Трябва да се промени цикълът на избори

- Проф. Константинов, вие лансирахте тезата, че трябва да има промени в изборното законодателство?

- Моята теза е, че трябва да се премахне фиксираният брой депутатски мандати по избирателни райони, който се изчислява според населението, и да се въведат "плаващи мандати" - според броя на реално гласувалите. Това предложение е твърде радикално за нашата политическа класа и едва ли ще бъде прието.  От друга страна, времето до следващите редовни парламентарни избори се скъсява. Според мен те трябва да са на 7 юли догодина. Става дума, че поради сбърканата ни конституция изборите трябва да бъдат не по-малко от 4 години след следващите. Тъй като предишните бяха на 5 юли, следващата неделя е 7 юли. А и от средата на юли нататък и през август избори не се правят, защото хората са във ваканция. В тази връзка българската конституция трябва да се поправи в частта, касаеща изборите.

- Вие каква поправка предлагате?

- Говорим за 50-месечния цикъл на редовните избори. Той трябва да е на 48 месеца. Сега е изключително лошо и сбъркано изборната материя в конституцията. Цикълът трябва да бъде 48-месечен. Много лесно може да се поправи това, но никой не желае да го направи.

- Как може да се разреши проблемът с мъртвите души?

- В базата данни на ГРАО има информация и така могат да ще се надпишат 7 млн. плика до всички съществуващи по списък избиратели. Гражданите, ако решат - ще се регистрират. Да кажем, че това са 2 млн. души. Само с техните имена ще бъдат направени избирателни списъци. Ако в деня на изборите някой, който не се е записал предварително, иска да гласува, отива в секцията и на база на личната си карта, че има право да гласува там, комисията го дописва. В края на изборния ден ще разполагаме, условно казано, с 3 млн. 500 хил. имена. Списъците за следващите избори ще ги отпечатаме с тези 3 млн. 500 хил. Така ще имаме актуализиран списък с избиратели, които активно са се регистрирали и желаят да участват в гласуването.

- Продължаваме само да говорим за интернет гласуване, а не го осъществяваме. Защо се плашат политиците от това?

- Плашат се червените, защото  техният електорат не се увеличава чрез електронно гласуване. Следователно, ще намалят своята относителна тежест и затова те са категорично против електронното гласуване. Разбира се, те ще посочат друга причина, да речем опасността от контролиран вот. И на Запад, където е въведено електронно гласуване, също има контролиран вот. Хората са преценили, че е по-добре да дадат възможност на много голяма група хора, които иначе няма да гласуват, и да рискуват с контролирания вот.

- Навлязохме ли вече  сериозно в кампанията за следващите парламентарни избори?- Нека да припомним едно старо правило: кампанията за новите избори започна в деня, в който се научават резултатите от старите. Така че ,ако искате да бъдем точни, на 6 юли 2009 г. започна кампанията за изборите на 7 юли 2013 г.

- Как изглеждат основните играчи на политическото поле?

- ГЕРБ води почти двойно на БСП. А вдясно се надявам нещо да се случи, защото в момента е мрак и ужас. Нещата са много прости. В България има 800 000 десни избиратели. В момента максимум изкарват 200 000. Да бъдат така добри бъдещите десни лидери да престанат да гледат в пъповете си. Да започнат да се занимават с проблемите на хората. И да си върнат избирателите. СДС може да е трета политическа сила. Десните трябва догодина да влязат с 40-50 депутати и да търсят връщане на старата слава. Това трябва да е целта на десните. А не да вкарат 10-15 души от ръководството. Това мен не ме вдъхновява изобщо

.- Проф. Константинов, играните комбинации от последния тираж на спортния тотализатор  са 3 553 466, като са покрити 25,41% от всички възможни 13 983 816 комбинации, като 19,11% бяха неповтарящи се. Колко са се увеличили от това шансовете за улучване на печелившата шестица?

- Шансът един четворен фиш да удари джакпота е едно към три милиона и половина. Защото една комбинация е едно на 14 милиона. Това е индивидуален шанс, който не зависи колко е джакпотът, нито колко участници играят. Другият въпрос е шансът да падне джакпотът. Той зависи от броя на подадените фишове. Не знам точно каква е динамиката на подадените фишове в момента, но шансът да падне е до 25 на сто. В зависимост от това дали истерията се разгаря, или прегаря. Грубо казано, между 20 и 25% е шансът да падне джакпотът в поредния тираж . И зависи единствено и само от подадените комбинации. И накрая третият въпрос е какво е т.нар. математическо очакване на един човек, който си пуска четворен фиш. Отговорът е много прост – математическото очакване на човек, който си пуска четворен фиш, е 2,40 лв. Защо? При джакпот от 8 милиона и половина и възможностите, за които вече говорихме, това, което можете  да очаквате, е 60 стотинки.  Това означава, че всяка комбинация ви връща 60 стотинки, но за нея плащате 79 стотинки. Ако джакпотът мине 10 милиона лева, ще стане неизгодно всеки да пуска фиш, защото средното очакване ще надвиши, това, което всеки от играещите влага. Значи влагате 2,80, връщате си 2,40 средно.

- Предишният тираж имаше лек отлив. Вие имате ли съмнение за това, че може да има различни топки? Има ли място за съмнение за манипулация на тиражите?- Място за съмнение за манипулация на тиражите на Спортния тотализатор няма. Но това не пречи да има отлив на интереса от страна на играещите тото. Има си българи, които са убедени винаги, че ги лъжат. Колкото и да ги убеждават в противното, те са предубедени и не могат да повярват в действителното състояние на нещата. Аз лично не смятам, че Българският спортен тотализатор лъже.

- След като е ясно дали е паднал джакпотът 10 минути след тегленето на тиража, има ли математическа или техническа възможност да се изчисли кои числа не трябва да бъдат изтеглени, за да остане той?

- Разбира се, преди тегленето на тиража, ако се превъртят всички комбинации, ще е ясно 95% кои са играни.

- Хората, които играят хазарт, като че ли са доста сантиментално обвързани с дадени числа. Това добре ли е?

- При една чисто случайна игра никакви емоционални обвързаности не играят, не могат да проработят. Човек обаче помни положителните примери и моменти в живота си, колкото и малко да са те, а забравя многобройните неудачи. Например веднъж сте играли с рождените дни на свои близки и сте уцелили, и после цял живот го разправяте колко е добре да се играе така. А това, че във всички останали случаи сте губили, услужливо го забравяте. Така че човек има свойството да помни нещата, които потвърждават собствените му хипотези за живота. А другите отхвърля. Математически погледнато, не е много добре да се играе само с рождените дни, защото по този начин комбинациите се събират до 31 само. Но не се отнася до джакпота. Това е неудачна тактика да се играе до 31, когато играете за тройки, четворки и петици. Защото, ако те се паднат, те ще се разделят между много играчи. Т.е. вие трябва да играете и с други числа, за да се паднат на по-малко хора. Става дума за случаите, когато играете срещу останалите участници. При джакпота вие играете срещу тотото.