България е с най-влошени показатели на Балканите

Демографската криза е на път да се превърне в най-сериозния проблем за страната ни. Статистиката сочи, че България е с най-влошени показатели на Балканите и мерките за преодоляване на това трябва да са приоритет за институциите. В която и сфера да надникнем, ще видим, че картината не е никак розова. Това се дължи най-вече на ниската раждаемост. Не можем да отречем, че липсата на млади кадри е повсеместна. Застаряващото население е факт от години. Това проличава особено много в образованието и здравеопазването. В момента половината медици, които са около 30 000 по регистър, са в предпенсионна възраст, а 20 на сто са в пенсионна. От Българския лекарски съюз дори смятат, че след като на практика няма нови попълнения и всяка година страната ни напускат стотици обучени кадри, то след 7-8 години няма да има кой да лекува българите
Младите преподаватели в родните училища също се броят на пръсти. Едва 3% от педагозите са на възраст до 29 години. Специалистите са на мнение, че тенденцията е трайна и скоро няма да се подобри. Според Световната банка пък демографският проблем в страната ни е толкова сериозен, че до 2050 година работната сила у нас ще намалее наполовина. Това от своя страна ще има негативно отражение върху бюджета и ще натовари пенсионната система. Необходими са светкавични мерки в тази посока, като на първо място трябва да се обърне внимание на подобряването на бизнес климата у нас. Също така е от особено значение подпомагането на младите семейства, които да бъдат насърчавани да имат повече от едно дете. Наскоро проучване показа, че на всяко българче се раждат по три деца от малцинствата. Колкото и да ни е неприятно, трябва да си признаем, че отглеждането на деца на парче, с които се надяваш да изкараш дребни пари от социални помощи, е тенденция от години. Крайно време е
да се сложи край на тази порочна практика
Явно подходът с раздаването на помощи не е работещ и трябва да се помисли за нов модел. Може би някакви бонуси, с които българите да бъдат стимулирани да отглеждат повече деца, или пък по-строги критерии при раздаването на пари при ромите.
Застаряването на населението е проблем за целия Европейски съюз. Според прогнозите на експерти през 2020 година около 20 на сто от жителите на Стария континент ще бъдат на възраст над 60 години. През последното десетилетие има спад в раждаемостта във всички страни от общността, а броят на 30-годишните е намалял значително. Затова е необходимо и създаването на по-благоприятни условия за реализиране на младите хора на пазара на труда. И това се отнася за всички сфери. Страната ни има нужда от млади и квалифицирани кадри, които да бъдат стимулирани да се развиват и да останат в родината си.
Никой не отрича и не пренебрегва опита и потенциала на по-възрастните, които могат да предадат знанията си на новото поколение. Но е по-добре трудовият ни пазар да мотивира младите хора, отколкото той масово да бъде зает от служители в пенсионна възраст.
Застаряването на населението от своя страна ще доведе и до нарастването на разходите в здравеопазването, тъй като се очаква хората на над 80-годишна възраст да са най-растящата група в ЕС за в бъдеще. Според икономисти ще се увеличат и отпуснатите средства за образование. С оглед на застаряващото население ще е необходимо неговото
допълнително обучение и квалификация
Оказва се, че страната ни е на последно място в Европа по участие на възрастните хора в учене през целия живот. Негативните тенденции не са за подценяване, тъй като могат да изправят икономиката ни пред сериозни последици.
Справянето с демографските предизвикателства не е никак лесно, но трябва да бъде основен приоритет за всяка една страна от Европейския съюз. Истината е, че няма стълб в пенсионната система, който да не е засегнат от застаряването на населението на която и да е държава в света. Нека не подценяваме процесите. Ако за решаването на проблемите в един сектор са необходими месеци или година, то за промяна в демографските тенденции са необходими десетилетия. Нека не губим време.