Водопроводчикът на Ректората колекционира стари табели и истории

Открай време слизането в подземия и лабиринти е дейност, гъделичкаща въображението. Дори и когато там няма Минотавър. В Алма матер има един човек, който познава терена отдолу като петте си пръста и държи ключа към старите му тайни. Той обаче не е историк, а водопроводчик.

Емил Миланов, който от 28 г. отговоря за ВиК поддръжката на Софийския университет, знае негови секрети, които сигурно и ректорът не познава. За да ги научиш обаче, трябва да слезеш заедно с него на Долната земя.

На входа на Долната земя ни посреща табелка "Затворено". Въпреки че самата врата, в която се помещава Емил, зее широко отворена. И по нищо не прилича на помещение за техническа поддръжка - е, освен по инструментите, присъстващи там. Конкурират ги обаче двете стени - едната със стари табелки от соца, а другата - със снимки на известни българи, подарени с автограф. "Брането на орехи строго забранено!" и "С кучета и велосипеди дотук!", предупреждава ни първата стена на Емо.

Почти очаквам да видя и предупреждение, че не бива да газя тревните площи, но вместо това ме изненадва заповед: "Гардеробът е задължителен!" и реклама "Английски оригинален насекомо-изтребител", последната от 1937 г.

Ако човек иска да разбере какви още стоки са били обект на реклама малко преди Втората световна война, редом с насекомоизтребителя се виждат още примуси, велосипеди и шмиргели. Почти конкурира колекцията на ректора проф. Иван Илчев, който също събира стари реклами отпреди войните.

Самият Емил започнал колекцията напълно случайно - първо намирал захвърлени табелки в самия университет. "Спалня номер 2" например открил в Богословския факултет. След време онези, които знаели за хобито му, сами започнали да му носят и други стари надписи, открити тук и там да прашасват в храма на знанието. Табелката за брането на орехи пък намерил захвърлена в канавка.

Най-сладката колекция на Емил обаче са историите за университетските потайности - на бас, че някои от тях не ги знаят и самите преподаватели. И ще бият и сюжетите на Емир Кустурица. "Повечето съм ги чувал от работниците, които са били преди мен в университета - например бай Васо, предишния парнаджия", разказва Емил.

Колкото куриозна, толкова и истинска например е историята на студент, минал в "нелегалност" след Пражката пролет, и преживял 6 г. в тунелите под Ректората. Когато дошла 1968 г. и нашите студенти, както навсякъде, решили да протестират. Поскандирали в двора в подкрепа на връстниците си в Чехословакия, повикали "Дубчек, Дубчек" - и полицията дошла да ги разгони, разказва Емил.

Един от протестиращите, смъртно уплашен, решил да се скрие в тунелите под Ректората, които са свързани с Мензата. Устроил си леговище в лабиринта и 6 г. живял, като пиел вода от крановете и си крадял храна от Мензата, когато там нямало никой. Едва през 1974 г. го намерили работници при някаква авария - брадясал, останал кожа и кости, жив Минотавър в оставка.

Отвели го при тогавашния шеф на техническата поддръжка - другаря Кайров, който тутакси звъннал в районното. Милиционерите прибрали "нелегалния", подържали го малко за поука, пък накрая го обръснали и го пуснали да си ходи по живо, по здраво, защото вече никой не го търсел. Бунтът му бил останал в историята, точно както и самата Пражка пролет.

Още по-куриозна е историята със "съкровището" на дядо Вазов, за което пък пострадал невинният бай Васо. През 1895 г. Патриархът на българската литература получил подарък - сребърна лира, обвита с лавров венец от злато, като на всяко миниатюрно листенце било написано едно от произведенията му - "Под игото", "Епопея на забравените". Сега въпросната лира се намира в музея на Вазов, но в началото била в частни ръце. По време на бомбардировките на столицата през 1944 г. изчезнала. И ето ти - през 1987 г. при някаква авария на парното в запушен комин намерили сандък, досущ като в стар приключенски роман.

Тогавашните наместници на Индиана Джоунс - работниците по поддръжката, отворили ковчежето и отвътре се показало кожено куфарче, тапицирано с плюш. А върху него - въпросната лира. Занесли я на същия другар Кайров, явно обречен да изиграе ключова роля в потайностите на университета и тяхната връзка с органите на реда. Тутакси в Алма матер пристигнали хора на ДС, които отвели бай Васо за разпит - "Къде си скрил златото на дядо Вазов?"

Подържали го три дни, спукали го от разпити. Накрая, слава Богу, повярвали, че не знае нищо за несметните съкровища на народния поет и го пуснали да си ходи. Самият Емил предполага, че най-вероятно някой е скрил куфарчето в Ректората преди бомбардировките, уверен, че никой няма да посмее да пусне бомба над университета. Е, посмели. Само че не избухнала. Паднала над самия централен корпус и изкривила конструкцията - Емил и досега може да покаже точното място. А лирата - вероятно този, който я е скрил, сам е пострадал от бомбардировките, и така и не се върнал да си я вземе. Или пък се е уплашил, че в годините на соца да държиш злато у дома може да ти навлече само неприятности. Така или иначе - лирата вече е в музея. А катакомбите чакат Емил да разкаже следващата история.