Апокалиптичен сценарий за бъдещето на Земята очерта в свой доклад Световната банка. Документът предупреждава за наводнения, суша, покачване на морското равнище заради промените в климата и глобалното затопляне с 4 градуса към 2060 г. и "водопад от катаклизми", който ще удари най-вече бедните страни. "Този свят ще бъде толкова различен от днешния, в който живеем, че е трудно да се опише", предупреди президентът на Световната банка Джим Йон Ким в увода към доклада, публикуван във Вашингтон, добавяйки, че "десетилетия развитие може да бъде сведено до нула". Документът напомня, че нито една страна не е имунизирана срещу промените в климата, ако няма промяна в сегашната политика на държавите по света. Базираната във Вашингтон международна финансова институция обобщава, че всички държави ще страдат от последиците от глобалното затопляне, но че най-бедните ще бъдат засегнати най-сериозно от очертаващия се недостиг на храна, покачване на морското равнище, циклони и суша. Банката е написала "черен" сценарий с повишаване на средната температура на Земята с цели 4 градуса по Целзий до 2060 г. и "водопад от катаклизми", с който съвсем не е сигурно, че планетата ще може да се справи. Най-тежко ще пострадат най-бедните и най-уязвимите, предупреждава докладът "Да намалим жегата", като прогнозира многобройни природни бедствия, хранителни кризи, недостиг на вода, по-конкретно в Източна Африка, Близкия изток и Южна Азия, голямо повишаване на детската смъртност в Африка южно от пустинята Сахара и нов пик в разпространението на някои заразни болести. При този по-горещ климат морското равнище ще се увеличи, а водата ще залее градове във Виетнам и Бангладеш. Недостигът на вода и намаляващото ниво на зърното ще увеличат още повече глада и бедността. Настъпващата жега ще порази големи райони от Близкия изток до САЩ. Възможно е най-високите температури през юли в средиземноморския район да бъдат с 9 градуса по-големи от настоящите и да се доближат до градусите в либийската пустиня. 
Комбинираният ефект от всички тези промени може да е още по-лош, тъй като ще се появят непредвидени последици, към които хората да не могат да се приспособят, предупреждава директорът на Института за климата в Потсдам Джон Шелнхубер, който е участвал в подготовката на документа. Той алармира също така, че в по-общ план промените в климата може се превърнат в "най-голямата заплаха за биоразнообразието". Световната банка призова правителствата по света да пренасочат колосалната сума от 1 трилион долара, която плащат общо сега за субсидии за изкопаеми горива, към "зелена" инфраструктура с цел намаляване на емисиите на парникови газове. При новия си президент Джим Йон Ким Световната банка, изглежда, заема по-енергично позиция за отчитане на промените в климата като фактор при развитието. 
"Никога няма да сложим край на бедността, ако не се заемем с промените в климата. Това е едно от най-големите предизвикателства пред социалната справедливост днес", предупреди Ким при представянето на доклада.  Според Световната банка при сегашното равнище на емисиите на парникови газове ще е невъзможно международната общност да спази своя ангажимент да не допусне повишаване на средната температура на Земята с повече от 2 градуса по Целзий спрямо нивата отпреди Индустриалната революция. Световната банка излезе с тези мрачни прогнози броени дни преди повече от 200 държави да се съберат на среща в катарската столица Доха между 26 ноември и 7 декември в опит да продължат изтичащото в края на годината действие на Протокола от Киото - сегашния международен план за намаляване на парниковите емисии на индустриализираните страни.
Промените в климата вече започнаха да се усещат - ледът в Арктика достигна рекордно ниски нива през септември, а рекордната жега удари места като САЩ и Русия, и то в много по-голяма степен от очакваното.