Детската железница на Младежкия хълм в Пловдив чака нов акумулатор

Тук е по-приятно да се работи отколкото с истинските влакове. Това споделя Рангел Човалски - ръководител на детската железница. Бившият ЖП диспечер с 35 години стаж заел поста този април, след като неговият предшественик се пенсионирал. За няколко месеца обаче детската радост е заразила възрастния мъж.

Децата идват с огромен интерес, особено момчетата. Снимат се с локомотива. Има няколко малки фуражки и сигнални инструменти, които хлапетата с готовност нахлупват за снимка, усмихнати до уши. Някои с голям интерес се качват на локомотива, в машината обаче изведнъж ги хваща страх и почват да плачат. Други ни наблюдават как си свирим и подаваме сигнали, все пак всички тук сме опитни железничари. Малките обаче набързо разучават системата и ни имитират с вещина, разказва бай Рангел.

По думите му голям мерак показват и тийнейджърите. Ученици от горните класове редовно обсаждат влакчето след часовете. Идват много влюбени младежи. Наскоро дори се качила холандска  двойка. Щом стигнали до последната гара обаче, те тръгнали да се катерят нагоре по Младежкия хълм. Казаха нещо и потеглиха. Не можахме да ги убедим. Влакът се върна без тях, а те къде отидоха – не знам, казва с усмивка бай Рангел.

По-голям наплив естествено има в почивните дни. Това обаче понякога докарва техниката на лимита на нейните възможности. Акумулаторът е предвиден за 6 курса дневно, но се случва броят им да стигне до 7 и дори 8. В бюджета на железницата за идната година са заложени пари за нова батерия, която да замени сегашната. Акумулаторът не е сменян откакто беше подновена дейността на железницата през 2007 г. Той вече е на 5 години и е доста амортизиран. Произвеждат ги само на едно място – в Търговище и струват близо 20 000 лева, споделя бай Рангел.

Жепеецът говори с възхита за машината. Тя е произведена тук - в пловдивското депо. Локомотивът е направен от съединени кабини на камиони Барказ. Рамата и всичко останало са специална изработка. Като истински пътнически влак е. Системата е същата – компресори, спирачки, манометри, радиоуредба, по която се указват спирките, светлини… Няма само аварийна спирачка във вагоните. Има обаче сигнална уредба, с която пътниците могат да се свържат с машиниста при нужда. Иначе вагоните са абсолютно обезопасени – имат пожарогасители, а при потегляне вратите се заключват отвън. Сигурността е близо 100% за разлика от другаде, хвали се бай Рангел.

Той споделя, че е участвал още в строежа на линията – на доброволни начала. После е водил дъщеря си, а се надява някой ден и внуците му да се радват на влакчето. Лаик не би се справил с поддръжката на машината, категоричен е той. Пътят се обхожда всяка сутрин за оглед, от началната точка – гара Пионер, до последната – гара Панорама. Според зимното разписание първият курс тръгва в 10:30. Следващите са в 11:30, 12:15, 14:30, 15:30 и 16:30.  Трите вагона побират по 18 пътници, последното купе обаче е запазено за началник влака, който отговаря за ръчната спирачка, тъй като наклона нагоре става голям. Така максимумът на пасажерите е 52. Понякога дори стават скандали, кой да се качи. Затова от железницата вече има телефон за резервации – 0878 924 420. Нa него най-големите ентусиасти могат да си запазят места. Продължителността на една обиколка е 25 минути, а цената на билета за малки и големи е левче.

През зимата посетителите намаляват. Затова в някои дни се правят само по 3-4 курса. Дори да остане само едно дете обаче ЖП ветераните не го разочароват. В края на работния ден те го качват до тунела, където машината нощем „спи” или пък зарежда своя акумулатор – въпрос на гледна точка.

Малките винаги трябва да са с придружител и мнозина по-едри татковци се плашат от вида на миниатюрните вагони. Кабинките обаче са по-големи отколкото изглеждат на първи поглед. Дори и 140 килограмови мъже се побират в детските купета. Няма проблем – малки, големи - нека заповядат, казва бай Рангел на изпроводяк.