Правнук на ген. Делов кръщава перничани

Най-доброто от печата

17-11-2012, 08:25

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

Александър сменил телевизията с расото веднага след 10 ноември

Генът на ген. Васил Делов отеква от европейските музикални сцени до една църква в Перник. Там служи последният останал у нас наследник на генерала - отец Александър Радославов. Неотдавна "Стандарт" разказа за други две от потомките на военачалника, освободил Кърджали - Надя, която учи на цигулка младите таланти на Дания, и сестрата на Александър Павлина, преподавател по пиано във Великобритания.

И тримата наследници с трепет следяха скандала около името на дядо им, който разедини кърджалийските общинари. И въздъхнаха с облекчение, когато държавата реши да го компенсира достойно - с орден "Стара планина".

"Последният Васил Делов от рода ни си отиде преди 10 г.", разказва отец Александър Радославов.

Срещаме се на "Красно село" - квартала, в който живее и от който редовно пътува до пернишкото Мошино, където служи в храма "Свети пророк Илия". Той още си спомня братовчеда Васил, който единствен е продължил името на генерала. Бил наследник на най-големия му син - Димитър, но останал бездетен и така сложил край на това разклонение на рода.
Александър и Васил имат сроден старт в кариерата - започнали са в телевизията. Васил Делов обаче още около 1969 г. си навлякъл проблеми с държавата, които го накарали да стегне куфарите и да емигрира във Франция. "Върна се обратно едва през 1986 г., но тогава вече се занимаваше с търговски сделки. Не знам дали си спомняте, тогава имаше едни телевизори "Респром". Та той беше търговски посредник и ги продаваше на различни африкански държави", спомня си Александър.

По-късно Делов-джуниър се захванал с внос на парфюмерия а след това се установил във Франция, където и починал. Александър предполага, че именно той е човекът, дал парите за паметната плоча на дядо си и нейната поддръжка. Самият Радославов решил да смени попрището с вятъра на промяната през 1990 г. Преди да сложи расото, той също работел в телевизията - първо като осветител, след това като звукооператор.

"Още през 1989 г. четях Свещеното писание, но не се канех да ставам свещеник. Не бях учил и в Семинарията", разказва той. После дошли времената, в които дежурни свещеници кръщаваха цели тълпи студенти с огромни легенди директно на стълбите на университета. Именно по това време Радославов решил да промени съдбата си и да се обърне към Бога - не този от легена, а истинския.
"По това време се запознах с хора, които учеха в Богословския факултет. Така се реших и аз да запиша богословие." По време на следването бил състудент с митрополит Николай
Пловдивски, чийто размах и амбиция и днес коментира с интерес.

"Той направи и църковна телевизия, и проповедите му са пропити от духа на църковното православие", разказва свещеникът. В допълнение - и заплатите в неговата епархия били по-високи, "докато мнозинството свещеници изнемогват с ниските си доходи или злоупотребяват с цените на частните служби, за да вържат двата края".

След завършването Радославов преподавал в Семинарията - по догматика и апологетика. През 1989 г. го ръкоположили за дякон, на следващата получил енория в Перник, където служи и до днес.

След земетресението е отслужвал водосвети на цели блокове, които успели да преодолеят изпитанието на разгневената земя и да си останат цели. Даже наскоро някои от обитателите им го търсили отново - да повтори службата, та да ги опази от злите сили.

"Хората, които идват на служби, водени от чисто религиозно чувство, са малко. Повечето прекрачват прага на храма предимно от някакви свои суеверни мотиви. А в Пернишко май суеверието е в повече отколкото другаде. За мен това е напаст - трудно е човек да се пребори с него." Хората често не разграничават суеверие от църковна норма, смята отецът. Искрено вярват, че спазват канона, а в действителност се придържат към измислици - особено по погребения и панихиди.

"Вярват например, че трябва да се отреже парче от платното, с което е покрит покойникът, за да бъде опазен от магии. Но какво да се чудим, като има повече врачки, отколкото свещеници." Някои от врачките дори стигнали дотам, че директно изпращали вярващите в храма с препоръка да им четат Киприяновата молитва за щяло и нещяло.

"Тя се чете в точно определени случаи. А не, както например е ставало - да дойде жена и да каже "Прочетете ми Киприяновата молитва, че не мога да се оженя", спомня си духовникът. Отец Александър следи обратите около избора на патриарх, които разклатиха Светия синод, с предпазлив интерес, както повечето наши отци. Според него обаче църквата вече едва ли е в състояние да се пребори с демоните на реалния свят.

"В тази безбожническа атмосфера, в която живеем, църквата е в принудителна изолация. Тя не може да направи много, тук не е като в Сърбия, където има мнозина вярващи. Можем да увеличим катехизацията сред православните, да приобщаваме младите, но повечето от тях идват в храма само по някакъв личен повод - сватба или кръщене".

Самият отец Александър разказва, че в неговия храм са кръстени може би най-много перничани, а самото кръщене е най-честият ритуал, за който се обръщат към него.