Домът започва не от вратата на апартамента, а от пътеката към блока

По дългата пътека с кашпи, пълни с поувехнали цветя, вървя към единствения вход на блока. Посреща ме ведрият поздрав на портиера, а вътре - малко масичка с рекламни брошури, стелаж с вестници - стари и нови, кафемашина – модерна, овехтяла холна гарнитура и усмихнати репродукции по стените.

Интериорът малко навява на едни поотминали времена, но пък е спретнато, подредено и чисто.

Представяме Ви блок №4 в столичния квартал Дианабад. Едно 20-етажно село в софийски квартал. Село, но не като манталитет, а като бройка живущи, защото според данните на НСИ -  средностатистическото българско село има точно 402 души.

Блокът е на повече от 25 години - ЕПК. В годините след демокрацията, тъне в проблеми – липса на ток, вода, парно - поради купиша неплатени сметки, покривът тече, кражбите са всекидневие, бездомници и наркомани по етажите, кучета, плъхове, мръсотия... оправия никаква.

Събрали се и решили: избират си домсъвет. Започнали преговори с общината и доставчиците, изтеглили кредити, викнали съдия-изпълнители за некоректните платци, намерили майстори и доброволци, кой с каквото, а и както може. С годините затлачените проблеми открили своето решение.

И до ден-днешен Общото събрание на етажната собственост е като парламент – спорове, коментари и подмятания, но в крайна сметка реализират решения в обща полза. А и те са видни.

От години вратата на входа е ПВЦ, прозорците по стълбището – също, фоайетата боядисани и осветени, общите части са санирани. Като всеки блок обаче външният му вид е като черга – тук - санирано, там - не.

Покривът е ремонтиран, мазетата и стълбището прочистени, денонощно има портиери, нощем входът е осветен, а вратата - заключена. Чистачката почиства с препарати два пъти седмично. Е, случва се асансьорите да спрат, но ремонтната група се отзовава и до 2-3 часа движението е възстановено.

Помпената станция на парното е сменена, по вертикала повечето ВиК щрангове подменени, наскоро сменили и водосточните тръби на някои балкони.

Стане ли проблем в някой апартамент, съседите събират пари за генералното му решение.

Тук обаче най-голямата роля е на кмета, така му викат на домоуправителя. Снове, описва и знае болежките на всеки един в блока. А и само това работи - кмет на 20-етажното село в София.

Всеки месец събира по 7,50 от човек в блока, да има, че като изскочи нещо, парите да са налице, за да се отреагира мигновено.

Зимата наближава, а живеещите тук се шегуват, че снежинките се ловят още във въздуха – пътеките около блока се рият постоянно. Скоро ще сложат и коледната украса във входа, за да им е ведро и приятно.

А инак хората, които живеят в това 20-етажно село в София са средна ръка, всеки с колорита си; нови и стари собственици, обезщетени от съборените наоколо къщи, наематели; преподаватели, служители в държавни и частни фирми, културни дейци, пенсионери, безработни.

Всеки има своята история за разказване, но за това друг път. Сега обаче ще завърша със споделеното от един собственик: "Купих си апартамента заради вида на блока, защото домът ми започва не от вратата на апартамента, а от пътеката към блока!"