Как един вход в столичен блок претвори думите в дела

Рано сутринта в четвъртък, хората все още пият кафето си, а други още спят, докато аз трескаво обикалям с телефона си вход на блок 334 в столичния квартал "Младост" и снимам ли, снимам.

Още снощи си го набелязах, до късни доби пред него имаше хора и трескаво мъкнеха плочки, размятаха кирки, бъркаха цимент.

За кратко се загледах и реших, че сутринта ще намина да видя какво толкова правят.

Снощи гледката много ми напомни за онези ленински съботници по времето на комунизма, в които половин България се изсипваше с мотички и кофи с вар из паркове и градини, за да светне социалистическата ни родина.

Само че сега времената са други, а и тогава имаше цели ОФ отдели, които стройно разлепваха карирани листа по входовете, че след дни трябва да претворим думите в дела.

23 години по-късно, без никой да ги кара, хората от този вход сами са решили да го облагородят.

Още си личи пресният цимент по плочките, които до късно снощи са били поставяни, направена е рампа за детски колички и инвалиди, широки стълби за бабите и дядовците. Направо разкош, човек да им завиди на усърдието и хъса.

"Работа има колкото щеш", пошегува се тази сутрин човек от входа, видял ме да снимам направеното от тях.

"Е, има още работа, но никой не ни гони, пък и смениха прогнозата за времето, така че събота и неделя, ако даде Господ, ще довършим започнатото. Навремето строихме социализма, а сега го отремонтираме", пошегува се той.

"Цветята в градинката вече увяхнаха, но ако дойдете пролетта ще ги видите, слагаме им и табелки: Ние сме ваши, не ни късайте!", допълни човекът и със забързана крачка се качи в колата си, явно закъсняваше за работа.

Аз обаче поостанах още малко и се размечтах, че трябват много малко усилия, за да заживеем нормално  – малко идеи, не без пари разбира се, и желание да си заобиколен, не само от панели и мрачни лица.