Държавници и баровци въртят метлата и белят картофи

16 ноември. Дворът на Зографския манастир е пълен с поклонници, дошли да отбележат пренасянето на мощите на свети Георги от мястото, където е бил измъчван, в Лида. Това e вторият храмов празник на българския манастир в Света гора, за който са дошли над 500 православни поклонници. Клепалата започват да бият. Хорът подхваща хвалебствени песнопения, камбаните бият и изпълват двора на зографската обител с тържественост. Всички погледи са отправени към входа на храмовата църква. Изнасят чудотворната икона на светеца, аравийската, и литийно шествие тръгва към отсрещния хълм, към параклиса на светеца.

На 6 май, когато почитаме паметта на светеца, и на 16 ноември, когато честваме преместването на мощите му, имаме благочестив обичай иконата да бъде носена от миряни и монаси", казва йеромонах Висарион. "Ако се помолиш от сърце, докато я носиш, "Свети Георги" ще ти помогне, ще чуе молитвата и ще я изпълни, стига тя да е за добро на хората и на самия човек, който се моли", добавя отецът.
Аравийската икона излиза от двора на зографската обител, прикрепяна от монах, а от двете страни - от миряни. Шествието тръгва по тясна, криволичеща пътека към параклиса. Настава суматоха. Всеки иска да понесе иконата и да отправи молитва. "Успокойте се, всички ще я носят", уверява монахът, който я придържа. Дошлите за пръв в Зограф обаче се притесняват, че няма да могат да се докоснат до светинята. "Други двама", извиква монахът и нови четири ръце поемат иконата, а двама мъже отправят молитви. "Падат се по около десет крачки на човек", продължава монахът, опитващ се да успокои напиращото множество.
Така шествието стига до крайната си цел, там, където някога е дошла самата икона. Песнопенията продължават, бие се камбаната и литията поема в обратната посока. До входа на Зограф всеки е носил иконата, отправил е своята молитва и почувствал успокоение. Празникът продължава с тържествена трапеза. Свещеникът влиза с икона на свети Георги, която се поставя на централно място. Чете се житието му, пеят се хвалебни песни, а накрая се раздава жито, върху което е бил изобразен ликът на свети Георги.
"Празничният цикъл започва още на предния ден с малка вечерня. Следва трапеза, а след това има среднощното бдение, което обикновено продължава цяла вечер и се свързват двете служби", разказва отец Гавраил.
Повечето от поклонниците не идват в Атон за първи път. Твърдят, че мястото ги пленява. В Зографския манастир възрастта, социалният статус и възможностите не са от значение. Всички се подчиняват на ежедневието на манастира и задоволяват духовния си глад. "Хората споделят, че мястото ги променя. Признават, че дори не могат да си обяснят как ги променя, но 90 на сто от тях се връщат", казва отец Гавраил. "Виждал съм как хора с високи ръководни функции, които влизат в манастира, се хващат за метлата и белят картофи. И това не ги унижава, а им създава вътрешна радост. Има хора, които дори издържат по 6 часа прави на службата", добавя отецът.
"Идвам тук за първи път, но ще се върна. Много съм впечатлен. Мястото е уникално и дава душевен покой", признава мъж от София. Следващият голям празник в Зограф е на 6 май