В съблекалнята на Фулъм никога не е имало звезди до влизането на Митко

Димитър Бербатов има талант и е наясно, че лекотата, с която играе, му придава много хладнокръвен образ, пише Sportline.bg. Не че той не си дава зор, просто не му личи. Нападателят на Фулъм е неконфликтният герой, футболистът, който преминава през кръв и мълнии по време на кариерата си във Висшата лига. За него играчите, които дават 110% от себе си, са загубеняци. Неговата игра се определя от чистото качество, коментира Дейвид Хитнер.

Във всеки футболен фен има част, която обича Бербатов, дори и тези на Тотнъм, които се почувстваха предадени през 2008 г., когато българинът стана рекордният трансфер на Манчестър Юнайтед. А в момента няма фен на Фулъм, който да не е влюбен в него. И ако трансферът му за 5 млн. от Юнайтед в последния момент, е накарал всички привърженици на лондонския клуб да мечтаят, то поне до момента реалността надминава очакванията.

Фулъм няма загуба 6 мача с Бербатов като титуляр. С негова помощ отборът се установи като втория тим с най-много голове във Висшата лига. Бербатов има на сметката си вече 5 гола, но по-важното е, че той вдъхна чувство за стил и амбиция на "Крейвън Котидж".

Всичко това се видя при равенството 3:3 срещу Арсенал, когато Фулъм обърна мача от 0:2 до 3:2, но в крайна сметка резултатът бе изравнен. Играта на Бербатов беше повратлива и хармонична, всяко негово докосване беше като тържествен удар на барабани. Всичко се получаваше в мача за българина и той беше постоянна заплаха за своите противници. Защитниците на Арсенал се страхуваха да му влизат, за да не изглеждат като глупаци след някой финт, а вратарят Вито Маноне дори не посмя да плонжира за дузпата му. Ударът бе прецизен до хирургическа точност, абсолютно неспасяем. Това беше вторият му гол в мача.

Самоувереността на Бербатов от доста време е преминала границата на арогантността и никой не смее да прекъсне неговия меден месец във Фулъм.

В едно отношение Бербатов е лесна мишена. В живота му извън терена криенето по сенчести места е ключова част. Но от друга страна, може би е умно да си по-внимателен. Винаги се е твърдяло, че в съблекалнята на Фулъм няма звезди, но това се промени с идването на Бербатов. 31-годишният нападател е най-големият трансфер в историята на клуба. Българинът отговори перфектно на сарказма и критиките. Сложете го на пиедестал и той ще бъде неуловим.

Бербатов често дава вид, че е прекалено готин, за да говори, с когото и да е. Той не свивка пресконференции. Запитванията за интервюта събират прах още от времето му в Тотнъм. И дори той не крие презрението си към Туитър, където мнозинството от футболистите във Висшата лига прекарват голяма част от времето си. Вратарят на Фулъм Дейвид Стокдейл разкри фалшив профил на Бербатов в социалната мрежа.

Бербатов е "тих", откакто премина във Фулъм, твърди съотборникът му Крис Беърд.

"Той е тих човек - твърди Беърд. - Но на терена е много умен. Неговият опит наистина ни помага много, особено на по-младите играчи. Той е футболист от много висока класа. Дайте му топка и бъдете сигурни, че ще измисли нещо специално".

Една история от време му в Тотнъм събира на едно място неговите възможности и описва личността му. Джейми О'Хара, който в момента играе в Уулвърхемптън, си спомня, как Бербатов е бил с топката на около 30 м от него с гръб по време на една тренировка. "Аз започнах да му викам да ми подаде - разказва О'Хара. - Берба само надникна през рамо и без да гледа, ми даде пас по конец точно на крака ми. След тренировката той само ми каза: "Аз знам къде си, няма нужда да ми викаш".

От тренировъчната база на Шпорите, през Карингтън, до Мотспър Парк, Бербатов навсякъде блести на тренировките. Един от най-големите му провали в Юнайтед беше, че не можа да демонстрира постоянно своя гений в мачовете. Той дори беше смятан за примадона, труден и отдръпнат характер. Талантът му никога не е бил под въпрос, но Бербатов винаги е бил критикуван, че не успя да се впише в Манчестър Юнайтед.

Това, че той изкара 4 години в клуба, изненада много хора, но това доказва търпението на сър Алекс Фъргюсън да го изведе на преден план в отбора. С пристигането на Димитър Бербатов в Юнайтед много хора видяха новия Ерик Кантона в българина, но в крайна сметка очакванията им не се оправдаха.

Алекс Фъргюсън предпочете да включи Майкъл Оуен в състава за финала на Шампионската лига през 2011 г., което беше силен удар по българина. През последния си сезон на "Олд Трафорд" Бербатов изкара по-голямата част от мачовете на скамейката. Но в съзнанието на феновете ще се запомни краят на мача срещу Лийдс за Купата на лигата, когато Бербатов игра като централен защитник, напомняйки на Франц Бекенбауер. Бербатов прави нещата по свой начин и дори Фъргюсън не успя да го промени.

Целта му в Тотнъм беше очевидна. Дяволът с лице на ангел, както го наричат в бившия му клуб Байер Л, винаги е виждал Шпорите като стъпало към по-голям клуб. И начинът, по който отиде в Юнайтед, остави горчив вкус.

Личността на Бербатов се приема като мрачна и сложна.

Един служител твърди, че винаги се храни в столовата с пластмасова вилица и нож. И какво от това? Бербатов не се интересува какво мислят другите, което дори от една страна може да се приеме като мързел, който съпровожда цялата му кариера. Но критиците са хора, които работят зад бюро. По часови график, непушачи. Те не го разбират. Кофи пролята пот не значат добро представяне. Мениджърът на Фулъм Мартин Йол, който работи с него в Тотнъм, го разбира.

"Какво искате? - пита Йол. - Играч без качества, който се труди много? Или играч с качества, който върши много работа?"

Йол постави Брайън Руис зад Бербатов срещу Арсенал и футболистът от Коста Рика също беше много впечатляващ. Това е заслуга на мениджъра. Забравете фалшивите деветки. Това беше неочаквано партньорство в атака, но сработи превъзходно.

Първите дни на Бербатов във Фулъм няма как да бъдат по-вълнуващи.