
И ги изпратиха до пристанище Бургас. Даже не постави въпроса за подписване на договора за разплащане. Бях изумен, никога няма да забравя постъпката му. Този мазут спаси тогава детските градини и болниците в най-тежкия момент. После и американците помогнаха и спасихме положението.