Регламентът в закона превръща допитванията до народа в оръжие на партиите, а не в инструмент на гражданското общество

Ако има някаква полза от референдума за АЕЦ "Белене", то тя се състои в обстоятелството, че новият закон за референдумите бе приведен в действие. И се видя, че в него има някои доста сериозни несъвършенства, които ще е добре да бъдат поправени. Преди инициативата за АЕЦ "Белене" имаше и други подобни начинания. От тях също се разбра за някои несъвършенства на закона, но сега за пръв път инициатива за допитване до народа стигна до толкова далечен етап. Провеждането на самия референдум на 27 януари, вероятно също ще разкрие дефекти в регламента и процедурите.
Първият сериозен пропуск в закона бе липсата на записан срок, в който ГРАО е длъжна да провери постъпилите подписки. Този пропуск вече беше запълнен. Досегашните инициативи за референдуми разкриха и други пропуски от техническо естество. Те със сигурност са важни и на тях би трябвало да им се обърне внимание, тъй като дават възможност на държавната власт за злоупотреби.
Най-същественият дефект на закона обаче е, че неговите текстове на практика подменят смисъла на референдума. Допитванията до народа би трябвало да са най-силният инструмент на гражданското общество. Вместо това обаче у нас те са по-скоро още една възможност за партиите и политиците да обслужат свои конюнктурни цели. И никак не е случаен фактът, че всички инициативи за референдум досега бяха свързани с идеи, за които една или друга партия отдавна се бори - "Атака" искаше да се свалят новините на турски език по БНТ; БСП настоява да продължи строителството на АЕЦ "Белене" и т.н. Текстовете на закона са така записани, че инициирането на национален референдум, който да е задължителен за парламента, е по силите само на партиите. И то на най-големите от тях - като БСП и вероятно ГЕРБ, които имат свои структури в цялата страна. Дори по-малки партии като "Атака" и ВМРО не успяха да съберат 500 000 подписа за 3 месеца, каквото е изискването на закона. За да бъде свикването на референдум по силите на някоя неправителствена организация например, би трябвало изискванията за това поне малко да се либерализират. Най-безболезнено това би могло да се случи, ако се увеличи срокът, в който трябва да се съберат подписите на 5 или 6 месеца. В закона има достатъчно бариери, които до голяма степен са гаранция срещу злоупотреби - 500 000 редовни подписа, изискване в допитването е да са участвали поне толкова избиратели, колкото са били те на последните парламентарни избори и т.н.
Би било много практично, ако се запише, че референдуми се провеждат заедно с първите национални избори, които предстоят. Така не само ще се спестят пари, но и ще се осигури реална възможност за достатъчно голяма представителност на допитването. Според сегашния регламент, ако в референдумът не се включат достатъчно избиратели, може само да се гадае дали те са проявили нехайство, или са отстоявали своята гражданска позиция с евентуално неучастие в допитването. Докато ако референдумът е заедно с избори и в него не се включат достатъчно хора, ще е сигурно, че те не са участвали в него заради вътрешно убеждение, че съответната тема не е подходяща за референдум или по някаква друга причина. А това вече ще е активна позиция и ще бъде важна индикация за обществените настроения. При последните президентски избори в САЩ освен за държавен глава избирателите дадоха своя глас и на 180 референдума по различни въпроси. Така се прави по света - сливат се референдуми с национални избори.
Равносметката от закона и досегашната практика в областта на референдумите у нас е, че ще изтече много вода, преди да има допитване до народа по някои наистина важен обществен въпрос. В България има много такива въпроси, които биха могли да се подложат на референдум. Като например "за" или "против" плоския данък, "за" или "против" мажоритарен вот и т.н. Има един куп належащи промени в Конституцията, свързани най-вече със съдебната реформа, които биха могли да бъдат подкрепени и чрез референдум. Политиците обаче нямат никакво намерение да инициират подобни допитвания, тъй като те биха могли да променят кардинално така удобното за тях статукво. А гражданските организации засега нямат никакъв шанс да предизвикат национален референдум.