Празнуваме Световният ден на телевизията, но на кой му пука за зрителя

През март 1998 г. Генералната Асамблея на ООН провъзгласява 21 ноември за Световен Ден на Телевизията, а идеята за него излиза две години по-рано.

На всички държави е предложено този ден да бъде отбелязван с програми, като акцентът в тях да бъде поставен на проблематики като мира, безопасността, икономическото и социалното развитие и разширяването на културния обмен.

Естествено, решихме да проверим най-гледаните телевизии у нас с какво точно културно, социално и икономическо ще ни зарадват навръх празника си и да направим един разрез на часовите пояси.

Бърз преглед на програмите показва, че в тях няма нищо празнично и ще си карат по старата схема - говорилни, сериалчета и шоу програми.

И трите национални телевизии няма как да ни изненадат сутрин. По някаква сбъркана българска логика програмните шефове от години наложиха модела още сънени с чаша кафе в ръка да гледаме какви ги върши родния политически елит. Често ставаме свидетели на едни и същи гости да сменят студиата в рамките на час-два, което съгласете се има някакъв положителен ефект - диуретичните качества на кафето се засилват тройно. Но от друга страна искаме да сме позитивни. Как да стане, след като още от 6.30 часа се започва със сметки за парно, ток, ще вдигнат ли пенсиите, постна ли е пицата на Дянков. Недай си Боже да попаднеш на надвикванията на Яне Янев и Мая Манолова, трябва да отделиш време и за отиване до най-близката аптеката и част от продънения семеен бюджет за по-силни аналгетици.

След политическата говорилня следва т.нар. домакински блок. След 10.00 часа е време за сълзливи и разтърсващи истории, повечето претоплени, които също действат зле на спестяванията. Харчат се повече салфетки отколкото в нощните чалга клубове.

Всичко това се разнообразява с готвенето на Звездев и Лео, докато БНТ са изместили рецептите на Ути в следобедно време. В пряка конкуренция с "Черешката на тортата" по Нова тв. Характерното за повечето специалитети е, че са трудно изпълними в средностатистическата кухня, а използваните продукти и подправки често нямат никакви допирни точки с вкуса на българина. Но си е друго да прибавиш в тенджерата куркумичка, каперсчета, две-три топчета бахарче, щипка естрагонче, къде без шафранче, а за капак настържете трюфелче.

И на днешния празник, както и във всеки друг ден основен акцент са сериалите. Турски, български, латиноамерикански. Това, което ги обединява е, че са много серии и преходът е направен майсторски. В смисъл, че салфетките продължават да намаляват. Тук-там, за да се намали сърцебиенето от драмите, ни разнообразяват ежедневието с телепазарни прозорци, в които баби мият восъка в черквите с едно движение или пък ни демонстрират някакви роботи, които готвят сами. И всичко е много специално ако поръчаш. На цената на един получаваш още пет продукта - да се чудиш как производителите не фалират.

Като по команда след 17.00 часа започват шоу програми, игри, и както би казал Ути - щипка публицистика.

Следват новини, които май са единственото място, където може да се чуе за мир, икономическо и социално развитие и културен обмен. Всъщност новините са за войни, икономическа криза, социален разпад. Културният обмен пък е достоен за Господари на ефира с изказвания от сорта, че Дженифър Лопес е испанка и испанците са имали решаващия глас за избора на Обама.

Праймтаймът отново е запазен за сериали и риалити програми, които по-скоро зомбират, отколкото да разширяват мирогледа ни.

В късните часове пак шоу програми, в които гостите основно са плод на някаква PR акция.

Това е родната телевизионна картинка без да се навлиза в много подробности, защото ако се задълбае нервите трудно биха ни издържали.

За да бъдем усмихнати на днешния празник на телевизията трябва да дадем и адекватния позитивен съвет - прекарайте поне един ден без телевизия и ще се почувствате по-добри и по-освободени.