Властта седна върху бомбата "Гражданска конфискация"

Най-доброто от печата

21-11-2012, 06:30

Снимка:

НАП

Автор:

Bulgariautre

Всичко от Автора

Новият закон за отнемане на престъпното имущество влиза в сила въпреки всички "против"

58 народни представители от българския парламент са на път да създадат нов прецедент - дни след произнасянето на Конституционния съд по един закон те внасят ново искане срещу същия нормативен акт.

Става дума за народни представители от опозицията, които атакуват текстове от един от най-оспорваните нормативни актове в цялата история на българското законодателство - изцяло новия Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Нормативен акт, който влeзе в сила само преди няколко дни - на 19 ноември т.г.
Сега депутатите искат отмяна на малко текстове с твърденията, че така ще се оправят безумията в него.

Например разпоредбата, според която решенията на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс, т. е. пред административните съдилища, а искът на комисията за отнемане на самото имущество се разглежда от граждански съд.

Друг проблем, който повдигат депутатите, е кой може да е ответник в процеса. Определени текстове от сега действащия закон лишават от право на защита всички лица, засегнати от производството по отнемане на незаконно придобито имущество.

Народните представители искат не само лицата, а и членовете на семействата на лицата, чието имущество се иска да бъде отнето, да могат ефективно да се защитят в процеса - например съпруг, непълнолетни деца и лица, живеещи във фактическо съжителство.

КС вече се произнесе по този закон с решение от 13 октомври т. г., но оспорените в новото искане текстове не бяха включени в предходното искане, аргументират новото си искане депутатите от опозицията.

Всъщност с първото решение законът бе окастрен от КС заради разпоредби, противоречащи на конституцията. Висшите съдии отмениха 6 текста от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ). 

Може би мнозина си спомнят, че в нощта, в която бе приет окончателно от парламента този изцяло нов закон,  премиерът благодари на депутатите, че са го спасили от подаване на оставката. Въпросният нормативен акт и особено разпоредбите за т.нар. гражданска конфискация - възможност за отнемане на имущество, и без дори да има образувано наказателно производство, бяха приети основно под натиск от САЩ и Великобритания. На тези текстове държаха и още няколко големи страни - членки на ЕС, като Франция и Германия, независимо че самите те изобщо не познават института на гражданска конфискация.

КС обаче не отмени тези разпоредби и възможността за започване на процедура по отнемане на престъпно имущество, без да има наказателно производство, ще започне да действа. Затова пък висшите съдии махнаха като противоконституционен срока от 15 години назад, в който ще се извършва проверка на съответствието между имущество и доходи.

Обявена за противоконституционна бе и 15-годишната давност за извършване на проверка, 
която започва да тече от датата на придобиване на съответното имущество. "Възможността за отнемане на имущество, придобито през особено дълъг период, съставлява неоправдан стимул за пасивност и безразличие у тези, които по естеството на правомощията си са длъжни да осигурят върховенството на закона", пише в мотивите на съда. Дългият срок се смята от съда и за непропорционално ограничаване на правото на защита.

На няколко пъти КС посочва в първото си решение, че в случая е подходящ 10-годишен срок. Именно той е валиден например като абсолютна давност, погасяваща всички публични вземания, включително и данъчните задължения. Интересно е да се отбележи, че по предишния закон за отнемане на престъпното имущество срока беше цели 25 години. КС обаче дава дори указания на НС да допише закона. "Настоящото решение обуславя необходимостта от извършване на допълнителни законодателни действия, най-малкото - за определяне на други по-кратки срокове", пише в мотивите на съда. На практика това и евентуално определяне на 10-годишен срок може да доведе до това, че всичко, придобито до 2002 г., на практика ще се узакони.

Иначе КС обявява за противоконституционен и чл. 3, ал.1 в частта, в която прогласява като цел на закона възстановяване на "чувството за справедливост у гражданите". "Прегледът на законодателството на Република България показва, че е прецедент поставянето на подобна цел, свързана с постигане, възстановяване или изгубване на определени чувства. Чувството за справедливост, както и поначало всички чувства, не са обективни факти. Още по-малко те са правни категории, за да бъдат въздигани дори като цели на законите", написа съдът. Всъщност това е един от  най-големите шамари, които КС удари на управляващите законодатели във въпросното решение. Бе премахнат и текстът, който задължаваше всякакви държавни и общински органи или длъжностни лица, както и граждани да уведомяват комисията по отнемане на престъпно имущество, ако са разбрали, че "е придобита облага от административно нарушение на стойност над 150 000 лв. към момента на придобиването й, която не може да бъде отнета по друг ред". Според КС подобен текст лесно "може да се превърне в инструмент за административен произвол чрез неоснователно образуване на проверки". Затова и той е отменен. КС обаче отхвърли искането на депутатите да отмени целия закон като противоконституционен. Висшите съдии безпрецедентно препоръчват действия на Народното събрание по текстове от закона, които не са пряко атакувани от опозицията. Институцията дава например съвет на депутатите да поправят предвидена възможност в закона един път закононарушителят да се окаже с конфискувано имущество и втори път да изплаща обезщетения като осъден в рамките на наказателно дело.
Едно безумие, което обаче ще влезе в сила сега. Решението на КС, което е под номер 13, бе наречено "семпло политическо есе, заобикалящо всички щекотливи правни въпроси" от адвокат Георги Атанасов, който е член на Научно-методическия център на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС). Той имаше предвид обстоятелството, че конституционните съдии подминаха на практика много от оспорваните закони - като не само не ги отмениха, ами и изобщо не ги и обсъдиха. Иначе адвокатите се събраха на Национална конференция специално за да обсъдят влизащият в сила закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество (ЗОПДНПИ), който по общо мнение бе определен от тях като "акт на законодателно лицемерие".

Според адвокат Атанасов например е сбъркана самата концепция на закона, тъй като мярката не е насочена към престъпниците, а към всички лица на територията на България, с изключение на тези с имунитет. Като един от примерите за законодателно лицемерие той посочи факта, че чрез закона - под формата на гражданска конфискация, на практика се въвежда нова репресивна мярка, невключена досега в санкционната ни система. При това проверяваният трябва да оборва не само презумпцията за незаконност за собственото си имущество, но и по отношение на третите лица, от които го е придобил. Въведената със закона доказателствена тежест с обратна сила за доказване на чужди права освен лицемерие е и арогантност, смята още той Атанасов.

Той бе категоричен, че законът поставя в тотално неравенство държавата и гражданите, попаднали под ударите на ЗОПДНПИ. Сериозна тревога буди и фактът, че действията на Комисията по проверки, претърсване, обиск, изземване и пр. не се регламентират в закон, а с инструкция, в която имало сериозни недомислици, допълва Атанасов. Така например в мобилните групи за проверка били включени прокурор, полиция, данъчни, митнически служители и пр. Не може обаче полицията и прокуратурата да влизат в нечий дом, ако не са налице сега предвидените в закона предпоставки за това, категоричен е адвокатът.

Законът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество ще доведе до 
увеличаване на броя на делата в Страсбург. За това пък е категорична адвокат Емилия Недева, член на Научно-методическия център на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС). Според нея има сериозни опасения, че приложението на закона ще отиде далеч отвъд декларираната цел да предотврати обогатяването чрез престъпление и ще превърне ЗОПДНПИ в средство за обикновена конфискация на имущество, което е само недекларирано или отдавна е невъзможно да бъде доказан произходът му, без непременно да е с престъпен произход.

Тя смята и че законът противоречи на редица европейски и международни актове, като например: чл. 12 от Конвенцията на ООН относно транснационалната организирана престъпност от 2000 г., чл. 23 от Конвенция на Съвета на Европа за борба с трафика на хора в сила за България от 2008 г., чл. 1 от Конвенцията на Съвета на Европа относно изпирането на пари, издирване, изземване и конфискация на облагите от престъпления. И трите международни акта неизменно изискват конфискуваното имущество да съставлява облага от престъпление или да е средство за извършване на престъпление. Категоричното изискване на органите на Европейския съюз за наличие на причинно-следствена връзка между престъпната дейност и генерираната облага е детайлно разписано и в проекта за директива на Европейския парламент и на Съвета за обезпечаване и конфискация на облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, твърди още Недева.

В ЗОПДНПИ липсват процесуални правила за проверка на актовете на Комисията и за контрол върху самата проверка, която според закона е тайна. Законът лишава от каквато й да било защита лице, срещу което е започнала проверка, защото актът, с който е започнала тя, по закон е необжалваем. Това становище пък изразява адвокат Кина Чутуркова.

Друг адвокат и правозащитник - Михаил Екимджиев, пък смята, че въпросният закон е следствие от неспособността на прокуратурата да докаже престъпната дейност на дадено лице, поради което посланието на закона е: "Ако не можем да ги осъдим, то поне да ги разорим!". Трябва да бъдем готови да изпълним своя дълг на адвокати и да помогнем на гражданите и юридическите лица, които този закон поставя в безизходно положение, призова колегите си председателят на Висшия адвокатски съвет Даниела Доковска. Изобщо на властта няма да й никак лесно. От една страна, срещу тях ще са най-добрите адвокати, а от друга, няма никакво смислено обяснение защо у нас трябва да има нещо, което основните държави - членки на ЕС, като Франция, Германия, Испания категорично отричат и наричат продукт, а дори понякога и измислица единствено на англосаксонската правна система.

Всъщност на практика управляващите може да се окажат седнали върху бомбата "Гражданска конфискация", която, ако гръмне, със сигурност ще ги отнесе.



Снимка на Деня

Красотата на парк "Кайлъка"