Партиите не печелят от послушен съд

Най-доброто от печата

17-11-2012, 07:54

Снимка:

Пламен Стоименов

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

Конституционна криза има и тя е в институцията Конституционен съд

Г-н Ненков, защо се стигна до ситуацията от четвъртък с клетвата на Венета Марковска. Какво доведе до тази безпрецедентна криза?

- Първо да направя уговорка, че конституцията и законите не ми позволяват да взема предварително отношение по въпроси, свързани с факти и правни положения, които биха могли да бъдат предмет на едно бъдещо дело пред Конституционния съд (КС). Нека това да бъде ограничител на разговора ни. Иначе конституционна криза има и тя е в институцията Конституционен съд, без самите конституционни съдии да са виновни за създалото се положение. Проблемът е свързан с недовършване на процедурата по конституиране на новия състав на съда поради невстъпване на единия от членовете, определени от Народното събрание. Не споделям тезата, че КС може да работи и в намален състав. Законът съвсем ясно изисква първото заседание да се проведе след цялостното учредяване на съда. То се ръководи от най-възрастния съдия и на него трябва да бъде избран нов председател. Добре е, че предходният състав приключи по-голямата част от делата, което засега смекчава последиците от кризата. При всяко положение обаче институциите трябва възможно най-бързо да си свършат работата.

- Кой е виновен?

- Проблемът започна с това, че поначало Народното събрание забави избора на съдии, въпреки че - както повелява законът - още през юли т.г., 3 месеца преди 14 октомври - края на мандата на подлежащата на подмяна квота, е било уведомено от председателя на КС за започване на процедура по селекция на кандидатите и избор на новите членове. Очевидно тези 3 месеца са се оказали недостатъчни. Изборът беше осъществен доста по-късно. Моето категорично становище е, че това задължително трябваше да стане до 14 октомври. Стигна се до парадоксалното положение, когато дори и след провеждане на избора, в парламента продължиха разискванията по въпроси, свързани с установяване качествата на един от избраните. Това повече от очевидно трябваше да стане предварително. Така че най-важният извод от станалото е, че държавните институции, колкото и да са високопоставени в конституционната йерархия, трябва да си вършат работата по-добре, по-качествено. Аз за себе си имам и други заключения.

- Какви?

- И тази критична ситуация ще бъде преодоляна и ще остане в историята. Но ако наистина сме разумни хора, трябва да се учим от миналото и да не повтаряме грешките си. В условията на демокрация и плурализъм хората като мен, които временно заемат властнически позиции, са уязвими под натиска на формираното, включително и чрез медиите, обществено мнение. Те могат да се превърнат и в "жертви", ако кампанията срещу тях е основана на неверни, голословни твърдения. Като всички хора и властимащите грешат. Но когато бъдат обвинявани за едно или друго прегрешение, най-добрата им защита остава истината и само истината. Иначе като непосредствен свидетел на събитията признавам, че не изпитах удовлетворение, а по-скоро съчувствие за унизеното достойнство на колега, за чиито професионални и морални качества не мога да съм обективен съдник, тъй като не разполагам с цялата необходима информация.
По-малко грешки ще се правят, ако се преценяват хората, а не се стига до политически договорки. Мисля, че ще постъпим по-добре, ако, когато селектираме съдиите, независимо на кое ниво и къде, подхождаме към тях от гледна точка на техните действителни качества, а не от това дали ще бъдат угодни или неугодни някому, или послушни или непослушни. И самите политици нямат интерес от послушни съдии.

- Защо? Аз мисля, че имат.

- Една от ползите от кризата може да бъде за КС. Той ще бъде под едно много по-силно обществено наблюдение. Ако имаме достойнство като конституционни съдии, ние трябва да забравим кой ни е изпратил в КС. Тук не представляваме президента, Народното събрание, върховните съдилища, а себе си като защитници на конституцията и правата на хората. Тази кризисна ситуация би могла да помогне на съдиите в КС да имат самочувствието на мислещи юристи, които бранят конституционните повели, а не като хора, обвързани с онези, които са ги избрали или назначили. Колкото до въпроса ви защо подчиненият съд да е неизгоден за политиците, бих задал също въпрос, а защо досега всяка политическа сила, която се е представила успешно на изборите, обикновено губи следващите? И моят отговор е - защото управляващите се самозабравят, когато разчитат на послушна съдебна система и на послушен КС. Когато са спокойни, че "съдът е наш", те започват да правят сериозни бели. А обществото не забравя. Ако знаят, че съдът е независим от тях, управниците ще се въздържат да се поставят над конституцията и законите. Затова в техен интерес е съдиите да не бъдат техни послушници. Иначе съвсем логично губят следващата политическа битка за властта.

- Хубаво го казвате, но никога не се случва така. Вижте Висшия съдебен съвет, процедурата за избор на главен прокурор, на главен съдебен инспектор...

- Наистина това, което бих искал да видя с очите си, не се е случвало през годините, в които "правим" демокрация. Много лесно се сърдим на управниците, но ние ги избираме. Властимащите са еманация на обществото. А за да има съществена промяна, трябва да има критична маса от хора, които мислят по-различно. За съжаление още я няма, колкото и да ми е мъчно да го кажа.

- Има ли опити за политически натиск върху КС, който решава не едно щекотливо дело. Да вземем конфискацията, за която наскоро се произнесохте.

- Спрямо мен не е имало. Понякога може и да съм подозирал, че някой се среща с някого, че му се влияе по делата. Но е грозно един съдия от КС да изразява съмнения. Моята съвест е чиста.

- Ако се върнем на кризата, според вас парламентът ли забърка кашата, а не президентът като се обади по време на клетвата, както твърдят някои наблюдатели?

- Струва ми се, че Народното събрание имаше достатъчно време много по-перфектно да проведе процедурата по селекцията, по установяването на истината за необходимите високи нравствени и професионални качества на кандидатите преди избора. За да не се стигне до ситуацията от четвъртък, която в никакъв случай не говори добре за държавата ни. Фактически президентът задейства един краен механизъм за изход от създадената критична ситуация.

- Без значение коя партия е на власт, депутатите имат навика да попълват квотата си в КС в последния срок, че и след него.

- Мога само да предполагам защо. Вероятно политиците влизат в контакти, които не са публични, с цел да се споразумеят за постигане на определено мнозинство. Може би намеквате, че разполагам и с допълнителна информация по линия на сина ми, който е единственият политик, с когото съм в близки отношения. (Александър Ненков от ГЕРБ, б.а.) Тези теми обаче за нас са табу. Моят избор в КС от квотата на съдебната власт няма нищо общо с резултатите от последните парламентарни избори. Ние сме включени в различни институции, които трябва да защитават обществения интерес, но не споделяме как тези институциите работят за да изпълнят функциите си, колкото и да ви звучи невероятно.

- Преди малко говорихте за истината. Многото версии за "истина", които бяха поднесени от г-жа Венета Марковска всъщност не са ли в основата на скандала и кризата?

- Вероятно допринесоха. Гражданското общество не трябва да бъде подценявано. Основната защита е да кажеш истината. Дори и да си сбъркал. Когато не приемеш истината, каквато е, и се опиташ да се отклониш от нея, си уязвим. Не бих искал да коментирам конкретния случай, но първата ми реакция на това, че версиите се сменяха, бе, че тя направи грешка и подцени ситуацията. Създава се обществено недоверие, когато тезите се подменят. Има и обективни неща, които беше безсмислено да се отричат. Например, не виждам нещо толкова необичайно в това един зам.-председател на върховен съд да се срещне с един зам.-министър на вътрешните работи, за да изясни инцидент с участието на негов близък човек, стига целта да не е упражняване на неправомерен натиск.

- В контекста на истината какъв може да е изходът от кризата?

- Създава се опасност да нарушим първата ни уговорка. Аз имам мнение, но не бих го споделил. Няма безизходни ситуации. За това се изказаха сериозни конституционалисти. Ето и проф. Емилия Друмева, която доскоро беше наш колега, предположи възможното развитие. (Парламентът да отмени избора на Марковска, б.а.), но по този въпрос нека да замълча, защото актовете на парламента и президента, подлежат на контрола на КС. Смятам, че кризата ще се реши. По-важно е какви заключения ще бъдат направени.

- Говорейки за зависимостите, от които трябва да се пазят конституционните съдии, как се решава кой да е докладчик по дадено конституционно дело. В съдебната система поне на теория има електронно случайно разпределение на делата.

- За съжаление в Закона за КС не е предвидено случайното разпределение на делата. Те се разпределят от председателя на КС. Аз съм привърженик на случайния принцип, за да няма съмнения за това, че докладчикът би могъл да бъде подбран с оглед изхода на делото. Но обществото трябва да знае, че не докладчиците решават делата. Всеки съдия носи еднаква отговорност. След като някой е станал конституционен съдия, той не може да се извинява, че не познава определена материя. Правосъдието, включително и конституционното, трябва да се прави така, че не само да е добро само за себе си, но и на хората да е ясно, че се прави добре. А хората ще имат доверие в една институция, когато тя и външно демонстрира своята безпристрастност. Дразнил съм се, когато се обсъжда, че някакво дело ми е било възложено. Аз не съм си го избирал. Ако се прилага случайният принцип, съмненията върху личността на докладчика ще отпаднат.

Визитка

Румен Ненков е роден на 5 август 1953 г.

Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет през 1978 г.

Преминал е през всички нива в съдебната система - от младши до върховен съдия.
От 1997 до 2002 г. е шеф на Наказателното отделение на Върховния касационен съд, а от 2002 до 2009 г. е и заместник-председател на съда.

Избран за съдия в КС от Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд през 2009 г.



Снимка на Деня

Щрихи от Плевен