"Южен поток" е един много проблемен проект, той е и много скъп като цяло

Постигнатото като договореност с Русия за цената на газа на пръв поглед изглежда добър резултата за България. 20-процентното намаление на цената, ако се случи, го доближава до намаленията, които бяха направени за други големи европейски страни - между 20 и 30%. Така че в този сегмент на преговорите това е доста по-достоен резултат, отколкото краткосрочните 11%, които бяха подхвърлени на България преди няколко месеца.

Друг е въпросът в рамките на целия пакет, който се подписва заедно с "Южен поток", какви ще бъдат ползите и какви - проблемните зони за българския интерес. "Южен поток" е един много проблемен проект. Той е и много скъп като цяло, а отсечката на българска територия ще струва 3-3,5 милиарда евро. България не може да финансира своя дял от 50% и финансирането ще бъде направено от "Газпром". И тук се появяват няколко основни проблема.

Първо, изплащайки това финансиране на своя дял, колко години ще трябва България да го прави. Това зависи от две неща. Първо, от това колко ще са транзитните такси. Кой ще ги определя? Солидарно "Газпром" с българското правителство, или корпорацията сама ще определя тези такси.

Вторият въпрос е какви обеми газ ще бъдат транзитирани през България от тръбата на "Южен поток". Опитът сочи, че новите руски газови проекти като "Син поток" и "Северен поток" на практика работят със занижен капацитет - максимум 50%. Ако същият е случаят с "Южен поток", това ще удвои периода, през който България ще трябва да изплаща тези пари, т.е. няма да получава дивиденти от това, че през нейна територия преминава този голям инфраструктурен проект.

Проблемът не е за подценяване предвид обстоятелството, че сама по себе си
Русия очевидно не разполага с тези обеми от природен газ, които са достатъчни, за да запълнят капацитета на всички тези тръби, построени от "Газпром". Русия много разчита на това, че ще продължи да изкупува природния газ на бившите съветски републики от Каспийско - Средноазиатския регион - Азербейджан, Туркменистан, Узбекистан и Казахстан, за да може да реши два проблема:
- напълването на собствените си тръби и по този начин поддържане на руския газов монопол в снабдяването на Европа; и
- предотвратяването на такива освободени количества газ, които биха могли да направят икономически възможен проекта "Набуко". Защото той няма откъде другаде да вземе газ. Иран и Ирак заради проблеми на сигурността засега са нереалистични варианти за донори на газ. Остава Азербайджан и Централна Азия. Азербайджан обаче няма достатъчно природен газ, за да напълни "Набуко". Освен това Азербайджан изпитва силен натиск от страна на Русия да продава нарастващи количества от своя газ на Русия. Азербайджан е зависим от Русия най-вече заради начина, по който ще се развиваконфликтът му с Армения за Нагорни Карабах.

Подобен натиск от страна на Русия се оказва и върху Туркменистан. Русия блокира по всякакъв начин възможността да се прокара газопровод по дъното на Каспийско море между Туркменистан и Азербайджан, който би разкрил възможността туркменски газ да потече по трасето на "Набуко".

Важно е да разберем, че от една страна, "Южен поток" представлява рисков проект за България от гледна точка на количествата, които ще бъдат транзитирани по тази тръба и оттам - размера на транзитните такси, които България ще получава. От друга страна, успехът на "Южен поток" е пряко свързан в една схема на игра с нулев резултат
с успеха на "Набуко". "Набуко" може да бъде успешен само тогава, когато определени количества бъдат отклонени от монополния път на руската газова магистрала към Европа и прокарани през алтернативната магистрала през Азербайджан и Турция.

Извън всяко съмнение е, че прокарването на "Южен поток" увеличава нашата енергийна зависимост от Русия. От друга страна обаче, наличието на подобен голям инфраструктурен проект на българска територия би могло да бъде и ресурс за българския национален интерес. Стига, разбира се, този интерес да бъде договорен, да можем да получаваме действително определени значими транзитни такси от протичането на декларираните проектни количества газ през тези тръби - 61-63 милиарда куб. м годишно.