Определянето на донорите и реципиентите внася известен хаос

Твърди се, че американският икономист и Нобелов лауреат Милтън Фридмън е автор на сентенцията „Каквото и да се говори, става дума за пари”. И ако това е така в обикновения живот, то какво остава за света на световните и европейските финанси? Отскоро сме свидетели на поредната битка за бюджета на Европейския съюз, който се определя от два важни документа: договора от Маастрихт за създаването и договора от Лисабон за функционирането на ЕС. И понеже става въпрос за много пари, битката не е обикновена битка, а сражение. За какво все пак става въпрос?

Бюджетът на ЕС е 142 милиарда евро за 2011 г. и 147,2 милиарда за 2012 г., като увеличението е 3.7%. Тази сума е 1.1% от цялото богатство, генерирано от държавите членки на ЕС през годината. Бюджетът за всяка година е част от седемгодишната финансова рамка за периода 2007-2013 г. По идея тези средства трябва да се изхарчат за подобряване на живота на европейските граждани и региони, като се насочват към онези социални групи и географски общности, които са в неблагоприятно положение. Друга основна цел на бюджета е да създава растеж и заетост.

Приходите в бюджета идват от мита върху стоките, внесени от страни извън ЕС, от отчисления от ДДС и от индивидуални вноски на държавите членки. Именно тези вноски  

формират лъвската част от приходите Разходите пък са за повишаване на конкурентоспособността (тук успехите са повече от скромни в сравнение със САЩ и Далечния изток), подпомагане на бедните региони и на фермерите, екология, борба с престъпността и помощи за държави извън ЕС. Дават се и пари за научна и развойна дейност главно в информационните технологии, био­ и нанотехнологиите и космическите изследвания. Около 6% от бюджета са разходите за административното управление.

Механизмът за формиране и управление е демократичен или поне би трябвало да бъде. Бюджетът се предлага от Европейската комисия, а Европейският парламент и Съветът на Европа одобряват разходните му пера. Изпълнението на бюджета се контролира от Европейската сметна палата.

Такива са формалните параметри на бюджета на ЕС. Зад тях обаче се крият драми и борби, които не винаги се развиват по най-добрите правила на демокрацията. След задкулисни борби и натиск някои страни са си извоювали отстъпки при внасяне на дължимите вноски към бюджета. Така например Великобритания получава обратно 2/3 от разликата  

между своята вноска и получените обратно пари за бедните британски региони ­ една не малка сума, възлизаща на 4-5 милиарда евро годишно. Други държави, получаващи отстъпки, са Холандия, Швеция, Австрия и даже локомотивът на Европа – Германия.

Най-големи са разправиите по това кой колко дава или получава, т.е. кой е нетен вносител или нетен получател на средства от европейския бюджет. Начините за определяне на донорите и реципиентите са различни и това внася известен хаос. Например най-голям абсолютен нетен донор е Германия, която внася почти 9 милиарда евро, а най-голям относителен (спрямо брутния вътрешен продукт на страната) донор е Дания, която внася 0.53% от своя БВП.

Дания е и най-голям донор  на глава от населението с цели 211 евро. 

Други големи абсолютни вносители са Франция, Италия и Великобритания, а големи относителни (като процент от БВП) вносители са Италия, Германия и Финландия. Логично големи вносители на глава от населението са Финландия, Германия и Италия.

На другия полюс са получателите. Най-голям получател в процент от БВП е Литва с 5.33%, следвана от Естония (4.02%), Люксембург (3.05%) и Унгария (2.68%).

Тези числа са скучни, но доста поучителни. Ако потърсим кой е най-големият получател на средства на глава от населението виждаме, че това е Люксембург с невъобразимите 2364 евро, следван от Литва с 438 и Естония с 416. „Навикваната” напоследък Гърция е на четвърто място със „само” 267 евро на човек годишно. Изброените данни далеч не са забавно четиво

Те показват огромни различия и нещо фундаментално сбъркано в осъществяването на общата финансова политика в рамките на ЕС. Не напразно в последно време еврото губи позиции както спрямо долара, така и спрямо другите водещи валути. И това е въпреки необузданото печатане на пари в САЩ, което нежно се нарича „количествено улеснение”. Истината, че печатарките се въртят с бясна скорост не само в САЩ, а и в Европа и Азия. За този процес си има един прост измерител и той е цената на златото. Неправилно се казва, че тази цена расте. В действителност обезценяват се книжните и виртуалните пари и всичките други финансови боклуци.

Разбира се, не е само златото. Наскоро Международният валутен фонд предрече до 14-кратно нарастване на цените на горивата. Но и само трикратно да е то е ясно, че скоро ни предстои да живеем в един съвсем различен свят, в който днешните битки за европейския бюджет ще са нещо като детска приказка. Дано в този нов свят намерим път за оцеляване. Или нека поне някои от нас го намерят този път.